От няколко седмици летище Варна има своя спотърска площадка. Тя се намира отвъд оградата на летището, в западна посока и много близо до оранжериите в село Тополи. Точните ѝ координати са 43°13'40.45" северна ширина и 027°48'13.66" източна дължина.
"Мястото е специално подбрано, защото от там видимостта към излитащите и кацащите самолети е перфектна", разказва за Радио Варна един от най-добрите български спотъри - Ивайло Старчев, който иначе е и началник смяна "Наземно обслужване" на варненския еърпорт.
Раждаш ли се спотър?
Не. Като видиш две три кацания, тогава ти става интересно. По принцип техниките за снимане тук са по-различни от нормалните. Ефектът, който се постига е различен всеки път.
Кои са най-трудните снимки, когато снимаш самолет?
Като снимаш самолет всички снимки са трудни, защото имаш движещ се обект, чакаш, чакаш, чакаш и накрая се оказва, че вятърът се е обърнал и самолетът каца от другата страна. Това е най-трудното, че не можем да предвидим точно откъде ще дойде.
Колко най-дълго си чакал за снимка?
Чакал съм най-дълго не на летище. Два часа на „Тол шипс” сутринта в мъглата „Роял Хелена” да се появи. От 6 до 8 го чаках. На летището лятото имаме доста работа и за това тук много, много не съм чакал.
С каква техника се снима?
Аз по принцип снимам с огледално рефлексен фотоапарат. Имам си един любим обектив.
Изгреви, залези, самолети... Има ли значение?
Има голямо значение. В авиацията авиокомпаниите много обичат да гледат цветни снимки. Най-хубаво естествено е като се хване ефектът на изгрева и залеза. И облаче ако има става още по-добре. По обяд са по-обикновени. Специално на летище Варна разположението е такова, че залезът е уникален. През май и юни залезът се пада над Девня. Зимата залезът идва контражурно към Тополи.
Имаш ли любима снимка?
Имам. Винаги си мисля, че аз съм вътре в самолета. Аз много обичам да пътувам и с всеки полет и аз отивам нанякъде. После като си гледам снимката даже знам кой е бил пилота вътре. И ми е много приятно като ме намерят и им дам снимката. За тях също е много приятно да видят начина, по който излитат или обстановката, в която е снимано.
Ако аз кацам за първи път във Варна какво ще видя?
Оооо новата сграда на летището. Аз съм най-доволен, че новата сграда на летището е шарена. Това е идеален фон за снимане и имам доста снимки на този фон. Доста трудно се снима от вътре, от самолета, защото илюминаторите се обледеняват или запотяват. От пилотската кабина може да се снима, но ако някой те пусне.
Помниш ли първата си снимка?
Помня, да. Първата ми снимка беше на един залез. „Макдоналдс Дъглас” беше производителят на самолета. Тогава дори снимах с телефон. Това е първата снимка, след което се запалих.
Какво правите с всички тези снимки? На запад има търговия, а тук?
Тук е трудно да се продава стоково. Но много от авиокомпаниите сами ни намират, вземат разрешение, брандират ги, а за нас е радостно, че си виждаме снимката използвана, превърната в плакат или картичка.
Ти имаш ли такива снимки?
Имам към представителства на авиокомпании, които искаха да правят календар, авиокомпания от Люксембург, "Томас Кук" и др.
Има ли някъде наблизо привлекателна точка за снимане?
Всички летища са интересни. Едно от летищата, на които съм ходил е Гибралтар. Пистата, на която кацат самолетите там е перпендикулярна. Това е пътят, който свързва Гибралтар с Испания. Там падат бариери, светва червено и никой не си позволява така да мине набързо. Там буквално на пътя кацат самолетите. Във Франкфурт също има специална спотърска площадка. Отскоро и до летище Варна има обособена спотърска площадка.
Ако и вие желаете да се присъедините към общността на спотърите, може да го направите като се включите в конкурса, организиран от летище Варна за най-добра снимка, заснета именно на спотърската площадка. Последният ден, в който любителите фотографи могат да се включат е 31 август. Една от причините е, че най-натовареният ден в годината се очаква да е 30 август с цели 109 кацащи и излитащи самолети.
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..
Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..
Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон. Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи. Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..
Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..
Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..
14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..