Днес България се прекланя пред подвига и саможертвата на героите от Априлското въстание.
145-годишнината от избухването му беше отбелязана с тържествено честване в град Клисура. За първи път празникът на площад „20-ти април“ не започна с възстановка на боевете. Причината е, че местната служба КОС не е позволила използването на оръжия във възстановката на участници, които не са предоставили необходимите документи, съобщава Българското национално радио.
Годишнината беше отбелязана и в Панагюрище. По традиция на този ден панагюрци от цялата страна се събират в своя град, за да почетат паметта на Априлци. Том беше отслужен благодарствен молебен и поклонение в църквата „Свето Въведение Богородично“.
Заради ковид ситуацията е отменена тържествената заря-проверка.
Априлското въстание от 1876 година е въоръжено въстание на българите в Османската империя. Избухва преждевременно на 20 април в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.
Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1-2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръг.
Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.
Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.
Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвукът на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води до обявяването на единадесетата Руско-турска война, довела до Освобождението на България.
Източник: БНР

Синдикатът на административните служители "Подкрепа" обяви, че предварително насрочените протестни действия на служителите на Агенцията по заетостта, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и Агенцията за социално подпомагане се обединяват и ще се проведат съвместно на 26 ноември (сряда) от 12:30 ч. пред териториалните поделения на..
В продължение на пет дни Сенокос е без вода, в неделя се появява за кратко до понеделник, когато отново е спряна за отстраняване на аварии. Днес – вторник, вода имаме, но в селото избиха още повече аварии, обяснява кметът на селото Красимир Георгиев . Началникът на ВиК Балчик Димитър Николов обясни, че повредите са две и са планирани за работа. Тъй..
От началото на годината в областта са регистрирани 165 пътнотранспортни произшествия с участие на пешеходци. В резултат на тях 162 души са ранени, а 6 са загинали, това заяви главен инспектор Петко Камбуров, началник на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР – Варна, който представи резултатите от втория етап на инициативата за повишаване безопасността на..
13 социални предприятия участват в коледното договаряне „Варна Експо 3“, което се откри днес в изложбената зала на Регионалния център за развитие на социалната икономика в Североизточна България. По време на изложението бизнесът ще може да направи корпоративни поръчки към социалните предприятия, които участват. Третото издание на..
Среща за състоянието на Аспаруховия мост ще се проведе утре – 26 ноември, в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В разговорите ще участват министърът на регионалното развитие Иван Иванов, представители на Агенция "Пътна инфраструктура", депутати от Варненски избирателен район, председателят на Постоянната комисия..
Двадесет и петото издание на календара „Стара Варна“носи заглавието „120 години модерно пристанище Варна“. Той съдържа 13 фотоса на маслени платна на Юлия Бузилова, които са нарисувани по уникални фотографии от живота на пристанището в началото на XX век. Откриването на пристанището през 1906 г. е едно от знаковите събития, сложили началото..
12 наказателни съдии влизат в актуализирания списък от магистрати по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Списъкът е одобрен от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и вече е публикуван в специалната секция на сайта на ВКС. Ако Даниела Талева - първият български ад хок прокурор - не успее до 7 декември, когато..