Игор Лазаренко: Археологическият сезон върви без бомбастични находки

Архелогоческият сезон засега върви добре, макар и без бомбастични находки до момента. Късноантичната крепост "Кастрици", която проучваме е напусната през 15 век от хората, които са отнесли всичко полезно със себе си. Мястото не е превземано, ограбвано, опожаравано. 

Така се оказва, че това, което откриваме като менти и др не е представлявало особена ценност за тях, но за нас те са онтересни, защото ни дават информация за обитанието, за стандарта на живот през средновековието в сателитно селище до ѝварна, каквото е "Кастрици".  Това коментира за радио Варна относон  резултатите от археологическото проучване на крепостта „Кастрици“ в правителствената резиденция „Евксиноград“ край Варна ръководителят на обекта Игор Лазаренко, който е и директор на Регионалния исторически музей във Варна -  с него разговаря Даниела Стойнова:

В района на резиденцията са останките на късноантичната крепост “Кастрици” в североизточната част на парка. Името на крепостта е отбелязано на многобройни морски карти от ХІV до ХVІІІ век по различни начини –Кастрица, Катрици, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа. Несъмнено то произлиза от гръцкото кастро (крепост).

Дворецът сега е правителствена резиденция, построен върху земя на съществувалия през 11 в. манастир „Св. Димитър" - подарен на княз Батенберг от варненската община. Той е бил построен за лятна резиденция на княза през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза - Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемният град) — от гръцкото име на Черно море, Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos). Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.

Находките са разнообразни: фрагменти от кухненска и трапезна керамика, медни съдове, гърнета, кани, накити, метални сечива, матрица за изковаване на обкови на Евангелия. В разкрития некропол около църквата е открит скелет на жена с протеза на горната челюст. Разнообразни са монетните съкровища - български, византийски, татарски, влашки, молдавски, турски, венециански. Кастрици е единственият средновековен български град, черноморска крепост, в който е запазено пристанището и на територията му не е започвано строителство. Не е имало и иманяри, поради строгия пропускателен режим в района от 1890 г. насам.

И още от разговора с Игор Лазаренко:

А в Суворово какво проучвате?

В Суворово се проучва едно голямо халколитно жилище с производствен център работилница за керамични предмети. В продължение на няколко години се проучва въпросният производствен център. Предстои вдигането на самите керамични съдове, разбира се, те са във фрагменти, но могат да бъдат възстановени изцяло. Намерени са и част от инструментите, които са използвани за тяхната изработка и най-вече за тяхната украса. Сега нещото, което е ново за този обект, е масивна стена, която според колегата или е от Римската епоха, или е от Средновековието. Имаме една средновековна землянка в помещение в същия периметър, в който се правят разкопките, така че за нас би било интересно дали на това място е имало обитавани и през Античността, а не само през Праисторията и Средновековието.

Южната стена на Одесос по пътя за гарата, прави ми впечатление, че доста кално и замърсено изглежда, там накъде отиват нещата?

Общината има изготвена проектна документация и съответно ще бъде възложено проектиране за цялото площадно пространство. Същевременно от другата страна зад сградата на НТС се разкри много по-голям сегмент от крепостната стена на Одесос. Както и една базилика, за която знаехме по-рано, може би една вила урбана от Римската епоха, горе-долу от 3. век. Най-вероятно втората половина на 3. век е била използвана. Ако се върнем пак на тези руини, те са много атрактивни от гледна точка на това, че могат да бъдат показани паметници от различни епохи. Тъй като там се предполага да бъде направен един надземен паркинг и самият проект е замислен като паркинг с археологически обект под него. Гражданите ще могат да ги гледат без никакъв проблем и когато се свърже с това, което е на площада от другата страна на ул. „Цар Симеон I”

Както в Пловдив?

Както в Пловдив, но в по-малки мащаби и размери. Все пак в Пловдив е разчистена епископска базилика, а при нас ние показваме крепостните стени. За щастие през последните години попаднахме на няколко части от тези крепостни стени и имаме една много по-добра представа за това как са изглеждали. Но е хубаво все пак да имаме и нещо, което да показваме като паметници на посетителите. Тъй като единственото, което в момента имаме, са два обекта, които стават за гледане- това са големите и малките Римски терми.