НА СЕЛО на 5 януари - една година срещи пред чешми и по мегдани

Много са символите на българското село днес. За едни това може да е старата чешма, обрасла с всякакви храсталаци, но продължаваща да утолява жаждата, защото в нейните темели е "вградена" сянката на най-красивата българка. Или изгорялото гнездо на щъркели в село Падина, което възрастните птици съградили отново и жителите на селото очакват и тази пролет да се напълни с живот. Или вековното дърво, което на много места е на почит. Или станът на нашите баби, който са съхранили в етнографските сбирки...

Ден преди Богоявление - на Зимен Кръстовден, ще си припомним част от срещите през миналата година. Ще чуем отново хората, които са избрали тишината, спокойствието и красивата природа на българското село.

Точно преди година в ефира на Радио Варна започна предаването "На село".

Почти всички пътувания бяха изключително зареждащи. Някъде ни посрещаха с питка и баница, на други места - със заключени врати и отказ да разговаряме от страна на местната власт. През лятото имаше и много комари, дори бълхи и кърлежи. Но така наречените „обикновени“ хора и сега „ги виждам“ с техните големи и открити очи, с широки усмивки и много топлина в душите, заобиколени от пъстрите градинки и добре подредени дворове.

Селата си приличат – почти навсякъде тенденцията е намаляващо и застаряващо население. Изключение правят тези, които са близо до Варна и имат добра инфраструктура, което позволява на живеещите да пътуват до работа в големия град.

Ще си припомним част от срещите в Голица и малка част от селищата, които са създали преди няколко века българите, тръгвайки от планината - Изгрев, Калиманци, Бърдарево, Солник...

Предаването " На село" празнува своя първи рожден ден. И макар това да е началото на новата година - време, когато си пожелаваме много хубави неща,  не всичко е оцветено в  розово и хората не го крият.

За енергията, провокирана от близкия контакт с природата, за удоволствието да се разхождаш по окосената трева и връзката с важните неща в живота може да се говори не часове и не дни. Тези срещи за мен,  Габриела Гаврилова, са много повече от работа и удоволствие.