Световноизвестният архитект гостува по повод 100 години от основаването на Школата Баухаус
„Фантастична визита във Варна“, така окачестви първото си посещение в България световноизвестният архитект и визуален артист Юрген Майер, преподавател в Принстънския университет, Харвардския университет, Kunsthochschule Берлин, Архитектурната асоциация в Лондон, Колумбийския университет, Ню Йорк и Университета в Торонто, Канада, носител на най-големите награди за архитектура и дизайн. Той изнесе пред варненската културна общественост публична лекция и участва в Кръгла маса, в рамките на проявите по повод 100-годишнината на немската архитектурно-дизайнерска школа Баухаус, оказала трайно влияние върху архитектурата и изкуствата в Европа и света.
Проектът „Школата Баухаус и архитектурата на българското Черноморие“, реализиран от НПО Варна Дизайн Форум, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, е подкрепен от Фонд Култура на Община Варна, както и от САБ, Гьоте институт, Дворец и Музей Балчик и Агенция Бонбон. Амбициозната програма включва архитектурна изложба под наслов „Школата Баухаус и архитектурата на българското Черноморие“, премиера с мултимедийна презентация на специалното двуезично издание - книга със същото заглавие, лекция на специалния гост архитект Юрген Майер и Кръгла маса с негово участие на тема „Градските пространства на Варна“.
При откриването на изложбата на 17 май 2019 г. в Община Варна, проф. д-р арх. Росица Никифорова изтъкна ролята на Баухаус за развитието на модерната архитектура във Варна и другите черноморски градове и очерта приноса на първите архитекти, възпитаници на тази школа. В 40 табла, формат А1, цветен принт, са показани примери от Варна, Балчик, Бургас и Созопол. Не е пропусната и живата варненска връзка с Баухаус, в лицето на ветерана арх. Стефан Петров, който предостави материали за участието си в семинар по корабна архитектура в Баухаус - Десау през 1989 г.
Проучванията, свързани с изложбата, са дело на екип, в който освен проф. Никифорова, влизат доц. д-р арх. Станчо Веков, д-р арх. Христо Топчиев, архитектите Йордан Любенов, Мина Георгиева, Емил Бурулянов, Марта Виденова, Радост Кръстева и др. Заслуга за експозицията имат архитект Сияна Георгиева и дизайнерът Симеон Георгиев, автор на плакатите за изложбата и на дизайна за корицата на книгата.
Архитекти, журналисти, гости и граждани проследиха с интерес и мултимедийната презентация в зала „Варна“ на книгата „Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие", издание на Варна Дизайн Форум на български и английски език, което включва изследователски студии, богато илюстрирани с визиите от изложбата и още ценни архивни документи. Съдържанието по теми и автори: „100 години Баухаус! – проф. д-р арх. Росица Никифорова, която е и съставител на книгата; „Баухаус и началото на модерната архитектура във Варна“ – доц. д-р арх. Станчо Веков; „Архитектурата на Бургас от 30-те и 40-те години“ – арх. Мина Георгиева; „Архитектурата на Балчик от 30-те и 40-те години“ – проф. д-р арх. Росица Никифорова; „Наследството на Баухаус днес“ – д-р арх. Анета Василева.
Проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев също предлага своята гледна точка към Школата Баухаус и нейните образци по българското Черноморие, като „архитектура, абсолютно адекватна на времето си“. „Този ценен архитектурен пласт у нас е все още недостатъчно разбран и оценен, незащитен от посегателства – разруха и деформация. Да се надяваме, че книгата ще допринесе за промяна на отношението към него“, отбелязва на последната корица на книгата видният теоретик.
Лекцията на архитект Юрген Майер, специално поканен за събитието от главния архитект на Община Варна Виктор Бузев, провокира най-оживените дискусии. И в това няма нищо случайно, доколкото прочутият немски архитект е превърнал изоставено място в центъра на Севиля, подобно на придобилата тъжна слава варненска „дупка“, във
великолепната архитектурна метафора, многофункционалния обект Метропол Парасол, влязъл в топ 10 на световните културни дестинации.
Арх. Майер обясни, че се стреми да излезе извън „Демона Баухаус“, по собствените му думи, като запазва откривателския дух на школата на границата между архитектурата, изкуствата и занаятите. Неговият иновативен мултидисциплинарен подход се характеризира с търсене на синергията между архитектурата, изкуството и новите технологии. Творчеството му обхваща всички нива на архитектурата като изкуство – от градоустройство и урбанизъм до отделната сграда с нейния цялостен дизайн в контекста на средата, както и арт инсталации, които изследват връзката между човешкото тяло, природата и високите технологии.
В продължение на почти два часа арх. Майер прикова изцяло вниманието на архитекти, студенти по архитектура и граждани, за което допринесе и чудесният консекутивен превод на младия арх. Максим Недков, завършил архитектура в Германия. Гостът изложи в детайли своя архитектурен подход при решаване на всяка архитектурна задача, базиран на високите технологии, като ключ към разчитане на идентификационния код на мястото, средата или обекта. Полученият уникален графичен растер/мостра става основа за композиране на двумерни и/или тримерни обекти с различен мащаб - от градски дизайн до отделни архитектурни обекти и суперструктури.
