Грижа за земята и грижа за хората, така най-общо може да бъде определен смисълът от това човек да създаде своя собствена система наречена пермакултурата. Този вид вечно земеделие съществува по света от 70-те години на 20 век. Днес, макар и плахо, навлиза в България. Предимно чрез хора живяли в чужбина и върнали са у дома.
Като Димитър Димитров. Той е на 48 години от Варна. Живял е в Канада, но сега си е у дома. Завършил е онлайн курс за обучение по пермакултура в България през 2016г. Смята, че всеки човек има нужда от чиста храна, чиста вода и чист въздух. Но с развитието на технологиите ги получаваме все по-малко. Днес все по-малко разбираме екосистемите, които са навсякъде около нас и чрез които можем да живеем здравословно, разказва Димитър. И лека-полека в търсене на по-доброто за себе си и семейството си стига до отговорите и до решението да създаде собствена пермакултура.
Купил е 23 декара земя на място между Варна и Бургас. Започнал е да сади дървета – като за начало орехи, за които казва, че най-вероятно неговите внуци ще ядат от плодовете им. Но те са част от цялото, което е в проекта му.
В системата ще има и друго, според това, което ще му е нужно. Представя си неговото място след десетина години като красива гора от плодни дървета, с храсти и цветя. За зеленчукова градина е оставил около 500 кв.м. площ.
„Ако говорим за изграждането на една система, то първо трябва да кажем, че тя се зонира след като бъдат разгледани климатичните условия и фактори. Зоните са от 0 до 5. Нулата е мястото където вие ще живеете, дали ще е село и къща, в нашия случай е къща, и разполагате нещата според това каква посещаемост ще имате до тях. Примерно – градината има нужда поне веднъж на ден да се ходи до нея и затова ще я сложите най-близо до къщата. И по този начин губите съвсем малко време, за да стигнете до нея. Ако ще садите например орех, ще го разположите на място в по-далечните зони – в четвърта зона. Освен това орехът не гори и можете да го сложите на място от където се предполага, че може да дойде огън, за да ви предпази. Всеки елемент се разполага на точното място.”, разказва Димитър Димитров.
Знанията е получил от онлайн курса. Има литература и много информация в интернет, но всичко е на английски език. На български има преведена само една книга - „Въведение в пермакултурата” от австралиеца Бил Молисън.
Използва ли се тор при пермакултурата?
„Пак са важни познанията”, казва Димитър и обяснява, че ако разгледаме едно растение как то работи ще знаем, че с листата си то изгражда захар и нишесте, спуска ги в корените си и чрез тях ги освобождава в почвата. В кореновата му система живеят бактерии, които имат нужда от това нишесте и от своя страна те хранят със своите отпадни продукти въпросното растение. Освен това има мицел, който влиза в симбиоза с над 80 % от растенията на земята и т.н.
За изграждане на една система са необходими 5-7 години докато тя се установи. После само се поддържа.
Чуйте още в звуковия файл.
Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Зеп Холцер през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Морисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.
Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.
Преди дни Светослав Райков сподели, че има нужда от помощ за купуването на памперси. Чуйте повече подробности от разговора на репортера ни Ваня Славова с общинския съветник София Колева в прикачения звуков файл: Който желае да помогне, може да го намери всеки ден от 9:00 до 21:00 на улица "Роза", а скоро ще имате възможност да си..
Община Варна и Общинският приют за безстопанствени кучета в село Каменар в партньорство с Rotaract Club - Варна канят всички любители на животните да посетят приюта тази събота, 30 ноември, и да дарят коледна украса, дрешки и играчки за четириногите му обитатели. Инициативата е под мотото „(Не) сам вкъщи“. "Между 10 и 14 часа те ще ви очакват с..
За 30-а поредна година "Български пощи" организират конкурса "Най-красиво писмо до Дядо Коледа". Срокът за участие е 18 декември. В него ще участват писма с правилно изписан адрес на подателя, а за получател трябва да бъде посочено само "За Дядо Коледа" и да бъде заплатена пощенската услуга. Всички писма, отговарящи на условията, ще получат отговор..
На 26 ноември Православната църква почита паметта на св. Стилиян, когото наричат още Детепазител. Светецът е закрилник на децата и особено на кърмачетата. Според преданията той е имал чудотворна сила да лекува болни деца. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му бездетните жени придобивали прекрасни и..
26 ноември е Световният ден на маслината и маслиновото дърво. Древните гърци са вярвали, че маслиновото дърво е божествено и е пратено на хората от богинята Атина Палада. Още в древен Египет маслината била почитана като символ на справедливостта, маслиновата клонка е символ на мир. Полезните съставки за човешкия организъм в маслината са..
Още малко ноември. Още малко кротки следобеди, погалени от есенен вятър. Още малко време между слънцето и снега. Още малко до онези завладяващи моменти, когато ще пишем желания, ще се радваме на коледните светлинки, ще планираме празнични вечери и сърцата ни ще тръпнат в очакване на следващото преживяване, следващия житейски епизод, следващото..
Центърът за настаняване от семеен тип "Владиславово А" е социална услуга от резидентен тип, част от Комплекса за социални услуги за деца и младежи, лишени от родителска грижа. Центърът работи от 2015 година и е дом на 11 деца и младежи със специални потребности на възраст от 3 до 25 години. Скоро очакват и нов член на семейството си. Всички те са..