Село Комарево. Намира се само на 10 км южно от Провадия. На десния бряг е на река Главница, на един километър западно от главния път Провадия - Айтос. Място, което не се отличава с нещо изключително. Вероятно мнозина от Вас дори и не са чували за съществуването му, а други просто са забелязвали любопитното му наименование, докато са пътували по главния път. Колкото и невзрачно да изглежда, всъщност Комарево има многовековна история.
В самото кметство се помещава и пощата, а на втория етаж са поставени снимки на всички предишни кметове на селото - 25 имена и снимки.
Сегашният, Димо Тодоров, заема поста от 10 години. Разбирам, че е започнал с голямо желание. Той разказа:
"Отначало исках много да променя, но като гледам жителите и какво е тяхното отношение и много-много реших, че няма кой знае какво да искаш да направиш, защото колкото и хубави работи да направиш, за тях все не е добре. Отначало често правехме събирания, искахме им мнението. Като видяхме, че идват все по-малко хора - от 400 души жители на събранието да ти дойдат 10 човека, то ти се убива и желание, и всичко. Аз вече съм и на възраст, наближавам пенсия, макар че с този мандат няма да мога да я стигна, още време ще ми трябва. Пък и то работата не е само заради пенсията, тук съм наблизо. Харесва ми, засега хората ме избират, явно и те ме харесват."
Димо Тодоров живее срещу кметството, бил е начален учител. С това му е свързана и най-голямата мъка. През 2008 година селото преживява голям удар. Затворено е местното училище и нещата се променят драстично. Селото има 400 души население, но вече ги няма младите хора:
"Младите хора заминаха в града, тук само възрастни останаха. По един човек в къща. Запада селото, замира, защото няма хора. И поминъкът си заминава заедно с хората. Всеки си имаше лозе, всеки си имаше овце, кокошки, много животни сe гледаха. Обаче ни забраниха да гледаме заради африканската чума. Заплашиха с глоби и то човек, като прекъсне една-две години и после не му се занимава, знаете как е. Пък и колкото млади хора имаше, всички заминаха нанякъде, даже и по чужбина много имаме. Само два магазина останаха, частни. Като дойде демокрацията, имаше пет-шест малки магазинчета, всеки отваряше, но накрая останаха тези двата. Читалище има и пенсионерски клуб. Ама напоследък никой не ходи вече. В началото, като започнах като кмет, събираха се там жени, предимно жени, аз като гледам измират мъжете най-вече, остават жените сами вкъщи и никой не смее да излезе вече. Напоследък заради коронавируса, ама и иначе хората са като уплашени, не излизат, даже и по пейките не се събират, както беше преди. Имаме едни ергени, които излизат за по бира. Рядко се виждат хора навън. Бюджет нямаме, просто на година отпускат 1500 лева от община Провадия. С тях купуваме крушки, дросели за осветлението, някой ремонт да си направим. Ей такива работи."
Подробности за името на селото намираме в историческия очерк, посветен на Комарево от Владимир Стоянов. Той пише, че според една от легендите се казва, че река Главница минавала близо до селището, течала си бавно заради малкия наклон на коритото и при наводнение заливала цялата равнина. Образували се блата, които станали развъдник на комари. Кметът Димо Тодоров разказва и друга версия за името:
"То произлиза много отдавна, както и селото ни произлиза много отдавна. Още от времето на Цар Симеон някъде, тези години. А иначе писмени сведения имаме от турското робство още отпреди много години – как хората са плащали данъци и т.нат. Името на селото произлиза от комарник, а комарник на времето е било малка хижа за живеене. В нашата история има написани имената как са написани с малки промени в ударението и накрая, вече след Освобождението, остава сегашното произношение Комарево."
Не се знае точната година на заселване на Комарево, но със сигурност се знае, че при нашествието на османските завоеватели то е съществувало като малко селце с 15-20 къщи, обградено с вековни широколистни гори. В парка срещу кметството има паметна плоча, посветена на 50 загинали войници за България – в периода от 1912 до 1918 година.
В селото е имало хайдути по време на турското робство. Тук е бил Вълчан войвода.
В богатото минало на Комарево се включва и църквата „Свети Атанасий“. Тя е типичен представител на храмовете от времето на турското робство, които са били вкопавани в земята. Строена е през 1870 година. Димо Тодоров обясни:
"Решихме да я възстановим, събориха я до основи, наново вдигнаха стените, защото падаше. Тъй като няма пари сега, само е като една нова постройка. Вътре, самостоятелно сме решили, все едно сме възстановили църквата, не е измазана, но сме сложили икони от старата църква и по празници, който иска влиза вътре, пали свещичка."
Славното минало на Комарево се допълва и от читалището, което е основано през 1923 година. Носи името на Паисий Хилендарски. Секретар е Димитричка Тодорова, която изпълнява тази длъжност вече 12 години. Читалището има близо 900 тома литература. Фоайето е добре подредено. Посреща те портрет на Отец Паисий, който е залегнал над своята „История славянобългарска“ с перо в ръка. От едната му страна е поставено българското знаме, от другата на ЕС. В единия край впечатление правят манекени с носии, а пред тях различни сечива от миналото.
Има и много грамоти от различни певчески конкурси. В читалището и голям салон за 250 души. Това място обаче не е ползвано повече от десетилетие.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл:
ИДЕНТИЧНОСТ е заглавието на албума, създаден по повод 90-годишнината на Радио Варна, чиято премиера ще бъде на 6 декември в ефира и YouTube канала на медията. Песните в новия компактдиск са поредното доказателство, че музиката има силата да свързва поколения и да изгражда нови мостове между стилове и култури. С основание може да ги наричаме и..
„Паметта е важна“ – среща след Нощта на театрите с писателката Теодора Димова Виолета Тончева за участието на Варненския драматичен театър на Фестивала в Клуж-Напока, Румъния „Нощно кино“ в петък с филми по Йордан Радичков Изложба „Морето“ в ХГ – Добрич Годишна изложба „Изобилие“ във варненската галерия „Арт Маркони“ Започва ремонт..
„Аз не пия кафе за да се събудя, аз се събуждам за да пия кафе“, беше написал някой, който явно обича както кафето, така и да сърфира из социалните мрежи рано сутрин. Иван Барбов, Емилия Николова канят всички, които искат да сърфират на вълните на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Както се казва, можете да ни слушате за да..
Кръводарителска акция по случай 90 години Радио Варна! Да празнуваме живота с всяка дарена капка кръв! Да помогнем на поне 90 души! Ако се чувстваш здрав и си на възраст между 18 и 65 години, ако можеш да отделиш 30 минути и искаш да дариш кръв, ела на 4 декември (сряда), от 12 до 16 ч., пред сградата на Радио Варна в мобилен пункт..
Репортаж от заседанието на постоянната комисия по "Финанси и бюджет" към Варненския Общински съвет; Асоциация „Прозрачност без граници“ представи „Индекс на местната система за почтеност 2024 – съществува ли нова енергия за добро управление в общините?“ - репортаж; Вчера служебният кабинет одобри предложения за промени в Закона за..
В село Горичане, община Шабла се проведе обществено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждането на ветроенергиен парк със седем 125-метрови ветрогенератора. Таксиметровите шофьори протестират със залепени стикери на автомобилите си "Не на рекета на застрахователите" и "Стига геноцид срещу..