Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки, пише в публикация днес БНР.
Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране?
Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1 000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база доц. Петрунова разказа пред БНР.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита.
В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Anifest е фестивал от фенове за фенове. На 23 и 24 август предстои неговото 13-то издание, в което източноазиатската култура отново ще бъде пренесена в източна България. Мястото е Дворецът на културата и спорта. Иначе първият Anifest е проведен през 2011 година в един от големите варненски търговски..
"Свидетелства от Варна" е книга, която съдържа 48 интервюта с личности от областта на културата на Варна. Тридесет от тях са реализирани от Любомир Кутин, а останалите от Тинка Бозова, в периода 1993-2002 година. Интервютата обхващат миналото и настоящето на Варна. "Свидетелства от Варна" е факт след двегодишни усилия, с намесата на много хора от..
Една от летните артистични традиции на Варна е изложбата “Море”. Отново по традиция домакин е Зала „Ателие Георги Велчев“ на Художествения музей „Георги Велчев“, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. За пръв път музеят организира тази тематична експозиция на автори, свързани с Варна, през 1997 година. Оттогава без прекъсване..
Август ще бъде джаз в с.Езерец. Фестивал "Джаз пътеки" ще ни пренесе по пътя на джаза, с творчески ателиета, раборилници,инъерактивни стещи, фотоизложба, прожекции, арт инсталации, пърформънс. Със специалното участие и майсторски клас на проф. Антони Дончев. Всяка вечер концерти. Програма 15.08 с концерт на Emil Bizga trio-Румъния На 16.08..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Никола Стоянов е визуален артист и машинен философ от Варна, който се занимава с пресичането между изследователските и спекулативните практики. Работата му обхваща теми като хаос, киберготика и др. Варна е неговият роден град и отправна точка за едно любопитно пътуване между изследването, изкуството и технологията. Последната му изложба беше по архиви..
Елия е персонаж от книгите-игри на Стефан Стефанов и се завръща в нов формат - на страниците на графичната новела "ЕЛИЯ: - чудовище в мазето"! Безценната дъщеря на барона е изчезнала през нощта. Следите сочат, че най-вероятно е била отвлечена от вампир. А какъв по-добър начин да откриеш вампир, от това да изпратиш подире му своя собствен?..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
