Домът за стари хора в Добрич във време на изолация

В извънредното положение, в което е страната ни вече почти един месец, мерките засегнаха всички възрасти – от най-малките, които си стоят по домовете и учат дистанционно, до най-възрастните, техните баби и дядовци. Още преди въвеждането на съвсем крайните мерки за социална дистанция, посещенията в Домовете за стари хора в цяла България бяха забранени, тъй като те са в най-рисковата група за заболяването COVID-19.

В Дома за стари хора в Добрич живеят 115 пенсионери, толкова е и капацитетът на социалното заведение. Седмица преди обявяването на извънредното положение в страната, достъпът до дома беше ограничен, забранени бяха и разходките на възрастните хора извън пределите му. Преди малко повече от година, когато бях на посещение при тях, в навечерието на едни от най-светлите празници – коледните, всички те си пожелаваха на първо място здраве и разбира се, техните близки, които живеят, разпръснати по света, да се приберат отново в България, за да са по-често заедно. Днес много българи наистина се прибраха в родината си, но за съжаление не защото са успели да намерят реализация тук, а принудени от условията на световната пандемия. И така – макар и физически по-близо до своите родители, баби и дядовци, те отново не могат да бъдат заедно с тях. Въпреки предизвикателствата на новата ситуация обаче потребителите на Дома в Добрич не спират да живеят активно, да творят, да се трудят и да се стараят да бъдат полезни според своите възможности. По думите на директора на дома Антоанета Пантелеева независимо от нуждата от физическа дистанция, екипът ѝ се старае по всякакъв начин да не се чувства социална изолация.

Възрастните хора в дома организират дарителска кампания, с която искат да подпомогнат финансово многопрофилната болница в Добрич.

За добрата информираност не само на възрастните хора, но и на техните близки, полагат неимоверни усилия всички от екипа на Дома за стари хора в Добрич. Шеговито те наричат своите публикации в социалната мрежа брифинги. Разбира се винаги написаното е придружено и от редица снимки на възрастните и техните занимания. Те шият маски, изработват украси за наближаващите великденски празници, подготвят двора на дома за все по-настъпващата пролет, за да се обагри като всяка година в пъстротата на техните цветя, отбелязват своите рождени и имени дни и така, като че ли времето на изолация минава по-бързо. Един от тези брифинги завършва с призива, че сега е време, в което трябва да се опазим един друг, за да можем да се прегърнем после, думи, познати и от кампанията на БНР, наречена „За да се прегърнем утре“. И когато толкова много днес говорим за прегръдките, които очакваме с нетърпение, е и времето да се замислим дали достатъчно много ги оценявахме преди, когато те бяха нещо нормално, част от ежедневието ни. Време е и да обърнем повече внимание на уроците на близките ни с по-дълъг житейски опит, които винаги са ни учили да ценим малките неща от живота – една усмивка, една прегръдка, една целувка, един час на взаимност.

Подробностите чуйте в прикачения звуков файл: