Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цифровото образование в Европа - бъдеще в настоящето

До шест месеца ще заработи общоевропейска платформа за образование, която ще предлага качествено съдържание в помощ на ученици и учители. Това е една от стъпките, чрез които ще стане възможна дигиталната трансформация в образованието по думите на българския еврокомисар отговарящ за научните изследвания и иновации Мария Габриел. Тя участва онлайн в годишната технологична конференция в Лисабон.

Комисарят за научни изследвания и иновации Мария Габриел95 процента от анкетираните участници в образователния процес през последните месеци отговарят, че Ковид-19 е повратна точка в дигиталното образование. Аз съм много доволна, че в кризата ние видяхме както нашите силни страни, така и нашите слабости. А това означава, че преди всичко ние трябва да осигурим интернет свързаност до отдалечените селски райони и компютри за живеещите там т.е т.нар в плана за действие високоефективна екосистема за цифрово образование. Едва тогава трябва да инвестираме в дигиталните умения на учители и ученици, тъй като половината от тях не бяха в състояние да се справят. За това държавите членки трябва да припознаят в това стратегически елемент от възстановяването след ковид кризата и да се възползват от средствата в плана за действие. 

Цифровото образование бе поставено в центъра на възстановителния път на Европа и в резолюция на европарламента с призив за преодоляване на неравенствата в образователните възможности в регионите. Придобиването на цифрови умения у преподаватели и ученици, от една страна и осигуряването на необходимите технически възможности, от друга се превърнаха в отправна точка на парламентарeн дебат още в началото на учебната година и в условията на втора ковид вълна.

От името на парламентарната комисия по култура и образование румънският евродепутат от партията на социалисти и демократи Виктор Негреску призова за бърз анализ на случилото се и адекватна реакция в краткосрочен план с повече публични инвестиции в образованието и превръщането му в приоритет с дългосрочна визия за развитие. Негреску посочи обезпокоителния факт, че 32 на сто от децата на Европа не са имали достъп до цифрово образование по време на първия локдаун. Той даде за пример Румъния, в която засегнатите наброяват милион. Той разкритикува пропуските на ниво ЕС и подчерта, че учители, родители и ученици е трябвало да се справят със собствени усилия, кой както може. Румънският евродепутат Виктор Негреску

Трябва да инвестираме в инфраструктура, в цифрови умения и учене през целия живот, в подобряване на свързаността на отдалечените райони, в нови учебни програми, в нови устройства, разработени в цяла Европа. Образованието е право и достъпът до цифрово образование вече не трябва да бъде привилегия. Бъдещето ще зависи от това да гарантираме, че всички, без дискриминация, имат достъп до образование.

Негреску даде положителна оценка на Модернизирания план за действие в областта на цифровото образование и на плана за постигане на европейското образователно пространство до 2025 г., но бе категоричен, че това са само начални стъпки в правилната посока.

Повишаване цифровите умения на учители и ученици и разработването на учебни ресурси в помощ на образователния процес са част от заложените в него мерки, припомни и комисарят по вътрешни работи от партията на европейските социалисти Илва Йохансон и отправи конструктивна критика към държавите членки с думите:Комисарят по вътрешни работи на ЕС Илва Йохансон

Адаптацията към кризата беше по-лесна за онези държави-членки, които разполагаха с национални стратегии за цифрово образование и ефективно използваха съответните фондове на ЕС.

Това трябва да се случи в следващите две години, в които водещите насоки за европейското цифрово образование ще бъдат повсеместна интернет свързаност, компютърни устройства, програмен ресурс и умения за тяхното използване. Само така ще стане възможна идеята за образование ориентирано към бъдещето, по думите на шведския комисар Йохансон.

Съюзът пренастройва стратегията си за растеж, като зелените и цифровите преходи са негови преобразуващи двигатели. Образованието е в основата на тези преходи.

Силното образование е залог за силна Европа и по думите на унгарския евродепутат Ищван Уйхей от Прогресивния алианс на социалисти и демократи. В писмено становище обаче той даде за пример родната си Унгария, където по думите му това няма как да се случи тъй като все още има семейства без интернет, компютър и дори електричество. 

Към това докладчикът Забине Ферхайен от ЕНП добави необходимостта от повече инвестиции на публични средства в качественото образование,  което да гарантира бъдещата конкурентноспособност на стария континент. В качеството си на председател на парламентарната комисия по култура и образование Забине Ферхайен попита в пленарна зала „Каква е дългосрочната визия на Съвета за европейската образователна политика?

А отговорът на неговия председател Майкъл Рот прозвуча, не толкова конкретно, но за това пък категорично.Председателят на Съвета Майкъл Рот

Сега всички знаете, че сферата на образованието е една от основните отговорности на държавите-членки. Задачата на ЕС в тези трудни времена е да се учим един от друг и един с друг. Ковид поколението не трябва да се превръща в изгубено поколение.

Безпрецедентен по своя размер бюджет ще има и новата програма „Еразъм+“ през следващите 7 години. Политическата договореност, постигната между Европейския парламент и държавите - членки гарантира 26 милиарда евро, които ще имат ключово значение за изграждането на европейското пространство за образование. А големите амбиции, с които е натоварена програмата са свързани с осъществяването на планирания цифров и екологичен преход  в условията на непредвидимо продължаваща пандемия и в очакване на добавена стойност. Почти удвоеният бюджет ще позволи в програмата да се включат нови 10 милиона души през следващите години.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Израел и Хамас се обвиняват в нарушаване на споразумението

Хамас обвиниха Израел, че нарушава споразумението. Властите в Тел Авив отговориха, че мярката е заради решението на групировката да не освободи Арбел Йехуд. Заложничката е трябвало да бъде освободена вчера. От кабинета на израелския премиер заявиха, че няма да позволят палестинци да преминат в северната част на Ивицата Газа, докато Арбел не..

публикувано на 26.01.25 в 10:41

Слънчев следобед обещават синоптиците

Времето в сутрешните часове ще е почти тихо, облачността все още значителна, видимостта на места намалена от мъгла. До обяд видимостта ще се подобри, облачността ще започне бързо ще намалява и следобед бъде предимно слънчево. Вятърът от юг-югоизток до края на деня ще се усили до умерен. Максимални температури между 8° и 13°, за Варна 10°...

публикувано на 26.01.25 в 08:49

КНСБ ще настояват за 10% ръст на заплатите в бюджета за 2025-та

В Бюджет 2025-та, трябва да е заложено поне 10 процента ръст на заплатите. За това настояват от Конфедерацията на независимите синдикати в България. До края на следващата седмица КНСБ ще изпрати на правителството своите предложения, които настоява да залегнат в управленската му програма. Вече са започнали разговорите на синдикалистите..

публикувано на 26.01.25 в 08:48

Даниела Стойнова с отличието "Златен глас" от годишните награди "Сирак Скитник" на БНР

На тържествена церемония Българското национално радио раздаде за пореден път годишните си награди. Отличието "Златен глас" на фондация "Надежда Дженева", давана от журналиста Кеворк Кеворкян, взе Даниела Стойнова, кореспондент на Българското национално радио във Варна. При получаването на приза Даниела Стойнова подчерта, че гласовете на всички..

публикувано на 25.01.25 в 17:44

Петролният разлив в Черно море няма да достигне до българските брегове

Петролният разлив в Черно море след аварията с два руски танкера през декември няма да достигне до бреговете на българското Черноморие, стана ясно след среща между министрите на туризма Мирослав Боршош и на околната среда и водите Манол Генов, съобщиха от Министерството на туризма. Според анализа на актуални сателитни снимки от..

публикувано на 25.01.25 в 15:06

Студент от ВСУ представя оригинален шрифт

Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Това съобщиха от висшето учебно заведение.  Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов. Той е един от тримата представители на..

публикувано на 25.01.25 в 10:24

90 години БНР, Радио Варна с номинация за голямата награда "Сирак Скитник"

Кулминацията на честванията за 90-годишнината на Българското национално радио е днес - 25 януари. По-късно следобед ще бъде връчена голямата награда на името на първия директор на БНР Сирак Скитник - за принос в развитието на Радиото, както и наградите за радиожурналистика и радиопроект. Радио Варна е с номинация за голямата награда "Сирак Скитник"..

публикувано на 25.01.25 в 09:20