Лесна работа... е да мислиш за живота като за спектакъл

Започва вълнуващата седмица на Благата вест и на театъра.

Разбира се, всеки от нас ще премине през много радостни събития, на път към празничния четвъртък и театралната събота, но мисълта за последното ме подсеща за любима тема: „Животът като спектакъл и социалното взаимодействие като театрална пиеса“. В това канадският социолог и писател Ървинг Гофман няма равен.

Разумно звучи схващането му, че има ли хора около нас, ние се стягаме и старателно излъскваме публичния си образ. Понякога с конкретна цел, друг път - просто, за да бъдем харесани. Представяме се в живота по начини, подобни на сценичните представления на актьорите.

А от какво се нуждаем, за да създадем благоприятно впечатление и да успеем? От съответните умения, от правилния мизансцен, реквизит и гардероб. О, да! И от споделено разбиране за играта на сцената. Естествено, няма как да минем без свое закътано местенце зад кулисите – онова, което в криминалетата се слави като „шкафът със скелети“, а в нашия кротичък житейски спектакъл се явява така нареченият личен живот. И като стана дума за спектакъл, за къде сме без публика?

Случка от миналото: в сезонен хотел половин час след обявеното начало на вечерята, туристите се навъртаха пред шведската маса и объркано се оглеждаха. Достъпът не беше разрешен и те не знаеха къде да се дянат в очакване нелепата ситуация да се промени. Мнозина се притесняваха, че изглеждат лакоми и някак неправилни в очите на другите.

Оказа се, че дежурният служител се беше стреснал от задълженията си. Беше изключил осветлението и се спотайваше зад кухненската врата, сякаш основната цел на представлението не е „ да се усмихне, да покани хората на вечеря и да им пожелае приятен апетит“, а напротив: „извънредно внимателно да се скрие от тях“. Любопитна история.

И, да, любимият Гофман! Актьорът се стреми да поддържа чувство за кохерентност, чрез взаимодействията си с други актьори. Валидно е в театъра и в живота. Постига се само, когато всички са съгласни с дефиницията на ситуацията, с особеностите, очакванията и ограниченията на въпросното представление.

За да има хармония, хората трябва да постигнат съгласие относно личната си роля, социалния контекст и колективните очаквания за поведение в рамките на този контекст. Така, че в реалността нашият герой се очерта като успешен аниматор, но не изглеждаше много правилно да отговаря за вечерното изхранване на туристи. А в театъра? Клони към комедия... Е, има и трагични елементи.

Така че: да живее театърът! Правилно дефинираният и талантливо изигран театър, който очарова публиката, вдъхновява актьорите и създава незабравими положителни емоции! Лесна работата е да мислиш за живота като за спектакъл и да действаш с въображение, желание и удоволствие, нали?

Играйте адекватно житейските си роли, в хармония с другите актьори и за радост на публиката! Сигурна съм, че положителната енергия на предстоящото Благовещение, ще ви зареди и ще

бъде от полза. Природата се пробужда, а добрите събития летят към нас и се редят на опашка, за да ни се случат. Благата вест винаги радва и вдъхновява.

Хубава вечер, добри вести и вдъхновяваща седмица от мен – Даниела Иванова!