Обущарят и извънредното положение

Със затоплянето на времето и с овладяването на заразата хората във Варна започват да излизат повече, а поръчките да се увеличават. Затова и днес Юджел е оптимист за бъдещето, макар да казва, че обущарството и всички занаяти постепенно отмират. В момента заработва за наема, за сметките за тока и водата и социалните осигуровки. Печалба няма, но се радва и на малкото, което заработва, защото вярва, че скоро всичко ще отмине.

Юджел има две деца – синът му е студент, дъщеря му – ученичка. Ако пожелаят ще предаде занаята на децата си, но засега няма интерес от тяхна страна, споделя занаятчията.

Работи като обущар от 15 години, макар че мечтата му е да стане художник. Дори е ходил на курсове по рисуване, за да кандидатства в академията. Но Възродителния процес прекъсва детската му мечта. Цялото семейство тогава е изселено в Турция, а когато се връщат се оженва и  трябва бързо да започне да печели пари, за да изхранва семейството си.  Тогава научава занаята от баща си, който също е обущар.

През годините работи и в чужбина. Бил е във Франция на работа във фабрика за консерви. Печелел е добри пари, но бързо разбрал, че монотонната  работа на поточна линия не е за него. Връща се в Разград и отваря обущарница. За работата си споделя, че е предизвикателство и дори може да твори. Особено когато се налага да върши чудеса при ремонта на някои обувки.

Не всички обувки днес стават за ремонт, казва още Юджел. Повечето са изработени некачествено и се късат много бързо. Такива са произведените в Китай. Обикновено на второто или третото обуване им се отлепят подметките. Жените по-често носят обувки за ремонт от мъжете, споделя още майсторът. Признава и че са му носили скъпи обувки за ремонт от порядъка на 1000 – 1500 лева. Но това е много рядко.

За себе иска само здраве, късмет и да има успех във Варна, в новата работилница близо до Спортна зала. И да оцелеем.

Целия разговор с него чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.