След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.
Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.
Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.
Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.
"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."
Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".
Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.
Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.
Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.
Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.
Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.
Създателят на благотворителната кампания "Аз вярвам и помагам" Владислав Николов връчи ключовете на втория в България специализиран мобилен пункт за кръводаряване в Стара Загора. Той бе дарен на Районния център по трансфузионна хематология в Стара Загора. Мобилният пункт ще бъде в помощ на всички лекари, сестри и специалисти при изнесени кръводарителски..
Акция по кръводаряване се провежда днес от 10 до 14 часа пред хранителен магазин в с. Тополи. Тя е под егидата на областния управител на Варна проф. Андрияна Андреева. На всеки кръводарител ще бъде предоставена подкрепително тонизираща храна в размер на 8 лв и служебна бележка за ползване на отпуск. Инициативата е част от мащабната кампания в..
Любовта е разковничето във всяка професия, така е и в учителството, и в ограмотяването на подрастващите. А когато това се отнася до най-мъничките, които все още трудно говорят и пишат, тя е в основата на всичко. Децата я усещат, попиват и връщат многократно към учителя със знания, внимание и желание за покоряване на нови върхове. Детелина..
В сърцето на квартал „Трошево“ във Варна между няколко панелни блока става нещо красиво. Там, където доскоро са властвали бурени и отпадъци, днес цъфти градина, създадена с грижа, въображение и… лични средства. Междублоково пространство на улица „Йордан Йовков“ прилича на малка ботаническа градина. А само до преди пет години..
Най-важният фактор за всеки родител, който търси бебешки колички, е безопасността на детето му. За щастие съвременните модели включват множество системи за сигурност, надеждна конструкция и допълнителни функции, които да улеснят ежедневието ви. Но кое е най-важното, на което трябва да обърнете внимание, когато търсите безопасни бебешки колички?..
Необходими са превенция и планиране, за да могат местните общности да купуват и потребяват разумно храна във връзка с предстоящия летен сезон. Това е целта на днешното обучение по европейския проект FoodWISE или в превод "Храни се разумно", което се провежда в Технически университет-Варна. Още от репортажа на Ваня Славова в прикачения звуков файл:..
Мащабно събитие, организирано от Ротари клуб - Балчик, с което ротарианци и общественост заявяват „Не на дрогата“, стартира днес на два етапа в Балчик. Над 650 деца от три училища са част от богатата програма на събитието, което се провежда със съдействието на Община Балчик, СОНИК СТАРТ и Държавен културен институт "Двореца". Започна тази сутрин..