Преди година, в този междупразничен период, беше спокойно и очарователно.
В началото на март, когато Пижо и Пенда са се хванали за ръце с нежност и подкрепа; когато предстои денят на жените, майките и красивите букети с послания за любов и благодарност и когато повечето от нас са си набелязали един ден от месеца, за да наблюдават какво ще е времето и да разчетат знаците. Нали си спомняте онези колебания като в детска игра? Слънчев ли е денят, това е на радост и късмет, нацупи ли се времето, очакват те предизвикателства.
Само преди година беше така. Днес е много по-различно.
Този път март дойде със свито сърце и ужасени детски очи, с хора, които бягат от войната и с други, чиито сърца бият с болка и състрадание.
Този път март ни накара да се взираме повече в небето, търсейки там силата и успокоението на отминалите мирни дни.
Нежността на първите кокичета, ароматът на лалета и зюмбюли, плахите разлистени дръвчета сега изглеждат сякаш по-безпомощни и тъжни от друга пролет.
Само преди няколко месеца вървяхме по озарените коледни главни улици. Вървяхме, опиянени и очаровани от звуците и светлините на града. От онази невероятна комбинация, която сякаш делеше пространството на музикални ивици. Първо минаваш през класическата китара. Продължаваш покрай напористите ударни. На следващия ъгъл е човекът, който свири на гайда. Още по-нататък те посреща дунавско хоро, а на финала сърцераздирателен саксофон те примамва, отваря вратите на вечерта и запалва луната, за да направи света още по-романтичен и привлекателен.
Тогава една приятелка ме беше запитала какво толкова й харесвам на тази еклектика и как може да намирам всепоглъщащия и безкраен шум за неустоим и прекрасен.
Казах й това, което повтарям и сега. Харесвам тази шарена топка от светлини и звуци, защото диша, пулсира, съчетава в себе си хиляди любими мелодии, цветове, вкусове, аромати, желания, настроения, послания.
Харесвам живота в нея. Целият ярък, категоричен, целеустремен, кипящ от енергия и радост живот.
И сега си давам сметка, че най-важното в него е мирът. Това ме е очаровало. Невероятна шарена топка мирен живот.
Днес е различно. Днес, когато гледаме клипчето на онези младежи, почти деца, как се пързалят, седнали върху лопата. Облечени са във военни униформи. Защитават дома си, А текстът на песента, избрана за музикален фон гласи: “Не сме ли прекалено млади за това?“.
Аз лично след този клип си представих човечеството натоварено в камион. Пътят няма изход. Камионът спира и навигацията объркано пита: „Къде се оказахме?“.
И отговор няма. Защото никой не знае отговора.
Всъщност, преди март да започне по този много различен и смразяващ начин, беше модерно да се обръщаме към знанията на авторитети в областта на личностното развитие, да очакваме от тях добре излъскани ключове към успеха, утвърдени правила как да живеем в богатство и да бъдем мотивирани.
Днес гурутата на печалбите и успеха, отстъпват крачка назад пред друга необходимост. Всеки търси спокойствие и стабилна опора.
Зная, че винаги най-подходящо и успокояващо е това, в което предпочитаме да вярваме.
Предпочитам да вярвам, че утре всички главни улици отново ще бъдат опияняващо шумни и озарени по онзи очарователен мирен начин, когато китарата и саксофонът разказват истории за любов и бъдеще, а младежите безгрижно се смеят на път към следващите щастливи изгреви.
Един от най-цветните “празници” в дигиталния свят - Световният ден на емоджитата - се отбелязва днес. Малките цветни символи, които използваме все по-често, произлизат в края на 90-те години от японския художник Шигетака Курита. Ако се чудите защо точно на 17 юли, погледнете емоджито за календар - на него е изписана именно тази дата. Тя беше..
В сезона на отпуските и летните ваканции е време за пътешествия и дълги отсъствия от дома. Това са моментите, в които на път тръгва цялото семейство, много често и с домашния любимец. И също както ние се подготвяме за път, така трябва да извършим куп приготовления за четириногия си любимец, ако сме решили да го вземем с нас. Най-често се..
Българската православна църква почита паметта на Света великомъченица Марина. Във всички храмове в страната ще бъде отслужена тържествена Света литургия. В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Празникът на светицата е в третия ден от..
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ и Община Шумен ще поставят началото на стратегическо партньорство в областта на образованието, научната дейност, практическата подготовка и приложните изследвания. Подписването на договора ще се състои на 17 юли 2025 г. в 10.00 ч. в сградата на общинската администрация, с участието на ректора на..
Православната църква чества днес света мъченица Юлия. Тя е родена в Картаген, в християнско семейство, но като момиче е била пленена от персите и продадена в робство в Сирия. Тя вярно служила на господаря си езичник, но живеела благочестиво, спазвала постите и усърдно се молила на Бога. Веднъж, на път за Галия, корабът на господаря ѝ, натоварен..
Годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБФСЧ) ще се проведе от 22 до 24 юли 2025 г. в гр. Велико Търново. "Учим, играейки. Играем, учейки!" е мотото на форума, който ще събере ръководители и учители на български просветни средища от цял свят за равносметка на изминалата учебна година и за очертаване..
В горещата юлска вечер 10 отбора се включиха в надпреварата в новата интерактивната градска игра Play БНР Радио Варна . Участниците преминаха през 10 различни локации и трябваше да отговорят на различни по трудност въпроси. Всяка една от загадките беше на емблематично за варненци място в Морската градина. Съобразителност, наблюдателност и досетливост..