Показните примери илюстрират по безспорен начин оригиналното мислене на автора: Трите Хикса - интерактивни модули за релакс на Таймс скуер в Ню Йорк, превърнали се в идентификационен знак за мястото, Съдът на Европейските общности в Хаселт, Белгия; Павилионът KA300, построен за 300-годишния юбилей на Карлсруе, Аерогарата в Местия, Грузия; Граничният контролно-пропускателен пункт към Турция в Сарпи, Грузия и др.
Най-много време лекторът отдели на най-популярния си обект - Метропол Парасол в Севиля, утвърдено средище за организиране на национални и международни политически, религиозни и културни събития, предпочитана визия за рекламни кампании на брандове от всякакъв род, любимо място за гражданите на Севиля и задължителна локация за туристи от цял свят. Освен многобройните награди за архитектура, Метропол Парасол на арх, Майер държи и рекорд на Гинес като най-голямата в света дизайнерска структура, изработена от дърво.
Метропол Парасол беше предмет за обсъждане и на Кръглата маса, в аналогия с варненската „дупка“, която носи подобен исторически потенциал, с антични останки от елинистичната и римската епоха. Арх. Майер беше предварително запознат с историята на мястото от проучването „А сега накъде?“ на доц. д-р арх. Станчо Веков, който разглежда проблема по-скоро като шанс да се реализира мащабен проект, който да постави Варна на световната архитектурна карта, отколкото да се направи пореден опит за модерна архитектура с нашенска мярка. Отношение взеха председателите на варненските дружества на САБ - арх. Димитър Стефанов и на КАБ - арх. Иван Трендафилов. Проф Пламен Илиев, ректор на Икономическия университет обеща съдействие от студентите при социологическо проучване по темата.
Гостът изрази готовност да участва в решаването на проблема с над 40-годишна давност. Главният архитект Виктор Бузев запозна присъстващите с идеята на общината за проучване на обществените нагласи за бъдещите функции на мястото, а Антония Йовчева, директор на Дирекция Култура представи програмата за естетизация на градската среда с произведения на пластичните изкуства. Заместник-кметът Коста Базитов открои необходимостта от адекватни и конкретни стъпки за по-скорошна реконструкция на района. Оформи се общо становище за цялостна ревитализация на централната историческа градска територия, която заедно с Големите и Малки римски терми, както и с новооткритите археологически находки в района на гарата, би придобила нова стойност, като един цялостен, съвременно решен обект за културен туризъм от национално и световно значение.
В края на първото си посещение в България, арх. Юрген Майер благодари за интересната среща, още повече че в неговото бюро работят двама български архитекти. В знак на благодарност от страна на домакините, гостът получи реплика на съкровището във Варненския некропол, най-древното злато в света и книгата на Варна Дизайн Форум "Школата Баухаус и архитектурата на българското Черноморие".
На 3 декември 2024 г. (вторник) от 18:00 ч. "Nicotea – склад за култура" ще отвори вратите си за новата самостоятелна изложба на Надя Енчева "Утрото идва навреме". Чуйте повече от разговора на репортера ни Ваня Славова с Надя Енчева: Подготвила изящна колекция от 22 платна - масло и акварел, Надя ще ни разкаже истории за..
До 14 декември 2024 г. в Музея на Възраждането във Варна ще бъде представена изложбата „Непознатият „Рибен буквар“. 200 години от отпечатването му.“ Експозицията е дело на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е посветена на седемте издания на първия български светски буквар до Освобождението на България. За първи път се представят..
Дългогодишният солист на Детския вокален ансамбъл "Сребърни звънчета" Божана Атанасова подготвя своя първи самостоятелен рецитал на 30 ноември, събота, от 18.30 часа в концертната зала на Младежкия дом. Божана Атанасова е лауреат на редица национални и международни конкурси, на които е наградена със стотици престижни отличия - златни и сребърни..
След невероятния успех на концерта си в Пловдив през юли тази година, световният феномен 40 FINGERS се завръща в България с два концерта. Освен в София, въртуозите на китарата ще гостуват и във Варна – на 17 януари 2025 г, в Двореца на културата и спорта . Италианците се завръщат с нова и още по-зрелищна програма. Смятани от критиците и от..
Изложбата „Проблеми и решения в дизайна на градската среда“ беше открита снощи в Дома на архитекта във Варна. В нея млади архитекти и студенти представят свои идейни проекти и виждания, касаещи развитието на дизайна на градската среда. Тя се организира от "Дизайн Хъб Варна" със съдействието на различни институции и организации...
С клавирния рецитал на Людмил Ангелов на 26 ноември от 17.30 часа в концертната зала на Мелницата започва празничната програма на Община Балчик по повод предстоящите коледни празници. Коледната елха ще светне официално в центъра на града на 5 декември от 17.30 часа, последвана от Балетен спектакъл „Лешникотрошачката“ на Държавна опера –..
През месеца на българската просвета и култура т.г. в Балчик отвори врати едно малко пространство, където изкуството се чувства уютно у дома. "Център за изкуство и култура "Чаршията" е частно арт пространство и като такова не е в конкуренция с никоя институция в Белия град, а изповядва максимата, че народ без култура е народ без бъдеще" -..