Разказват за накитите на възрожденската българка в онлайн рублика на Историческия музей – Балчик

По повод женския месец март екипът на Исторически музей – Балчик разказва в своята онлайн рубрика “Ценностите на града“ за накитите на възрожденската българка. Те са сред най-ценните експонати във фонда на Етнографска къща – Балчик – не само защото са изработени от благородни и скъпи метали, а защото в тях е вложено вдъхновение, отношение, индивидуалност и положителна енергия. Но носят скрито послание и символика, притежават магическа сила. Носенето на украшения е познато на човечеството от най-дълбока древност, аза любовта на българката към тях се говори в пътеписи на европейци, преминали през нашите земи. Описват се нанизите от парички, герданите от раковини, както и огромното многообразие от накити за глава, ръце и тяло - дело на изкусни майстори златари.Те умеят да леят, коват, апликират, да изтеглят сребърни жички (филигран), да изработват ажур или да комбинират техники в разнообразни форми. Накитите са не само част от костюма, но са израз за семейно-възрастово и социално положение, а понякога и белег за локално-регионална принадлежност.

Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой украшения, особено при празничните облекла, невестинското и моминското облекло. Нанизи, подбрадници, обеци, гривни, пръстени - всички те имат и символика, свързана с народните вярвания. За тях ни разказва уредникът Димитрина Станчева:

„В традиционното народно женско облекло в Добруджа накитите са допълнителен декоративен елемент и се отличават със своите високи художествени качества. У тях са запазени най-ценните традиции на траки, славяни и прабългари. Създадени са в домашни условия или в ателиетата на майстори- занаятчии. Много от тях са донесени от Котел от изселващото се оттам население. Украшенията са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, корали, стъклени мъниста, седеф. Те са предназначени за украса на главата и тялото. От сравнително най- ранно време са висулките за глава. Слагат се отстрани на главата, върху забрадката. Изработени са от метал или стъклени мъниста. С най-разнообразна форма от употребяваните накити са обиците. Обици носили момичетата още от ранна възраст. Народът вярвал, че е "срамота" мома да ходи без обици. Омъжените жени ги носят и в празник, и в делник. През ХІХ в. много често срещани са т.н. „арпалии”, които представляват ажурно изработени розети с филигран и гранулация.

Друг накит за главата на една жена е косичникът. Носи се отзад на главата, върху забрадката. Изключително ценни са тежките и монументални момински косичници. Те, освен че подържат илюзията за притежание на дълги и буйни коси у жената, които са символ на здраве и материален престиж, се използват и като амулет против уроки.

Прочелникът е накит за глава, който се поставя на челото, върху кърпата. Изработен е от метални сплави и се състои от три плочки в центъра, закачени една над друга.

Иглите за коса служат за захващане на кърпата за главата. Такава игла носят само омъжените жени .Често срещани са иглите с върхове във вид на топчета, украсени с гранулация и прикачени висящи пластинки.

Любими женски накити са герданите. Носят се прилепнали плътно на врата или по- долу, спуснати на гърдите, за да пазят сърцето и майчиното мляко. Предпочитани гердани от жените в Добруджа са изработените саморъчно нанизи от старинни златни монети- рубета, махмудии или от различни синци (мъниста), обработен или необработен кехлибар, седеф, корали. Поверието е, че камъните отблъскват лошото и пазят ума.

Какво е женският костюм без коланната украса. Тя е с древна традиция, водеща началото си от прабългарите. В Добруджа металните колани се наричат „кованци”. Представляват кожен ремък, върху който са нанизани прешлени от сребърни сплави с правоъгълна форма и малки пафти.

Забележителни със своята красота и разнообразие са пафтите/чапрази/, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. По време на моминството накитите се състоят основно от мъниста. Украшението имало и друга, скрита функция – то трябвало да помогне на жената при зачеване на детето й. Според народните вярвания пъпът бил центърът на тялото, а пафтата, благодарение на благородния метал, от който е направена, предпазва тази важна точка от тялото и подсилва плодните функции на жената.

Всички украшения се изработвали ръчно, а енергията на майстора, тревогите му, радостите му са се предавали директно върху парчето метал, което е обработвал и украсява. Майсторите бижутери рядко са повтаряли модел, а във всеки накит е закодирана символика, послание и тайнство.“