Варненски сладкар - герой от филм

Човек винаги може да бъде добър и  без да е много богат. Доказва го едно варненско семейство, което от няколко години живее във Вълчи дол. Димчо Димов е  потомствен ситничар. Неговият баща освен занаята му оставил и  една стара зидана  фурна, която прави най-вкусните закуски. Преди обаче да се завърне в родното село, той бил ученик на Борис Бабаеленов,  Байчо Баев, Бати Реджеб, Жоро Еклера. Не успял да се пребори с конкуренцията във Варна и отива на село. "Там сега е много трудно, особено в дните между празниците", сподели Димчо Димов. "На ръба сме на оцеляването", допълва го съпругата Даниела. И въпреки това не губят добротата и надеждата. Никога не са се разделяли с вярата и човещината. Затова и продължават да пишат в дебелата книга взети без да са платени продукти от фурната, но хората ги обичат и това ги топли. Както и  върнатото добро.

В дните преди Нова година за пореден път си припомниха за своето приятелство с писателя Захари Карабашлиев. И за опита да зарадват неговото семейство с нещо вкусно преди той да замине за Америка през 1997 година.

Всичко е добре описано в разказа "История с торта", който може да се прочете и в интернет.  Сюжетът е разказан и в кратък филм, който печели световно признание. А главният герой се оказва онзи същия мъж, който искал да зарадва своя приятел, но тъй като времето се влошило, тортата получили децата на най-бедния жител на селото.