Голямо име в българската графика, изключителен ерудит, знакова фигура в интелектуалния елит на Варна, проф. Владимир Иванов представя свои работи от 80-те години на ХХ век до днес.
Откриването бе на 12 май от 18:00 в Градската художествена галерия на Варна.
Изложбата е по повод наближаващата 75-годишнина на художника и е само от произведения от колекцията на Цвета Георгиева.
Отдавна исках да представя колекцията на приятелката ми Цвета Георгиева, защото е хубаво да се види нещо, което показва връзката на двама души - едно приятелство на 40 години, споделя художникът.
В експозицията има принтове, дълбок печат, литография, поп-живопис – един обект – истинска вратичка, има и рисунка.
"Най-старите са от началото на 80-те години, излагал съм ги в първите Биеналета на графиката във Варна, има една работа от 1984 г., която намери отзвук и сред колегията, и сред зрителите – „Тайни послания“. Тя беше отправна точка за работата ми в следващите години. След това има други графики, като едната от тях съм правил в Амстердам, един принт от 2012 г. – и една рисунка. Всички работи в изложбата са в концептуален план, в един регистър, където се стремя да превалира идеята пред изпълнението, макар че в графиката това мъчно се постига. В един традиционен вид изкуство аз съм се опитал да внеса концептуални моменти. Което в 80-те години не беше много популярно в България", казва проф. Владимир Иванов.
Какво е общото между тези творби, освен че са колекция на определен човек, но какво казват за Вас? Какъв ключ дават към Вашата личност, към Вашето творчество?
Може би не съм аз този, който трябва да каже. През годините, от една страна, човек се променя, средствата се променят, времето се променя, но от друга страна, нещата, които съм търсил в началото, продължавам да търся и сега. Едно категорично пластическо въздействие върху публиката и едно търсене за смисъла на всичко това. Аз непрестанно се питам има ли смисъл всичко това.
Каква е историята на „Imagine”?
Познаваме песента, култовото произведение. В известна степен аз съм продукт на тези години и даже и децата ми по някакъв начин поеха тази щафета.
Това, че съм написал тази дума, която е и символ, на стара стена на една от старите сгради на Окръжна болница за мен е специфичен случай, защото съм роден на метри от болницата, в една къща. Това е историята, свързана с моето детство, с хората, които са ме отгледали. Но това все пак е болница. Това е границата между живота и смъртта. Това вече придобива друг по-метафизичен смисъл. Това е обем, който обхваща живота - неговото начало и неговия край.
Това, което е нематериалното у нас- душата, това, което надмогва живота и остава във вечността. Все пак аз вярвам, че част от нас остава.
Да задам и аз този въпрос, който и вие задавате: Това изкуство ли е?
Изкуство на 20 век постави под въпрос правенето на изкуство. През 70-те години този въпрос го задава американският концептуалист Джоузеф Коуст, който казва, че фактически този въпрос определя и качеството на едно произведение. Ако то възбужда този въпрос, значи е съвременно изкуство. Тоест спрегнато е със съвременните тежнения въобще в обществото. Може да се спори, но аз лично поех по този път- пътя на авангардa и не съжалявам, защото това е едно изследване на възможности и границите на изкуството. Сега от позицията на повече години някак си по-зряло гледам на нещата. Авангардът е част от историята, а историята е по-богата от едни 100 години авангард.
Но тези взривове, тези блясъци на енергия през 60 -те, 70-те години оставиха следа в търсенията в изкуството, оставиха следа в погледа на човека върху изкуството, върху ролята на художника и на зрителя. Всичко това беше завъртяно във вихър, който остави следа, обогати културата на втората половина на 20 век и доведе до резултати, може би за някого много спорни, но те останаха в изкуството, в музеите и човек може да отиде и да разсъждава това какво е и за какво е.
Чуйте цялото интервю на Светлана Вълкова с проф. Владимир Иванов в звуковия файл:Българският феномен по яденето на люти чушки Николай Филипов доказа, че граници пред човешката издръжливост няма. В поредния си огнен подвиг Филипов се опита да подобри три световни рекорда, свързани с яденето на една от нaй-лютите чушки в света. „Поставих си за цел три рекорда“, сподели рекордьорът пред Радио Варна. Един от тях –..
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..
Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...
Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...
Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..