След началото на пандемията през 2020 г. мнозина свикнаха да използват лични предпазни средства, които често са за еднократна употреба и не се използват дълго време. Проблемът с масовото замърсяване на околната среда с използвани маски, ръкавици и бутилки с антисептици представлява значителна заплаха за биосферата в световен мащаб.
Повече от 25 000 тона лични предпазни средства (ЛПС) и други видове пластмасови отпадъци, свързани с COVID-19, са попаднали в океаните, разкриват нови изследвания.
Изследователи от Училището по атмосферни науки към Университета в Нанджин и Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего са ръководители на новия анализ, който разглежда периода от началото на пандемията през 2020 г. до август 2021 г. А компютърният модел на учените прогнозира, че почти три четвърти от него, около 71%, ще бъде изхвърлен на плажовете до края на годината.
Според изследването от началото на епидемията до август 2021 г. 193 от държавите в света са произвели 8,4 млн. тона пластмасови отпадъци, свързани с пандемията. По-голямата част от пластмасата, свързана с COVID-19, идва от медицински отпадъци, генерирани от болниците, което "засенчва" приноса на личните предпазни средства и опаковките от гиганти за онлайн пазаруване като Amazon и eBay.
"Пластмасовите отпадъци нанасят вреда на морските обитатели и се превърнаха в основен глобален екологичен проблем", се казва в увода на документа. "Неотдавнашната пандемия от COVID-19 доведе до повишено търсене на пластмаса за еднократна употреба, което засили натиска върху този вече неконтролируем проблем."
Изследователите твърдят, че работата им подчертава "един дълготраен проблем за океанската среда и се натрупва главно по плажовете и крайбрежните седименти".
Маски, лицеви щитове, ръкавици за еднократна употреба и хирургически престилки са примери за лични предпазни средства. Личните предпазни средства и всички пластмасови опаковки, използвани за съхранение на тези продукти, както и пластмасата от тестови комплекти, се считат за "пластмаса, свързана с COVID-19". Ако не се изхвърлят правилно, всички тези вещества могат да проникнат в реките и в крайна сметка да попаднат в световния океан.
Според проучването на реките Шатт ал-Араб, Инд и Яндзъ, които се вливат съответно в Персийския залив, Арабско море и Източнокитайско море, се падат 73% от общото изхвърляне на пластмаса. Изхвърлянето на пластмаса в европейските реки е 11% от общото количество, а приносът на другите континенти е скромен.
Изследователите сравняват броя на случаите на новия коронавирус с количеството на свързаните с COVID-19 пластмасови отпадъци, които се вливат в реките, и по континенти. Азия е с най-голямо количество генерирани отпадъци - 46,3% от световните пластмасови отпадъци, свързани с пандемията, като същевременно е с общо 31,2% от световните случаи на COVID-19, след двете Америки с 47,6%.
Според авторите това отразява по-слабата степен на управление на медицинските отпадъци в много развиващи се страни, включително Индия и Китай, в сравнение с индустриализираните страни в Северна Америка и Европа с голям брой случаи на инфекция.
Според проучването по-голямата част от пластмасовите отпадъци в океаните вероятно ще се утаят по плажовете и дъното в рамките на три до четири години. А по-малка част от тях ще попаднат в открития океан, където в крайна сметка ще попаднат в капана на центровете на океанските басейни или субтропичните огромни системи от въртящи се течения във всеки от петте големи океана. Според изследователите Северният ледовит океан е "задънена улица" за пластмасовите отпадъци, изтласкани в него. Това се дължи на моделите на океанската циркулация.
Авторите се застъпват за по-добро управление на медицинските отпадъци в епицентровете, особено в развиващите се страни, с цел борба с притока на пластмасови отпадъци в океаните. Те също така призовават за по-широко популяризиране на въздействието на личните предпазни средства и други пластмасови изделия върху околната среда, както и за разработване на други екологично чисти материали.
30 военнослужещи от Военноморските сили на България бяха наградени с почетни монети от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов по случай 146-годишнината от създаването на военния ни флот. Контраадмирал Михайлов поздрави всички военнослужещи и цивилни в редиците на ВМС по случай празника и подчерта задачите и ролята на флота в..
Литературният фестивал „Море от книги“, който се провежда във Варна до 10 август и Районният център по трансфузионна хематология - Варна организират съвместна кръводарителска акция. Тя се провежда под наслов „Море от книги - капка живот“ с посланието, че доброто е най-ценният подарък, който можем да направим един на друг. Всеки, който дари кръв в РЦТХ..
56 новобранци прекрачиха прага на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. Младите курсанти бяха посрещнати с официална церемония и приветствани от началника на Морско училище – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов. След обща снимка пред паметника на патрона на Морско училище – Никола Й. Вапцаров, новите попълнения получиха своите униформи и си взеха довиждане с..
Повечето от търговците на пазар "Чаталджа" не са срещнали затруднения при превалутирането на продуктите. Вече имат цени в лева и евро, благодарение на приложение. Други път вярват, че с въвеждането на еврото ще има много объркване. Според търговец на градински инструменти на човек му трябва акъл, за да се опълчи срещу властта, която не взема мерки срещу..
Среща с граждани по повод ремонта на пътя Варна – кв. „Галата“ се проведе вчера вечерта в сградата на Община Варна. В дискусията участваха заместник-кметът по инфраструктура Димитър Кирчев, директорът на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ Тихомир Тимов, кметът на район „Аспарухово“ Ивайло Маринов, представител на фирмата-изпълнител на..
Жители и гости на града могат да разгледат кораби от състава на Военноморските сили по повод на 146-годишнината от създаването на ВМС. Посетители ще бъдат приемани на борда от 09,00 часа до 17,00 часа, на 9 август и от 10,30 часа до 17,30 часа, на 10 август Министърът на отбраната Атанас Запрянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще..
Международният ден на котката става голям празник – буквално! Не става дума за мъркащите на дивана, а за ръмжащите в Зоопарк Варна. Срещнахме се с Нора Люцканова - уредник “Зооколекция” на Варненската зоологическа градина, която разказа за петте вида големи котки там: лъв, тигър, леопард, рис и сервал – последната придобивка и най-малката сред..