Лесна работа: Очарователната госпожица Промяна

През декември намирам за учтиво да кажем няколко думи за госпожица Промяна. Тя е толкова очарователна и желана. А ние живо се вълнувахме от настойчивите й разходки насам-натам по главните улици на държавата и от мисията й да сложи край на всичко, което е с изтекъл срок: хора, проекти, обещания. Цяла година следихме амбициозните й намерения и искахме да сме част от действието.

Още миналото лято хвърляхме по някой поглед към палатките на площада, където госпожицата избра да се регистрира по настоящ адрес.

Разбира се, предпочиташе да се настани в основната сграда на държавата, но обстоятелствата не го позволяваха. Дори през годината, която изпращаме, там предлагаха само временни увеселителни събития и не допускаха никого за постоянна регистрация... До настоящия декември.

С две думи: доста нестабилна беше съдбата на госпожица Промяна през изминалите месеци.

Но това не е изненада. Първо: защото животът е динамичен. Второ: тя така си битува от години. Трето: европейската й братовчедка напоследък също се намира в известна нестабилност. Нещата от живота.

Като всеки неспокоен дух, госпожицата проявяваше интерес към алтернативни начини на придвижване: пешеходни отсечки, шнорхели, автобуси... И към нови герои. Особено симпатичен й се бе сторил един принц, който точно преди решаващия бал, се почеса по главата и отказа да танцува с идеята, че има различна визия за събитието. Госпожицата остана объркана на самотния дансинг и си каза:

- Уф... Един път - стомна за вода, втори път - стомна за вода, трети път... Ще трябва да предприема мерки. Иначе ще изпотрошим посудата. Пък и... въртим на празни обороти. Стига толкова!

За декемврийския бал нещата се получиха с по-малко участие, но далеч по-ведро.

Госпожицата влезе в централната сграда и се огледа с интерес. Едни хора в лошо настроение й очертаха три червени линии. Принцът, загубил царството, извика орисница, която хвърли тежки думи, че мнозинството е илюзия, но никой не й обърна особено внимание, тъй като отдавна е ясно, че по нашите ширини, орисниците с прекратен договор, преди да затворят вратата от външната страна, се съдират да хвърлят обвинения и ултиматуми. Това дори се е превърнало в нещо като стара приказна традиция... За баланс. От една страна имаме мила, усмихната, позитивно мислеща, вдъхновена и красива госпожица Промяна, с ефирна рокля, с неустоима прическа и вълшебна розова фиба... Естествено и грациозно върви напред и върши неща... От друга страна е логично, за баланс, наоколо да се мотае някой гневен и нацупен пълномощник на злото.

Добре, че като във всяка приказка, декември предложи благоприятна ситуация.

Авторът даде знак, че очаква екипна работа, обща воля, качествена и разумна дискусия, пълен четиригодишен мандат, дух на взаимно разбирателство и нов модел на правене на политика

Възрастни обитатели на централната сграда благородно заключиха, че младостта не е порок. Свършиха митовете за дребните хитри човечета. Захвана се обсъждане на някакъв чадър и предстоящия му демонтаж. Назначиха млад, симпатичен управител.

Емоцията от новото начало се примеси с празнични вълшебства, бюджетни магии и специални моменти край елхата... И... Е, какво и? Идва Нова година. Да спазим традиционния финал на всяка красива приказка:

„И живели дълго и щастливо“.

От мен – Даниела Иванова – дочуване! Да живеем дълго и щастливо, а промените да са винаги за добро!