Иконостасът за новопостроения православен храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици” в град Каспичан вече е напълно готов. Той е изписан от варненските иконописци Катя и Младен Костадинови. Тъй като неговата направа е изцяло ръчна, завършването му отне повече от три години. Иконостасът е дълъг над 13 метра и висок 7,5 метра. Сумата от 80 000 лева за неговата изработка беше събрана изцяло от дарения и благотворителни прояви. Църквата се строи от 2004 година. През 2012-а е направен нов водосвет и започват сериозни инвестиции. Очаква се през 2022 година храмът да бъде осветен. Предстоятел на храма е свещеник Андрей Стефанов.
"Идеята храмът да бъде посветен едновременно на Светите Седмочисленици и Свети Пантелеймон е на покойния митрополит Кирил", разказва Младен Костадинов. Замисълът е бил всеки храм да има и светци, свързани с България. В съседна Мадара например храмът е посветен на Свети Георги, но и на Свети Тривелий, добавя още Младен. С артистичното семейство Катя и Младен Костадинови разговаря Светлана Вълкова.
Това вероятно е много вдъхновяващо и за вас.
Да, ние с голяма радост приехме тази покана и имахме честта да изпишем иконите за святото място.
Съграждането на нов храм е събитие в днешно време. Как е ставало събирането на средствата за създаването на този храм и колко време е отнело на хората?
Това е станало изключително трудно. По мои впечатления този храм е по-голям от този, посветен на Свети Прокопий Варненски. Дай Боже да бъде осветен през следващата година.
Четох, че един пенсионер е дарил лични средства на стойност 50 000 лева.
Всички храмове в България са строени с парите на обикновените хора. Те са дарявали и за украсата на храма. Всичко е било с тяхна помощ и с огромно желание да направят подобно нещо. Сега времената са много по-различни, когато се строи православен храм. Може би тук е моментът да призовем хората да се позамислят по този въпрос. Кое е по-важно? Да си напазаруваш скъпи неща или да отделиш колкото ти е възможно или сърце ти дава да оставиш лепта за общото благо. Все пак тези храмове остават за поколения след нас.
Според мен това е въпрос на вяра. Вероятно го правиш, само когато виждаш смисъл в това.
А според мен е въпрос и на вяра, и на възпитание.
Как се изработва един иконостас?
Трябва да отбележим, че в екипа имаше и един дърворезбар – Йордан от Нови пазар. Всичко започна с изготвянето на проект, който получи одобрението на Църковното настоятелство на храма и благословията на митрополит Йоан. Тогава започнахме работа. Всеки си работи в своето ателие, постепенно стиковаме нещата.
Какви образи има в иконостаса?
Има 8 царски икони в цял ръст. На Исус Христос, Божията майка, на свети Йоан Предтеча, образът на Йоан Рилски, Свети цар Борис Покръстител. На втория апостолски ред в центъра е иконата „Моление” - Божията майка и Йоан Предтеча са от двете страни на Исус Христос и измолват неговото застъпничество за спасението на човешкия род. Отляво и отдясно са 12-те апостоли. След разговори с митрополит Йоан бе взето решение да бъдат изобразени още четирима светии. Това са Свети апостол Амплий, който е епископ на Варна и един от 70-те апостоли, ученик на апостол Павел, другият е свети апостол Ерм, Свети Паисий Хилендарски и Свети Йоан Екзарх. Последните двама са рядко изписвани като светци. Те почти нямат изображения. Свети Паисий е канонизиран сравнително скоро, а Йоан Екзарх е бил забравен за дълго време.
Как се справихте с тази задача като няма изображение?
Почерпихме информация за образите и тяхната каноничност. След това с нашите умения и опит изрисувахме техните образи. Те наистина са много рядко срещани.
Това ли беше най-сложната част от задачата?
Това е интересната част за нас като иконописци. За мен по-труден беше периодът, за който трябваше да направим това, защото работата беше много, а ние държим тя да е добре изпълнена. Това беше малката трудност, но се справихме и го завършихме.
Още за работата си двамата иконописци разказват пред Светлана Вълкова в предаването "Гравитация нула".
Арт галерия Le Papillon и Le Petit Papillon Art Gallery представят от 13 март до 9 април визуалната лирика на Валери Чакалов и Стефан Божков с експозиция едновременно в двете си пространства. Последните живописни творби на двамата различни в своята изразност графици се приютяват под философското емоционално състояние, което носи думата "Тишина"...
Самостоятелна изложба на Бора Петкова “Към себе си” ще бъде представена от 10 до 29 март в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. В нея публиката ще види произведения, които са създавани в един относително дълъг период от време - от 2015 до 2025 г. и са ярка част от нейния път в изкуството. Творбите са изпълнени основно..
Романът “По-малко от любов” на Богдан Крецу, публикуван от издателство “Полиром”, е номинацията на Румъния за Наградата за литература на Европейския съюз за 2025 г., съобщи Аджерпрес специално за БТА, като се позовава на съобщение на Румънския културен институт. Обявяването на победителя и връчването на наградата, както и на двата специални приза, ще..
Младежкият експеримент представя първите стъпки в театъра на възпитаниците на школата. Той е реализиран по примера на някои професионални проекти, в които киното е част от изразните средства на сценично представление: „Майсторът и Маргарита“ с режисьор Теди Москов, „Хамлет“, „Марат Сад“ с режисьор Явор Гърдев, „Хага“ под режисурата на Галин Стоев...
Киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР - Общински детски комплекс, град Варна, кани варненската публика на спектакъла „За L и други животни“, вдъхновен от творчеството на Яна Борисова. Той ще се играе на 9 март от 16 часа в концертната зала на Младежкия дом в морската столица. Може ли киното като изкуство да бъде един от компонентите на театрален..
Към изкуството на варненския скулптор Христо Йорданов (1915–1984) ни връща неговата самостоятелна изложба "Портрети" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна. От 7 до 27 март ще бъдат експонирани 12 изработени в бронз скулптурни портрети на ярки личности от артистичния живот на Варна, които авторът създава през 60-те и 70-те години..
„Напред към подвизи и слава“ – така се нарича маршът, който днес на 3 март, както и на всеки официален празник у нас, ще прозвучи за първи път при тържествената заря-проверка. Познат е още като Насрещен марш - церемониалният марш, с който се посрещат официалните лица или делегации, и който звучи при всеки преглед на войсковите части в България...