Сега ще ви разкажа една история, която буквално ще ви разтърси! Главната ни героиня се казва Вера. Тя е на 32 години. Родена е в Турция. След като е изоставена от родителите си, още в най-крехка възраст й се налага сама да се бори с бурите в морето на живота. За щастие намира пристан в Панама, където бива приютена от бедно, но грижовно семейство.
Новите й родители трудно произнасяли чуждоземната й фамилия, за това галено я наричали Су.
Вера е дребна, но борбена. Трябвало от малка да помага в изхранването на семейството. То се занимава основно с доставки на всякакви карбамити, карбамути, карбити и тем подобни до различни краища на света.
Верчето редовно снабдявала производителите на вино от Прованса с торове за лозята им. Фермерите от Албиона разчитали на нея за подхранването на ягодите. За брането пък разчитали на някакви бедняци от Източна Европа, готови на всичко за няколко лири /но това е друга история/.
Вера редовно пътувала и до България, за да снабдява с качествената си урея местните крупни арендатори. Злите езици говорят, че Вера пренасяла и други субстанции, но това са долни инсинуации, които имат за цел да очернят доброто име на семейството й.
Та, точно едно пътуване до страната ни завинаги променило живота на нашата Вера. Нищо чудно, ако се окаже, че това е било последното й пътуване.
Тя прекосила уверено бурното Черно море. Вече наближавала брега, когато страшно и се доспало. Събудила се върху скалите. Така и не разбрала как се е озовала там. Опитала да си спомни, но главата й още тежала от водката, която изпила предната вечер в едно украинско пристанище.
Раните й били сериозни, но тя не им обръщала внимание. За нея било важно, че ценният й товар е сух.
"Всичко е ок. Сигурно скоро ще ме намерят и ще ми помогнат", казала си Вера.
Дните обаче минавали. От време на време някакви весели хора се появявали на ръба на скалата. Правили си селфи с корабокрушенката и си тръгвали. Помощ не идвала.
Така изминала почти една седмица. Раните на Вера се отворили още повече, товарът в торбите започнал да се намокря, а тя все така лежала върху скалите.
Тъкмо започнала да се отчайва и забелязала светлина, която се приближавала, но не от брега, а откъм морето. След час Вера била обградена от загрижени спасители.
"Дали ги е грижа за мен или само за товара ми", питала се тя, но все пак се радвала, че някой най-накрая ще й помогне.
Спасителите обаче, вместо да превържат раните й, нервно се почесвали по челата, съветвали се, мъдрували и решили първо да приберат уреята, а за Вера щели да мислят по-късно.
"Знаех си... ", въздъхнала клетницата. "Обзалагам се, ще вземат всичко и ще ме зарежат".
Познала, но не съвсем. Спасителите наистина опитали да приберат торбите, но скъсали едната от тях и част от товара се изсипал в морето. За нещастие някакви нахалници заснели тоя фарс...
И се започнали едни критики, едни коментари, едни пиперливи шеги... Въобще настанал вой до небето.
Вера се превърнала в истинска сензация. Рисували я в карикатури, снимали я, пишели стихове за нея, разказвали всякакви невероятни истории. И така няколко дни...
Междувременно морето се развълнувано, вълните все повече заливали Вера. Уплашени от гневното море и от още по-гневните коментари, спасителите се спасили от спасяването и тя повече не ги видяла.
Преди да си тръгнат обаче те й обещали да се върнат през април.
Вера ги изглеждала изпод вежди и, докато се борила с поредната вълна си помислила: "Да бе, сигурно! На 1 април! Оф, как можах да се озова точно на българския бряг?!"

Цветан Цветанов е автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" по програма "Христо Ботев" на БНР, редовен автор на "Портал Култура" и неуморен организатор на концерти под шапката на "Аларма пънк джаз", попълващи празните полета между стойностната музика извън стандартите и българската публика...
Психолозите са установили, че изборът на дрехи разкрива повече за вътрешния свят на човек, отколкото повечето от нас осъзнават, пише Vegoutmag. Експертите са установили седем отличителни черти на тези, които предпочитат черния цвят в гардероба си: Те запазват умствената си енергия Умората от решения е реалност и хората, които носят само черно,..
Асоциация "Активни потребители" обяснява какво трябва да знаем за прехода към новата валута. Къде ще могат да подадат сигнали в такива случаи потърпевшите потребители? • Националната агенция за приходите – когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани, или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него..
Важно е да обръщаме внимание на чувствата на другия и да го уважаваме. Ако не се възпита това качество вкъщи, навън - в живота, децата стават склонни да нагрубяват своите връстници. Това каза отец Алексей от храма „Св. Николай Чудотворец“ във Варна в Деня на християнското семейство. Той и съпругата му имат шест деца - пет дъщери и един син. Бащата на..
Академичното ръководство на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" връчи дипломите за висше образование на абсолвентите от есенната сесия на Випуск 2025 на тържествена церемония. Випуск 2025 е 30-ият в историята на университета. Близо петстотин абсолвенти завършиха успешно пролетната и лятната сесия тази година във Варненския свободен..
Четенето е една широка земя и има книга за всеки. Това заяви за Радио Варна и предаването "Новият ден" Темз Арабаджиева, представител на едно от най-големите издателства у нас. Най-важна е мисията, с която се нагърбва всяко едно издателство, а това предполага и известни компромиси, допълни Арабаджиева. Тя определи като дълго пътуване между автор и..
Във връзка с Деня на християнското семейство Държавен културен институт „Културен център Двореца“ – Балчик обявява кампания за издирване на архивни фотографии, мебели и предмети от градския бит на Добруджа от периода 1930–1940 година, които да послужат за създаването на нова музейна експозиция „Младоженска добруджанска стая“. Периодът между двете..