В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
На 7 януари Българската православна църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В България Ивановден е един от най-тачените празници от древността до днес. Иван означава „Божия благодат”, но за българите това е името на покровителя на..
„Кафето може и без захар, но без усмивка – горчи“, гласи мъдрост с неизвестен автор. Всички, които искат да започнат денят си с усмивка, просто трябва да превключат на честотите на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Иван Барбов, Доротея Николова и звукорежисьорът Петър Венков ви очакват с пълни чаши с кафе и пълна торба с..
14.20 –Започна издаването на новите карти за безплатно пътуване във Варна – какви са проблемите и как ще се решат? 14.40 – На 4 януари отбелязваме Световния ден на Брайловата азбука, разговор с Христо Шипанов - председател на регионалната структура на Съюза на слепите във Варна 15.20 – Пристанище Варна с поглед към 2025-та – говори..
Честита Нова година! Да сме здрави, да има мир и да бъде плодотворна и успешна за всички ни! Ще започне ли днес издаването на новите безплатни карти за пътуване във варненския градски транспорт на пенсионери, ученици и студенти? Ще предизвика ли напрежение липсата на гратисен период межу изтичането на стария вид карти и замяната им с новите..
Честита Нова година! Да сме здрави, да бъде мир и благоденствие! Какво си пожелаха някои от смелчаците от първото къпане в морето за 2025 година във Варна Полша поема ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз на 1 януари 2025 г. за период от шест месеца. Почти две години след като Европарламентът и държавите-членки..
След зарята. След поредния „Сармагедон“. В най-късия ден от годината, когато ставаш, закусваш и то се стъмни. Посрещнете този ден със сутрешната програма на Радио Варна. Късметът от ефирната баница на тези, които превключат на любимите честоти е „Интересни теми, актуални новини и много музикално настроение“. Иван Барбов, Александър..
Радио Варна Ви пожелава весело посрещане на Новата 2025 година! Спорна работа на всички дежурни служители и екипи от здравеопазването, транспорта, сигурността, комуникациите и др. в новогодишната нощ! Репортаж от ЖП гара Варна – на път за дома в последния ден от годината. В пиковите часове в градския транспорт и в моловете, се извършват..