Художникът Деян Веков: За да откриеш хармонията трябва да преминеш през хаоса

Сънуваните пространства на Деян Веков са подредени в Градската художествена галерия във Варна. Ретроспективната изложба представя художника с живопис, пластика и рисунка, както и с принтове на знакови негови работи от различни творчески периоди.

Деян Веков, варненски артист със своя обособена територия в българското изкуство, застава пред погледа на ценителите в изложба, която преминава през годините. Експозицията в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна, среща любителите на изкуството с произведения, които определят неговия творчески път. Пластични произведения, които обогатяват частни колекции, обществени пространства и музейни експозиции, доизграждат творческия портрет на Деян Веков като автор с оригинални виждания, скулптурни умения и професионална взискателност към своята работа.

С Деян Веков разговаря Светлана Вълкова в предаването на Радио Варна за концентрирана култура "Гравитация нула":

През миналата година навърших 60 години, но поради причини, обясними за всички, се наложи тази изложба да се премести за тази година. В момента тя от юбилейна по-скоро е ретроспективна. Защото представя един дълъг период от време, от студентството ми в Художествената академия, '86 година съм я завършил, до последното ми произведение - керамично, което съм правил миналата година. Първите ми неща са "Птица", "Дървен съд", който е правен във втори курс в Художествената академия и последното, което е завършено през 2020 година, е паркова керамична скулптура, тя е за екстериор. Направена е от материал, който е траен във външни условия, предвидена за украса.

А какво учихте в Академията?

Специалността, която съм завършил, е "Дървопластика" при професор Кънчо Цанев с всичките нейни специфики. В началото правехме копие на класическа дърворезба като от иконостасите от нашите църкви, след това, естествено, в духа на времето, се правеха нови експерименти, които бяха не толкова дърворезба. Това вече беше дървена пластика и дървена скулптура.

След като завършихте Академията, случвало ли Ви се е да изработвате иконостаси?

Не, това нещо не ми се е случвало да работя. Дървените неща, които съм правил, са по-скоро в една съвременна стилистика. При дървопластиката просто дървото беше изразното средство. Така че класическа, барокова дърворезба, както е в българските църкви, не съм правил след Академията.

Виждам, че доста разнообразни неща сте правил през годините, но все пак работата с дърво остава ли си първата Ви любов или я сменихте с друга?

В известен смисъл наистина я смених. Защото керамиката ми дава други възможности. Аз мога да работя, когато керамиката е изпечена на висока температура, става много траен материал като скалите в планините. С нея могат да се правят много неща в екстериорни пространства, докато дървото в малка или по-голяма степен старее и изисква специална поддръжка.

Като хората...

Точна така. То е биологичен материал в крайна сметка. В този смисъл на думата наистина съм сменил нещата, но аз имам амбиции и ми се прави наистина и дърворезба. Дори и някои от моите неща са от три материала.

Много е интересна е живописта Ви, тук има доста образци от нея. Някои са оригинали, а други?

Някои са оригинали, други са принтове на стари неща, които отдавна са участвали в изложби, продадени и ги няма в наличност. Аз можах още '89 - '90 да направя последователно няколко самостоятелни изложби във Франция. След това през годините съм давал пак там за групови изложби. И така от онзи период, когато работех през 90-те години до милениума, нещата основно са представени чрез принтове. Но има и доста неща, които са от новото време, които също са продадени и са в частни колекции. И поради тази причина ги представям като дигитален печат. Една много разпространена практика в чужбина. При нас по-малко. Но аз нямам друг избор, защото работя бавно, нещата изискват много време, за да се реализират по този начин с тези малки четчици. Докато други художници могат да направят нещо за четири дни, на мен ми трябват месеци. И за това представям много неща по  този начин. Като репродукция, да го наречем.

Разкажете ни сега за тези малки четчици... Не знам как може да се определи Вашият стил. При всички случаи виждам свят, който смесва реалното с имагинерното.

Първото, за което говорите, е въпрос на технология. Има хора, които имат афинитет към подобно изграждане на формата, примерно Димитър Буюклийски така работи нещата. Той беше много популярен в Япония и на местата, където има по-специфично отношение към занаята. И към този технологичен маниер на работа бих се причислил и аз. А по отношение на композиционните и идейните похвати в самите картини наистина те показват една футуристична представа за нашия свят. Едно композиционно съчетание, което на мен ми харесва.

Как изглежда космосът в главата Ви в такъв случай?

В моята глава поне аз бих желал да бъде една хармония. Но, за да има хармония, за съжаление се минава и през хаос. Аз навярно представям по-скоро първото, но т.к. има и доста елементи, които влизат в активно взаимодействие и борба, и противоположност в моите композиции, навярно съществуват там и елементи от хаоса.

Друг вид Ваши занимания са възстановките. Работите доста с музея.

Като човек имам много големи тежнения към миналото, към историята. Това възбужда въображението ми. Пренася ме в тези отминали светове. Може би умея да се потапям в такава среда. Много ми е интересно. Беше ми много приятно през годините да работя със специалистите от Археологическия музей, разговорите с тях, конкретната работа.

Какво възстановявате там?

Аз наистина съм възстановявал реални неща. Имаше счупени кръстове, раннохристиянски, които изграждах във вид за експониране, ритуална зала от базиликата в античното селище на град Бяла. Имаше рунически надписи от езическия период във Варненско. Може би са по-атрактивни тези макети, които правя - цитаделата на Средновековна Варна в отдел "Средновековие" на Археологическия музей в града. И в отдел "Късна античност" съм правил раннохристиянските пещи за строителна и битова керамика от района на Бяла. Там е имало голям керамичен център.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с художника Деян Веков по повод ретроспективната му изложба можете да чуете в звуковия файл.