Народната певица Силвия Димитрова – следовница на ченгенските песни

В една от последните звукозаписни сесии на ОНМ на БНР с диригент Димитър Христов откриваме четири песни от с. Аспарухово, Варненско или както в миналото се е казвало с. Ченге. Те са от репертоара на народната певица Силвия Димитрова, като това не са първите ченгенски песни, които записва в БНР. Аранжиментите на "Коли дума мале", "Мома вино продава", "Терзийче дрянополчено" и "Върни се, върни" са дело на Ангел Добрев, а за интересните истории около това песенно наследство ни разказа самата певица.

И четирите песни са част от наследството, което имаме от нашите баба и прабаби в с. Ченге. Там са се запазли много песни, като този път записах три бързи и една бавна - две от сватбения цикъл, една еньовска и една лазарска.

Цялото интервю и песните може да чуете в звуковия файл.

Силвия Димитрова е родена във Варна, но израства в с. Аспарухово. Майка ѝ е била деен участник в групата за автентичен фолклор към НЧ "Добри Ив. Недев" , като това предопределя съдбата на дъщеря ѝ, бъдещата талантлива певица. Силвия от малка посещава репетициите на вокалната група, като е техен спътник по събори и фестивали. И най-важното - така започва да учи ченгенските песни и да се запознава отблизо с традициите в региона. През 1995 г. е приета в СМУ "Филип Кутев" в гр. Котел със специалност "народно пеене". За времето прекарано там тя възкликва: "Най-добрата среда за един музикант, с прекрасните педагози, атмосфера и обучение."
Продължава образованието си в Музикалната академия в гр. Пловдив /АМТИИ/ в специалност "Инструментално изкуство". Дипломира се магистър и се насочва към гр. София, като от 2003 г. до днес пее в хора на маестра Ваня Монева - "Космически гласове", днес Хор "Ваня Монева". От 2006 г. работи в ТВ СКАТ, първо в предаването "От българско, по-българско", а по-късно и като музикален редактор и водещ. Има три серии записи в БНР - песни от с. Ченге с аранжиментите на Христофор Раданов и Костадин Генчев, записвала е песни и с Оркестър "Цветница".

А ето какво писал за село Аспарухово /Ченге/ в книгата си "Добър юнак с добра коня" фолклористът проф. Анчо Калоянов:

Село Аспарухово, Варненско, се намира в северното начало на един от проходите на Източна Стара планина - на стария път от Овеч за Анхиало и на брега на Луда Камчия. В миналото тази част от планината е била известна като Ченгенски Балкан, вековните гори, тучните пасбища и плодородната земя са били благодатни за скотовъдство и земеделие, а трите крепости около селото - Града, Кръстота и Манастирско кале, са опазвали населението в размирни години.

(...)

Обредите и обредните песни на Овчага - Ченге - Аспарухово имат много старинни черти, някои от тях издават съвсем явно езическото си потекло и свидетелствуват на духовния мир на българите още от времето на основаването на нашата държава. Селото е живяло дълго време затворено, но вярно на традицията по време на робството, народната памет предавала от поколение на поколение една богата система от обреди - календарни и семейни. Съзнанието за общо битие било подсилвано и от обстоятелството, че за привилегиите старите ченгени колективно отговаряли за безопасността на прохода. Преданието разказва, че когато се загубила една кесия жълтици от султанската хазна, цялото село - мъже, жени и деца, излязло да я търси.

„ДОБЪР ЮНАК С ДОБРА КОНЯ”,152 обредни песни от село Аспарухово, Варненско; съставителство, коментар и бележки: Анчо Калоянов