Ниските заплати и несправедливото им определяне - причина за текучеството

Ниските заплати и несправедливото им определяне си остават основните причини за текучеството във фирмите, сочи проучване на БТПП.

Председателят на Управителния съвет на Българската търговска промишлена палата /БТПП/ Цветан Симеонов и д-р Камелия Петкова от Института по философия и социология при БАН, представиха днес данни от състоянието на заетостта в страната.

Те се направили изследване през първото тримесечие на годината. В него са се включили 2 460 заети лица; 748 работодатели; 53 браншови организации; 252 дирекции "Бюра по труда"; 25 бизнес общности и 65 представители на социални партньори през проект "Устойчива заетост и превенция на текучеството на работната сила".

Идентифицирани са седемте най-важни причини, влияещи върху решението на заетите лица за доброволно напускане.

Основна причина за текучеството си остава размера на възнаграждението - посочено от над 73 процента от участниците в проучването.

Другите основни причини за напускане на работа са несправедливото разпределение на възнаграждението - посочен от близо 67 процента и липсата на финансови стимули - отбелязана от около 63 на сто от анкетираните.

Сред причините за напускане на работниците са здравословното състояние - според 63 на сто от участниците, както и високата степен на стреса - 62 процента.

Над 60 процента от причините за напускане са авторитарното ръководство на началниците, както и лошото отношение на работодателя към съответния служител.

Възрастта също оказва влияние върху текучеството - възрастните хора са готови на компромиси, за да запазят заетост.

По-големият стаж в дадено предприятие също е фактор за стабилност, посочи Цветан Симеонов. Има значение и равнището на образование - хората с по-ниска степен на образование по-трудно сменят работата.

Според изследването жените и семейните хора са по-ценни като работници, защото са по-лоялни към фирмите и по-рядко сменят работното си място.

Важно е работодателите да се съобразяват с резултатите от това изследване, защото преди пандемията имаше голямо търсене на работна ръка. В София например безработицата беше под 2 процента, а се знае, че здравословното ниво на безработица е най-малко 4 процента, посочи Цветан Симеонов.