Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки, пише в публикация днес БНР.
Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране?
Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1 000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база доц. Петрунова разказа пред БНР.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита.
В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Именитият български художник проф. Стоимен Стоилов, който от години живее и твори във Виена, подготви юбилейна изложба, с която отбелязва 80-ата си годишнина в своя роден град. Експозицията представя знакови произведения от различни периоди на неговото творчество – живопис, папируси, пастели, графика и рисунки. Носителят на Хердерова награда..
По случай Международния ден на Черно море - 31 октомври, Община Варна организира среща-разговор под наслов „За морето“. Събитието ще състои в 14:00 ч. на 31 октомври (четвъртък) в галерия „Графити“. Инициативата е част от програмата на туристическите събития на морската столица. Международният ден на Черно море се чества от черноморските държави от..
И тази година фестивалът Moving Body („Движещо се тяло”) представя богата програма от танцови филми, ателиета и представления. Общото между всички тях е разглеждането на тялото и движението не само като поле на изява, но като инструмент за себепознание и изграждане на културни връзки. Събитията ще се проведат между 25 октомври и 3 ноември в три..
Варненската опера събра своята история в летописно издание. Премиерата ще се състои днес, когато се отбелязва Световният ден на операта. "75 години Варненска опера. Летопис“ ще бъде представена от 17.30 часа на Сцена Ротонда. Автори на изданието са Виолета Тончева, Станка Димитрова и Светла Трайкова. Редактор на изданието е Радинела Василева, а..
От днес до 3 ноември във Варна ще се проведе деветото издание на фестивала „Движещо се тяло”. Събитието обединява богата програма от танцови филми, ателиета и представления. Общото между всички тях е разглеждането на тялото и движението не само като поле на изява, но като инструмент за себепознание и изграждане на културни връзки. Филмовата програма..
От 25 до 27 октомври Варна ще стане пресечна точка на „Танцови маршрути” – фестивалът за съвременен танц, който вече шеста година докосва публиката до теория, практика и изживявания, свързани със съвременния танц. Програмата по традиция е разнообразна и ще предостави възможност за участие както на любители и зрители, така и на танцьори, които искат да..
Една възхитителна музикална смесица пленява публиките на Канада, Нова Зеландия, Естония и много други страни от цялото кълбо. Тази събота предстои и Варна да се срещне с блестящите Violons Barbares. Неслучайно в корените на тази група стои българин - гъдуларят Димитър Гугов. След изключителна кариера в България (част от ансамбъл „Филип..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно
