Протестите, оставката и предсрочните избори се подкрепят, макар още да не се вижда ясна алтернатива и нови лидери.
Всички основни формации и политически дейци, с изключение може би на ДПС, губят от създалата се ситуация, за сметка на по-малките си конкуренти – в тази ситуация „малките стават големи“.
Изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.
Това са част от изводите от националното изследване, проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни българи. То е част от редовния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимото ежемесечно проучване „лице в лице“, което се провежда вече тридесет години. Теренът е преди анонса на Бойко Борисов за конституционен дебат и няма как да отрази потенциалния ефект.
62% казват, че подкрепят протестите срещу правителството, 23,7% казват, че не ги подкрепят, а останалите се колебаят. 58,9% искат оставка, а 26,5% са на противоположното мнение. Данните показват и обичайната от десетилетия структура на мненията по всички въпроси за властта у нас в края на всеки един мандат, но в същото време сочат и сериозно обществено раздразнение. Свидетелство за последното е, че вече 50% смятат, че предсрочните избори са необходими за страната, докато 34,1% са на обратното мнение. Останалите се колебаят. Преди седмици идеята за предсрочни избори по-скоро не събираше ентусиазъм. Очевидно, масовото съзнание плавно „свиква с мисълта“ за предсрочни избори.
Въпреки всичко обаче, все още не съществува усещането за налична алтернатива: 38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят.
И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права. В открит въпрос ГЕРБ има 14,5% или около 800 хиляди потенциални гласове (от общо около 5.5 млн. трайно пребиваващи с избирателни права у нас). БСП е с 13,9%, което значи близо под 800 хиляди гласа. В последните парламентарни избори ГЕРБ събра около 1 150 хил. гласа, а БСП – около 950 хиляди. ГЕРБ е с преднина и сред твърдо решилите да гласуват.
Партията на Слави Трифонов действително е основен бенефициент от случващото се в страната – с растяща подкрепа, достигаща сега до 7,9% от избирателите у нас.
ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа.
С 5,7% ДБ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Най-отчетливо в този микс расте „Да, България“.
Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% или условно около 130 хиляди гласа.
С 2,3% са и ОП (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа.
Така формулата за влизане в следващо НС – към този момент – е 5+2.
„Воля“ пък е близо до основния „пакет“ с 1,6%. Данните, разбира се, не могат да играят ролята на прогноза, а са само моментна картина. Това уточнение е особено важно на фона на изключително динамичната ситуация.
Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4% и т.н. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%.
Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н.
Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“, съответно около 6,6% - още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка. Разбира се, по-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували.
От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на Отровното трио. Представителят на другото крило на протеста Христо Иванов значително подобри доверието си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9%. Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически „звезди“ до този момент.
Личното доверие на Борисов е вече 20% - най-ниското ниво в последните няколко години. Недоверието е 68%. Само преди два месеца доверието се движеше около 25%, а недоверието – около 60%.
Така Борисов вече е на нивата на доверие, например на Илияна Йотова или на Томислав Дончев. Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие.
На практика цялото правителство отбелязва спад в доверието – след като се движеше близо около 30%, сега е около 19%. Недоверието пък е преминало над 70% - за пръв път от години.
Сходна е тенденцията и при парламента – доверието там сега е около 15%, при обичайни за последните месеци около 20%. Недоверието е 77%.
Личното доверие в Румен Радев остава високо – 47%, при недоверие 35%. Доверието в президентската институция като цяло пък като че ли изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация - то се движеше около 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче „ножицата“ тук като че ли се затваря и доверието вече е 47% а недоверието е 39%. Въпреки това институцията остава с положителен баланс. Явно в сблъсъка Борисов - Радев потенциално застрашена е популярността и на двете страни, като, разбира се, в осезаемо по-неизгодна позиция е премиерът Борисов, сочат още данните на "Галъп"./БГНЕС
Решението на Софийския апелативен съд да остави кмета на Варна Благомир Коцев за постоянно в ареста е брутална политическа саморазправа. Това каза адвокат Михаил Екимджиев от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека в предаването на Радио Варна "Позиция". По думите му прокуратурата лавира между зависими съдебни състави, а случаят..
Искаме оставката на кмета на Варна отдавна, защото не е изпълнил нищо от своята програма и, поради тази причина, в града нищо не се случва. Но сме категорично против начина, по който той беше арестуван и не сме съгласни с това как действат полицията и прокуратурата по този казус. Най-вероятно неговите адвокати ще осъдят държавата в Страсбург...
Общинският съвет във Варна ще действа спрямо закона, ако се стигне до провеждането на частични местни избори или до назначаването на нов изпълняващ функциите кмет. Това каза в предаването на Радио Варна „Позиция“ председателят на местния парламент инж. Христо Димитров. Според него, провеждането на извънредни избори е възможен вариант...
Не съм имал изпреварваща информация, че срещу кмета на Варна се водят следствени действия. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна депутатът от ГЕРБ/СДС адвокат Бранимир Балачев. По думите му, той е следил дейността на Благомир Коцев още, когато е назначен за областен управител, а по-късно и като кмет и това му е дало основание да..
Във Варна в 12 часа ще се проведе 14-ият пореден протест с искане за оставка на правителството и защита на българския лев. Началната точка на проявата е при надписа „ВАРНА“ – до Часовниковата кула, под Козирката. Оттам протестиращите ще се отправят на шествие по централните улици на града. Основни искания на протестиращите са оставка на..
Измина последният ден от участието на премиера Росен Желязков и българската правителствена делегация в 80-ата юбилейна сесия на Общото събрание на ООН. Българският министър-председател произнесе речта си пред държавните и правителствени ръководители на страните членки. Премиерът изтъкна необходимостта от единен отговор на кризите. В изказването..
Във връзка с провеждането на благотворителната инициатива „Аз Вярвам и Помагам“ за събиране на пластмасови капачки утре – 27 септември 2025 г., таксиметровата местостоянка пред Катедрален храм „Успение Богородично“ ще бъде освободена от пътни превозни средства. Ограничението се отнася за часовия диапазон от 06:30 часа до приключване на мероприятието..