Новият закон за филмовата индустрия беше приет на второ четене от парламента и влезе в сила със задна дата от 1 януари 2021 година. Между първо и второ четене обаче бяха внесени промени, които разгневиха гилдията. Над 300 кино дейци се подписаха под отворено писмо, в което изразяват несъгласие с промените и призовават президента Румен Радев да наложи вето. За коментар потърсихме режисьорът Анри Кулев.
Над 300 души се подписаха под писмото. Това са режисьори, продуценти, оператори, сценаристи - хора, които са направили над 99 процента от българското производство на филми днес. Това е основната група на българската кино гилдия. Бих нарекъл закона идейно сбъркан. Защото превръща самата идея на културата и изкуството, която е една ценност - общодържавна и общочовешка, я превръща в стока, във вид комерсиално предлагане на киното и това е глобално сбърканата идея на новия закон. По европейските нотификации Европа дава пари на всички държави, за да се поддържа едно авторско кино, да се поддържа една уникална култура, да се поддържа един уникален език. Това е смисълът на европейското финансиране. Когато между първо и второ четене в закона бяха вкарани телевизионните сериали, това рязко промени същността на закона, превръщайки комерсиалния успех в норма в изкуството. Нещо, което противоречи на всичките европейски практики. И това го няма никъде по света. Никой не е против телевизионните сериали, те трябва да съществуват, но те са обект на един друг закон, който се нарича Закон за аудио-визуални произведения. И те трябва да влязат в този закон. Разбира се, въпросите са много дълбоки, защото те започват от едни дефиниции, от една терминология. Не може всичко, което се движи да се окаже кино. Киното е нещо съвсем различно от телевизионните сериали и нямат нищо общо. Във всеки случай ние сме за това, от този закон, в който изкуствено са нанизани три различни компонента да се направят три различни закона - Закон за българската филмова индустрия, Закон за аудио-визуалните произведения, в който трябва да отидат телевизионните сериали и трети, отделен закон е Законът за възстановяването на част от разходите на чуждите продукции.
Вярвате ли, че ветото на президента, ще мине, имайки предвид каква е практиката?
В нищо не вярвам. Аз съм стар човек и не вярвам на нищо. Твърде възможно е да се случи, твърде възможно е да не се случи. Виждате какъв шанс е животът въобще и хаосът, който ни води. Може да сработи ветото, може да не сработи ветото. Има толкова много хитри процедурни хватки на това Народно събрание. Самият факт, че тези поправки в закона ги вкараха между първо и второ четене, в нарушение на Закона за административните актове, какво Ви говори... На мен ми говори, че могат да правят, каквото си искат.
При положение, че този закон е подготвян две години, с него цензура ли се налага?
Той е подготвян две години, но само за ден и половина в него е набутано между двете четения всичките тези нови неща. така че той е подготвян проформа, колкото да могат да се измамят няколко човека и всичко после да бъде подменено в този смисъл, в който Ви казах. Нямам идея. Каквото се случи, това. Отношението към българското кино и омразата към българското кино и натрупването на омраза се формира отдавна. Това не е въпрос само на едно десетилетие. Веднага след промените българското кино беше активно намразено. В момента то продължава да бъде мразено от всички слоеве на обществото, защото, айде да речем, че политиците не се интересуват от него, защото то не носи гласоподаватели. Телевизиите са основните неща. Задават се избори и тези избори в условията на пандемия, ще бъдат проведени само по електронен път през електронните медии. И си представете разговор, имитирам, не съм присъствал, между депутати и частна телевизионна компания. От там казват, че ще намалят хонорарите Ви за реклама на партиите, но в замяна на това Вие ще приемете един лобистки закон. Имитирам. Само го казвам, не поемам ангажимент, че е вярно. Тази работа с българското кино е много активно мразена, без да се разбира, че това кино е част от националната българска култура. То седи във фундамента на културата, че то седи в основата на нацията. Тази нация трябва да бъде учена на изкуство.
Още от режисьора Анри Кулев по отношение на новия Закон за филмовата индустрия чуйте в звуковия файл.
За поредна година Варна става част от инициативата „Европейска нощ на музеите и галериите“ с разнообразна и вдъхновяваща програма. Събитието се е утвърдило като неразделна част от културния живот на града, превръщайки се в очаквана традиция и любим повод за варненци да се насладят на една незабравима културна разходка. Тази година "Нощ на Музеите и..
Дарин Сотиров от школа "Дедал" във Варна отбеляза рождения си ден с изложба в галерията на школата. В нея той представя творби, вдъхновени от връзката между аморфната форма, фюжън, етно джаз, огромната връзка на Дарин Сотиров с морето и труднодостъпните райони на крайбрежието. " Нищо от материалния свят не ми е необходимо...", посочва..
От 7 до 27 май 2025 г. Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна, представя гостуващото в морския град трето издание на изложбата "Нова българска типография". Експозицията показва постиженията на българските дизайнери, работещи се в областта на калиграфията, летеринга, шрифтовия дизайн и типографията след 2019 г. Включени са над 60 автори..
„Градина на спомените“ е името на изложбата, подредена в Каменна зала на Двореца в Балчик от началото на месеца до 21 май. Показани са фотодокументи от Националния архив на Румъния и над 100 картини с пейзажи, дело на художника Константин Тофан. Проектът е на румънската асоциация DAR Development и общински музей "Кралица Мария" от град Яш...
Учебният музей към Регионалния исторически музей във Варна съвместно с Тракийски научен институт, филиал Варна, организират дискусия на тема: "Памет и поуки. 80 години от края на Втората световна война". Тя ще се проведе на 8 май от 16.30 ч. в Археологически музей - Варна, зала "Одесос". В нея ще вземат участие доц. д-р Йорданка Тонева и доц. д-р..
"Вода и земя" е най-новата самостоятелна изложба на професор Димитър Чолаков. Тя е подредена в двете зали на варненската галерия "Папийон". Творчеството на Димитър Чолаков се отличава със своята сетивност. То е разнолико и обширно, както по отношение на техника и материали, така и като въздействие и внушение. Картините му са в сферата на абстракцията,..
Създателката на Ванилия от детската поредица "Феята от захарницата" ще гостува във Варна на 3 май, събота, в Регионалната библиотека "Пенчо Славейков". Антонова ще запознае децата с предисторията на своята „първокласна сладкарска фея, величествена и всемогъща” и ще разкаже за това как феята е попаднала в захарницата. В Детския и средношколски отдел..