В рубриката „Посока Варна“ в предаването „Улица Събота“ Олга Добрева ни среща с Моника Генова.
Моника е завършила "Приложна лингвистика с немски и корейски език" във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а последната година от следването си прекарва в Южна Корея в град Йон Гин, в Каннам университет. Градчето се намира на около час и половина от Сеул.
Моника разказа, че е искала да посети Азия още когато е била тийнейджър.
"От много години, още от 17-годишна си мечтаех да замина да уча в Корея, и след няколко неуспешни опита почти се бях отказала. В момента, в който завършвах, професорът ми по корейски език ме препоръча за една стипендия и в крайна сметка се получи", споделя варненката.
Моника смята, че хората, които си мечтаят да заминат, не трябва да се отказват, защото това се случва в най-подходящото време.
В Южна Корея студентката открива един нов свят. Казва, че очакванията й определено се оправдават.
"Животът на студентите е много по-различен, отколкото на корейците, които работят там. На тях никак не им е лесно, работят по много часове", обяснява Моника и допълва: "Определено се учи, но имаш и достатъчно време да посещаваш забележителности".
Казва, че южнокорейците са много гостоприемни: "С мен винаги са се държали много мило, даже възрастни хора в метрото са ме заговаряли и са ме питали откъде сме. Много са мили".
По време на престоя си Моника успява да посети дворци, крепости, увеселителни паркове и кафенета с животни. "Там може да се забележи самата архитектура. Много е красиво, много е интересно. Вътре може да се влезе и да се види как са живели хората. Нямат легла, спали са на пода. Имат т.нар. „ондон“ отопление. Хранили са се на пода с ниски масички", разказва 25-годишната варненка.
И добавя за особеностите на южнокорейската кухня:
Характерно за корейската кухня е, че е люта, пикатна е много. Аз в началото се притеснявах, защото не обичам такава храна, но впоследствие свикнах и даже като се прибрах в България не можех без нея, липсваше ми. Ядат всеки ден ориз, при тях закуската им е като обяда и вечерята - яде се ориз. Водораслите също присъстват в южнокорейската кухня, имат специфичен аромат, който няма да се хареса на всеки:
Моника признава, че корейският език никак не е лесен, но пък е доста интересен.
"Изключително сложна граматика. Корейците си имат своя собствена азбука, но определено е по-различна, отколкото при нас в европейските езици. Много хора смятат, че имат йероглифи. Не са йероглифи, азбука е", обяснява лингвистът.
В Йон Гин, където живее Моника от една година, не е много населено. Тя често посещава столицата на Южна Корея - Сеул.
"Ходих до Сеул често, когато излизахме в петък и събота. Градът се преобразява абсолютно вечер, улиците са пълни с хора навсякъде. В 4 сутринта, когато сме се прибирали към вкъщи, улиците отново са пълни и може да се види как хората чакат на опашка, за да влязат в клубове, в ресторанти, караокета. Просто наистина е нещо прекрасно и оживено. Има много млади хора", спомня си студентката по това време.Моника посещава и град Пусан, който много й харесва, защото й напомня за морската ни столица.
Също прекрасен град. Тук си имаме море, там пък - океана. Ходих на почивка лятото, но за съжаление имах само четири дни. Беше много горещо, там летата са много горещи. Температурите стигат до 40 градуса, но влагата е много голяма и имаш чувството, че нямаш въздух.
На въпроса дали южнокорейците са дисцплинирана нация Моника отговаря така:
Точно това е разликата между тях и нас, те са много по-дицплинирани. В Корея често имат проблем със замърсяването на въздуха. Помня, че докато бях в центъра, ни бяха предупредили да си изтеглим приложение на телефоните, които ни показват за всеки ден какво е замърсяването на въздуха. Имаше дни, в които трябва задължително да носите маски. И в тези дни, всеки път, когато излизах навън, виждах как хората носят маски. Те са дисцплинирани, организирани и знаят, че трябва да се носят. Навсякъде по магазините, не само в аптеките, можеш да си намериш различни маски. Те са лесно достъпни, има най-различни видове. Всички там и в момента носят маски, когато излизат.
Моника разказа, че има приятели там, които почти не излизат. А тези, които излизат, им измерват навсякъде температурата. "Наистина са много организирани и дисцплинирани и те ще се справят бързо с проблема", допълва Моника.
На въпроса какво мисли за нашата дицплина, Моника отговоря, че има все още какво да се желае. "Забелязвам, че много българи не приемат проблема на сериозно. Смятам, че трябва да станем по-организирани, трябва да си стоим вкъщи и да го приемем на сериозно и да мислим не само за себе си, но и за хората, с които живеем. За майките ни, за бабите и дядовците ни, за бащите ни. Наистина трябва да вземем пример от корейците и да носим задължително маски или шалове", коментира още пред Олга Добрева момичето:
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Христос Воскресе! Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците..
На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца. Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..
Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората. От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..
"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила." Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..
В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..
През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..
Разкъсана облачност
