Иконостасът за новопостроения православен храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици” в град Каспичан вече е напълно готов. Той е изписан от варненските иконописци Катя и Младен Костадинови. Тъй като неговата направа е изцяло ръчна, завършването му отне повече от три години. Иконостасът е дълъг над 13 метра и висок 7,5 метра. Сумата от 80 000 лева за неговата изработка беше събрана изцяло от дарения и благотворителни прояви. Църквата се строи от 2004 година. През 2012-а е направен нов водосвет и започват сериозни инвестиции. Очаква се през 2022 година храмът да бъде осветен. Предстоятел на храма е свещеник Андрей Стефанов.
"Идеята храмът да бъде посветен едновременно на Светите Седмочисленици и Свети Пантелеймон е на покойния митрополит Кирил", разказва Младен Костадинов. Замисълът е бил всеки храм да има и светци, свързани с България. В съседна Мадара например храмът е посветен на Свети Георги, но и на Свети Тривелий, добавя още Младен. С артистичното семейство Катя и Младен Костадинови разговаря Светлана Вълкова.
Това вероятно е много вдъхновяващо и за вас.
Да, ние с голяма радост приехме тази покана и имахме честта да изпишем иконите за святото място.
Съграждането на нов храм е събитие в днешно време. Как е ставало събирането на средствата за създаването на този храм и колко време е отнело на хората?
Това е станало изключително трудно. По мои впечатления този храм е по-голям от този, посветен на Свети Прокопий Варненски. Дай Боже да бъде осветен през следващата година.
Четох, че един пенсионер е дарил лични средства на стойност 50 000 лева.
Всички храмове в България са строени с парите на обикновените хора. Те са дарявали и за украсата на храма. Всичко е било с тяхна помощ и с огромно желание да направят подобно нещо. Сега времената са много по-различни, когато се строи православен храм. Може би тук е моментът да призовем хората да се позамислят по този въпрос. Кое е по-важно? Да си напазаруваш скъпи неща или да отделиш колкото ти е възможно или сърце ти дава да оставиш лепта за общото благо. Все пак тези храмове остават за поколения след нас.
Според мен това е въпрос на вяра. Вероятно го правиш, само когато виждаш смисъл в това.
А според мен е въпрос и на вяра, и на възпитание.
Как се изработва един иконостас?
Трябва да отбележим, че в екипа имаше и един дърворезбар – Йордан от Нови пазар. Всичко започна с изготвянето на проект, който получи одобрението на Църковното настоятелство на храма и благословията на митрополит Йоан. Тогава започнахме работа. Всеки си работи в своето ателие, постепенно стиковаме нещата.
Какви образи има в иконостаса?
Има 8 царски икони в цял ръст. На Исус Христос, Божията майка, на свети Йоан Предтеча, образът на Йоан Рилски, Свети цар Борис Покръстител. На втория апостолски ред в центъра е иконата „Моление” - Божията майка и Йоан Предтеча са от двете страни на Исус Христос и измолват неговото застъпничество за спасението на човешкия род. Отляво и отдясно са 12-те апостоли. След разговори с митрополит Йоан бе взето решение да бъдат изобразени още четирима светии. Това са Свети апостол Амплий, който е епископ на Варна и един от 70-те апостоли, ученик на апостол Павел, другият е свети апостол Ерм, Свети Паисий Хилендарски и Свети Йоан Екзарх. Последните двама са рядко изписвани като светци. Те почти нямат изображения. Свети Паисий е канонизиран сравнително скоро, а Йоан Екзарх е бил забравен за дълго време.
Как се справихте с тази задача като няма изображение?
Почерпихме информация за образите и тяхната каноничност. След това с нашите умения и опит изрисувахме техните образи. Те наистина са много рядко срещани.
Това ли беше най-сложната част от задачата?
Това е интересната част за нас като иконописци. За мен по-труден беше периодът, за който трябваше да направим това, защото работата беше много, а ние държим тя да е добре изпълнена. Това беше малката трудност, но се справихме и го завършихме.
Още за работата си двамата иконописци разказват пред Светлана Вълкова в предаването "Гравитация нула".
Поредица от концерти под надслов "Гласове на добротата" започна на 9 септември в залата на СНЦ „ХобиСклуб“ в Добрич – организация на хора със зрителни увреждания. Детският хор "Маестро Захари Медникаров" покори публиката с красиви детски песни, популярни мелодии, хорови произведения и обработки на български фолклор. В състава са включени певци н а..
През септември и октомври варненци ще имат възможност да преживеят три различни срещи със съвременното танцово изкуство на хореографа Искра Проданова. Две премиери и интерактивен пърформънс ще оживят емблематични градски локации и ще превърнат публиката в активен участник. Първият подобен пърформанс ще се състои от 18:00 ч. днес, 11 септември, със..
След дълго обикаляне в цял свят, късометражният филм "Ковачът" се завръща у нас, след много номинации и награди от международни фестивали. След първата среща на филма с публиката му в София, наближава и официалната премиера в морската столица от 21 часа тази вечер в заведение на Пристанище Варна. След прожекцията е предвидена и дискусия, вратите се..
„Анимационни мемоари“ е историята на Настимир Цачев в българската анимация. Авторът на знакови филми като „Домашен любимец“, „Гнездо“ и „Коминочистач“ дава своя поглед, както върху своята работа, така и събира пъзел от моментни снимки на един близо 50 годишен период от историята на анимационното кино у нас. „Анимационни мемоари“ не е просто хронология,..
"Септември" е най-новата изложба на художничката Мариана Маринова. Тя е подредена във варненската галерия "Папийон". „Септември“ е общата отправна точка за време и пространство, отношение към преходно преживяване, към запечатания момент на отражение, вълна, полет и неподправено желание да се улови „неуловимото“, да се запази магията на конкретни мигове...
Излязоха от печат мемоарите на големия оперен певец от Варненската опера Арсений Арсов „Разорани бразди“. Официалното представяне на книгата ще бъде на 29 септември от 18.00 ч. в Аулата на Икономически Университет - Варна. Входът е свободен. Авторът е работил над тази книга 15 години. Самият Арсений Арсов споделя „Тръгвайки от спомените и..
Да гледаш към звездите през лозницата на селската къща, да четеш книги за тях, да се влюбиш в „Марсиански хроники” на Рей Бредбъри... Това е само началото на една вече овладяна художествено емоция. Но как разказваш за Марс, ако не си космонавт или астроном? Милко Божков е открил начина. Поне за себе си. Като рисува реални марсиански пейзажи, вдъхновени от..