Варненският военноморки музей в профила си в социалните мрежи днес разказва за едно от големите бедствия в региона на Варна, което се случва по време на Кримската война (1853 – 1856), когато военните действия са съпътствани от епидемия от холера. По това време Варна е база на съюзническите английски, френски и турски войски.
Болестта е пренесена от френските войници от Южна Франция, където вече върлува.
Първите случаи на холера са регистрирани на 9 юли 1953 г. във френската военна болница, чиито палатки са разположени под Франга баир. Болестта се разпространява бързо по пътя на френските пехотни части в Добруджа.
Заразата е пренесена и на Кримския полуостров, а от там болните са транспортирани с кораби до Варна, за да бъдат поставени в изолация. Починалите са хиляди – Франция дава във войната 10 000 жертви, от които 7 000 умират от холера. Епидемията засяга и английските, и турските войски, много жертви има и сред мирното население.
По сведения на съвременници „по цели сотни умирали ежедневно и от войската, и от гражданите“. Още след края на военните действия моряци поставят паметници върху общите гробни могили на своите другари от корабите „Монтебело“ и „Париж“ в местността „Карантината“. В началото на ХХ в. паметта за воините, намерили смъртта си по тези земи, е възобновена с инициативността на Варненското археологическо дружество и френското правителство, като част от паметниците са възстановени или премествани на по-подходящи места.
Спомен за този период от историята на Варна представя литография Varna von Kafirlu Tepeh aus (Варна от Кафирлу тепе), която е част от експозицията на Военноморския музей.
Тя дава представа как са изглеждали Варна и околностите през 1854 г., когато градът е почти превърнат във военен лагер – в него са настанени турските и съюзническите им френски и английски войски.
Литографията е с изглед към града и залива от Кафирлу тепе (вероятно в района на днешния паметник на българо-съветската дружба). На заден план са хълмовете на Авренското плато. Пред тях, в средата, се вижда градът и палатковите лагери на войските, разположени в околностите му. Вдясно е Варненското езеро, а вляво – заливът със съюзническите флотилии. Автор на литографията е Артър Лукис Мансъл (1815 – 1890) лейтенант от английския флот, хидрограф, автор на морски топографски карти и художник. Представеният отпечатък е издаден в Карлсруе от J. Veith, като Изглед от театъра на войната № 6, което обяснява немския текст.

Обединението за изкуство „100ЛИЦА“ отбеляза своя 10-годишен юбилей в навечерието на Деня на народните будители с тържествена среща в Арт салона на Радио Варна. Събитието събра приятели, партньори и съмишленици, а координаторът Тодор Геров представи ретроспекция на най-значимите инициативи през изминалото десетилетие. Създадено първоначално като..
Велоергометър, който позволява четенето да се съчетае с физическа активност, вече има в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. С идеята за екологичност и устойчивост уредът дава възможност чрез използваната човешка сила да се произвежда електричество, достатъчно за зареждането на малки смарт устройства като телефони и таблети. "Това е..
Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП и посланик на библиотеките в Европейския парламент Емил Радев дари книги за фонда на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. "Денят на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември, няма аналог по света. Зад него има много история, но будителството не е само минало. За щастие, днес също имаме своите..
42 пана, на които са изобразени семейни игри от миналото, са подредени във фоайето на Фестивалния и конгресен център до 8 ноември включително. Експозицията "100-годишни игри - мост между поколенията" представя ретро снимки на игри, част от които бяха представени на фестивала "Варна играе" на 27 септември тази година. Посетителите на изложбата ще..
"Бабините приказки" е най-новият спектакъл на Държавния куклен театър във Варна. Премиерата ще бъде от 11 часа на 1 ноември, събота. Автор на "Бабините приказки" е Вера Стойкова, режисьор - Стоян Стоянов. Сценографията и костюмите са дело на Художествено ателие, а музиката - на Кремена Георгиева. Участват: Емилия Петкова, Даниел Добрев, Боян..
„Тя. Петият конник на апокалипсиса“ е разказ за любовта, който ни потопя във вътрешния свят на човешките емоции и сблъсъка между страховете и желанията. „Тя. Петият конник на апокалипсиса“ поставя въпроси за същността на любовта и бягството от нея. „Тя. Петият конник на апокалипсиса“ предизвиква размисъл за готовността ни да се изложим на риск от..
Във фоайето на СУ "Гео Милев" може да разгледате една различна изложба: "Народните будители и ние" . Чуйте повече от репортажа на Ваня Славова: Идеята е да бъдат представени съвременните народни будители; онези, които в свободното си време творят с изкуствата: слово, приложни или изобразителни изкуства, музика, видео. "Ние,..