Бюст на патрона на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" ще бъде поставен на 12 март в деня, в който се навършват 100 години от първото представление на негова сцена. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян Бъчваров, един от пионерите на българския театър, поставя началото на театралното летоброене във Варна. Още за него разказва историкът Борислав Дряновски.
Едва 16 годишен Стоян Бъчваров учителства в карнобатските села. През есента на 1895 година той постъпва в четвърти клас на Варненската мъжка гимназия. Няколко години по-късно участва и в първите си ученически представления.
„Тетарът ми взе акъла”, пише Стоян Бъчваров. На варненската ученическа сцена той играе в читалище „Зора” за първи път на 29.03.1897 година. Той смята, че това е началото на неговата сценична дейност. По-късно младият актьор се включва в пътуващата трупа на Войдан Чернодрински. Този първи път в неговата театрална дейност е труден, но лишенията и дългите пътувания не го отказват от усъвършенстването на таланта. Младият артистичен талант не остава незабелязан от видния театрал Андрей Икономов, който кани Бъчваров за отговорни роли в трупата на „Съвременен театър”. За кратко през 1908 година Стоян Бъчваров участва в театралното дружество „Напредък” във Варна. През същата годин той е приет в Народния театър сред голямо съзвездие български актьори. През същата година Стоян Бъчваров е изпратен на специализация в Москва. Осъществява се мечтата му за среща с забележителните театрали, артисти, постановчици и иедолози по онова време като Станиславски, Немирович-Данченко и много други. Гледа над 60 представления и анализира случващото се на сцената.
През 1910 година Стоян Бъчваров и Антон Страшимиров основават пътуващата трупа „Сълза и смях”. През 1921 година отново се връща в Народния театър. По това време обаче получава предложение от варненската управа и кмета Димитър Кондов да поеме управлението на варненския театър. След деветоюнския преврат през 1923 година Стоян Бъчваров е бил освободен от тази длъжност и отново се връща в Народния театър. Там играе десетки роли, с които става любимец на публиката. През 1931 година той оглавява Русенския театър.
През декември 1922 година във Варна се събират радетели за довършването на варненския театър. Общината тегли заем, отпечатват се фондови марки за всяка общинска услуга с цел събиране на дарения и за по-малко от месец са събрани 1 милион лева. Така сградата е довършена, но за съжаление варненската трупа по това време е в упадък. Тогава варненската управа отново взема решение да покани Стоян Бъчваров. А той от своя страна обещава на варненци, че ще създаде нещо наистина ново - нов театър с нов репертоар. Това се случва през 1932 година.
Сред актьорите са Никола и Стефана Гандеви, Идеал и Роска Петрови, Георги и Евгения Громови. Димитър и Веса Бочарови, Димитър Керанов, Иван Георгиев, Ваня Петкова, Сийка Москова, Георги Герогиев, Господин Топалов, Надя Станиславска, Николина Бъчварова, Елена Костова и др.
Режисьори на варненския театър тогава са Иван Янев, Георги Костов, Атанас Георгиев и самият Стоян Бъчваров. За три сезона от 1932 до 1935 година Стоян Бъчваров реализира 77 премиери, от които 18 на български пиеси. Сред тях за първи път се играят пиеси специално подготвени за деца. Поставени са и първите спектакли в новата т.е в сегашната сграда на варненския театър. За първи път се поставят пиесите „Боряна” по Йордан Йовков и „Към пропаст” на Иван Вазов. Тук се организират и летните театрални тържества през 1933 година. През 1935 година обаче Стоян Бъчваров за пореден път е отстранен от варненския театър. Той си остава любимец на варненската публика. През 1936 г е артист в Пловдивския театър. Година по-късно се завръща в Народния театър и там остава до края на живота си през 1949 година.
По повод 70-годишната на Университетската ботаническа градина (УБГ) в Балчик на 25 юли от 18.00 часа ще се проведе тържествено събитие. На тази дата ще бъдат почетени и 85 години от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България. В продължение на три дни мястото ще се превърне и в сцена на вдъхновение, творчество и музика. Датите на "Арт..
Община Варна издаде разрешение за разполагане на 20 шатри на изложението „Алея на книгата“ в центъра на града - пешеходната част на бул. „Княз Борис I“. Събитието, което традиционно се провежда в началото на август, ще бъде подкрепено и финансово от общината чрез бюджета на дирекция „Култура и духовно развитие“, съобщиха от общинския пресцентър...
Констелационен театър "Звездни хора" гостува във Варна с представлението "Искам, но Трябва" на 19 юли в Арт салона на Радио Варна. В него през играта на Аватари, се разкриват вътрешните драми на Човека, които изпиват енергията му. За петима души от публиката, избрани на случаен принцип, ще бъдат изиграни пет етюда, в които чрез езика на тетралната..
Концертът „Разходка из Виена“ ще бъде представен на 19 юли, събота, от 18 ч. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Организатор на събитието, което събира на варненска сцена двете талантливи пианистки с успешна концертна и преподавателска кариера в САЩ и Европа - Венета Нейнска и Пепрон Пилибосян , е Общоарменският благотворителен съюз..
Във Варна е подредена финалната изложба от 18-ия Международен фотографски салон. Най-силните и въздействащи творби са показани на пана в пространството между Фестивалния и конгресен център и сградата на бившия хотел „Одесос“. Или с други думи - площад „Антон Новак“. Днес е официалното откриване. Присъдени са 121 награди – индивидуални и..
„Тютюн“ – най-гледаната постановка на Варненския драматичен театър, удостоена с Награда Варна за 2022 г., излиза на откритата сцена на Летния театър на 1 септември. Калин Врачански е в ролята на Борис Морев, а Александра Майдавска талантливо изгражда образа на Ирина в разтърсващия и чувствен спектакъл за невъзможната любов на фона на жестокостта на..
122 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание ще бъдат отбелязани на 19 юни във Варна. Програмата започва в 10 часа в парка на район "Аспарухово" с официално откриване и заупокойна молитва и продължава с фолклорна програма. Организатори на събитието са Македонското културно-просветно дружество "Гоце Делчев" и Регионалното тракийско..