Актрисата Миглена Стоева за пътя ѝ от театъра до малкия екран

Варненката с огнени коси Миглена Стоева завладя зрителите пред малкия екран в медицинската драма „Откраднат живот”. Почитателите на сериала вече я познават от ролята й на уверената акушерка Лилия Куртева. Образът на медицинка сестра й е познат и от нашумялата през последните години постановка „Операцията” от Иво Сиромахов. Там чарованата варненка си партнира с Мариан Бачев, Орлин Горанов и Тони Минасян. Варненци са имали възможността да гледат Миглена Стоева и на сцената на Варненската опера в мюзикъла „Да пееш под дъжда”.

Стоева е завършила Театралния колеж "Любен Гройс" в класа на професор Елена Баева. Започва професионалния си път в Драматично-куклен театър "Васил Друмев"- Шумен, била е част и от трупата на Драматичен театър "Рачо Стоянов"- Габрово.

Защо определяте постановката „Операцията” като черна комедия?

Хуморът е доста пиперлив, доста рязък. Мисля, че няма друго заглавие с толкова смел текст. Разбира се всичко е направено така, за да се осмее точно тази реалност, от която искаме да избягаме.

Постановката дори е забранена за лица под 16 години?

Забранена е, да, не само заради по-пирерливия език, а и заради някои моменти. Няма голота, някаква грозна картинка или простотия, просто сме се застраховали за всеки случай, тъй като понякога има импровизационни моменти и не ни се ще да ни чуват с по-резки приказки.

Как се чувстваш на една сцена със звезда като Орлин Горанов? Трудно ли ти беше в началото като разбра, че ще си партнирате?

Минаха много години вече, но за 4 години ние сме минали хиляди километри заедно, спали сме в много различни градове, адски много си говорим, познаваме семействата си. Мога да кажа, че ги чувствам много близки, много леко се работи с тях. Спомням си по време на репетициите на „Да пееш под дъжда” какво изключително преживяване беше да пее Орлин за теб на 2 сантиметра от лицето ти.

Как се роди любовта ти към театъра и кога? Да издадем, че ти си възпитаник на Варненската търговска гимназия. От икономика и мениджмънт как стигна до театъра?

Да, а като дете си мечтаех за мода и френски,... което доказва в действителност, че животът е адски парадоксален, но пък не съжалявам. Страхотни години прекарах там. Тук във Варна се роди любовта ми към театъра. Като дете правих скулптури от глина и восък, шиех, пеех, танцувах и винаги съм била ориентирана към изкуството, без дори да го осъзнавам още. Винаги са ме определяли и като малко странна птица, по-различна. Приятелите ми всъщност ме насочиха към театъра... И тогава видях как всички тези малки неща, с които съм се занимавала, се обединяват в едно велико изкуство – театъра!

А къде бяха първите ти стъпки на театрална сцена?

Най-първите ми стъпки бяха в Младежкия дом във Варна, в школата на Валентин Митев, бях 10-и клас. Професионалният ми път започна в театъра в Шумен - едно прекрасно място, с прекрасна атмосфера, където прекарах три сезона. Според мен е много важно откъде стартираш... Някои от младите ми колеги се страхуват от провинцията, докато аз доста смело предприех тази крачка и всъщност това е нещото, което най-много ме научи.

Как се прави изкуство по време на пандемия? Кое беше лично за теб най-трудното?

Много ми беше травмираща първата среща с публиката, когато ни позволиха да играем с намален капацитет на зрителите. Травмиращо беше, защото ние играем в една изключителна смешна постановка - „Операцията” и сме свикнали винаги на много бурни реакции. Странно е да виждаш едни леко изплашени, потиснати хора с маски, на по 2 метра един от друг. Странно е, по-друг начин звучи залата. Искрено се надявам скоро всичко да бъде по старому и да можем да радваме хората в пълен капацитет.

Критична ли си към себе си, когато се гледаш на екран?

О, да, много съм критична, болезнено критична съм, но ми харесва, защото аз така се уча, така надграждам. Човекът до мен казва, че да се гледа кино с мен е ужасно, а въобще да не говорим за продукт, в който и аз участвам.

Къде се чувстваш по-добре -  на театрална сцена или пред обектива на камерите?

Много са различни нещата. И на двете места се чувствам добре. Едното е живо, случва се в момента, контактът със зрителя е в момента, докато в киното има страхотна магия. В театъра до премиерата всички хора, които са отговорни за създаването на продукта, участват преди премиерата, докато по време на снимки всички тези хора са около теб.

Цялото интервю на Сияна Спиридонова с актрисата Миглена Стоева може да чуете в звуковия файл: