Ученици и студенти ще творят закони за Космоса във Варна

Регионална образователна програма по космическо право с наслов "Младежка академия "Космос и право "започват от планетариума във Висшето военноморско училище "Никола Вапцаров" във Варна и от Апелативния съд в морската столица - това съобщиха доц. Веселка Радева-ръководител на планетариума и Ванухи  Аракелян -председател на Апелативния съд в морската столица. 

Ученици от варненски училища ще бъдат обучавани присъствено и онлайн по проблеми, свързани с космическата екология, както и с основните теми и структура на космическото право. 

Ванухи Аракелян каза, че интересът на младежите е голям, те ще получат и сертификати за преминатото обучение. 

За пореден път Варна има повод да се гордее. Няма начин интересът да не е голям, защото това са две теми обречени на успех, а в съчетание и още повече. Тези деца са привилегировани, каза Аракелян. По думите й все още много хора подценяват космическото право и въпросите, които възникват около създаването на нормите за пространството извън земната орбита.

• Във Варна стартира регионална образователна програма по космическо право

Тя посочи, че е получилa множество въпроси, които могат да се обобщят само с един: "Всичко на Земята ли оправихте, че гледате към Космоса".

Истината е, че темата за новия космически дом на човека става все по актуална, каза Аракелян. Kатегорична e, че трябва да се регламентират много от процесите. "Правото е система от правила, които липсват в Космоса, включително за замърсяване с космически отпадък, задълженията на страните и организациите, които изпращат сателити."

Ученици и студентите, които участва в програмата, ще имат възможност да дадат предложения за регламентиране на тези и други въпроси.

Подробностите чуйте от разговора на Даниела Стойнова с  Ванухи  Аракелян, председател на Апелативния съд-Варна.

Димитър Димитров е студент, специалност „Киберсигурност" във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” във Варна. Той е част от възпитаниците на доцент Веселка Радева, ръководител на планетариума с обсерватория в училището  и заедно със свой колега ще участва в Национален астрономически форум.

Даниела Стойнова разговаря с Димитър Димитров ,който коментира  една от дискусионните теми на младежката  академия „Космос и право” относно космическите отпадъци и кой трябва да носи отговорност за неутрализирането им.

Над 36 хиляди предмета, големи над 10 см - отломки от създадени от човека космически обекти – летят в околоземна орбита със скорост над 28 хиляди км/ч /15 пъти по-бързи от куршума!. Това космическо гробище излага на риск самолетите, космическите кораби и изкуствените спътници, които ни осигуряват интернет, прогноза за времето и джи-пи-ес сигнал, посочват експертите. Така проблемът засяга ежедневието на всеки от нас. Непосредствена е заплахата и за жителите на планетата, защото вече има случаи на паднали върху жилища фрагменти. По изчисления на Европейската космическа агенция, сблъсък с 10-сантиметров обект ще унищожи сателит, няколкомилиметров елемент ще извади от строя космически апарат, а 1-мм ще унищожи ключови бордови системи на совалка, например. Как да бъде овладяна опасността от космическите отпадъци и на каква юридическа основа разчитаме?

Главният юрист на Isar Aerospace Рада Попова се включи от Германия с въведение в международните договори, регламентиращи човешките дейности извън нашата планета. 5 споразумения уреждат отношенията ни в околоземна орбита, но всички те са създадени през 60-те и 70-те години на 20-ти век. И нямат задължаващ, а само пожелателен характер. „За неспазването на правилата не са предвидени санкции. Действията на държавите и операторите зависят от добрата им воля”, подчерта Рада Попова. В случай на щета обаче виновният носи отговорност, а всеки пострадал може да търси обезщетение.

С включване от Белгия, мениджърът проекти в Белгийската космическа агенция Стела Ткачова обърна внимание, че спътниците, които ежедневно се изстрелват в небето над нас, не подлежат на поправка и рециклиране. Нито операторите им са длъжни да известяват останалите при авария и опасност от сблъсък. Така преди 2 години компания на Илон Мъск отказала да промени маршрута на своя сателит и той щял да удари европейски спътник, изчисляващ скоростта на вятъра на Земята. Наложило се Европейската космическа агенция да се намеси и с публични средства да осъществи скъпа маневра по „преместване”. Затова е важно да имаме добро управление на космическия трафик, заключи лекторът.

„Искаме да провокираме интереса на младите хора към тези проблеми, защото сред тях са тези, които ще трябва да намират решения”, каза доц. Веселка Радева – домакин на събитието под звездното небе на Планетариума.