Лесна работа: Прекрасните наши деца

Хубава дума е „заедно“. Като топла приятелска прегръдка, като протегната за подкрепа ръка, като сърце, което бие в ритъма на твоите мисли, тревоги, надежди.

Заедно. От началото на войната до днес я виждам все по-силна в постъпките на младите хора. Виждам я изчистена е от егоистични и алчни политически помисли, от лъжи и деформации, от скрити цели. Заедно напоследък означава обединени в човешките жестове, в спасението, обединени да помогнем на страдащи, ужасени, бягащи от войната хора, обединени да помогнем на хора в беда. Заедно напоследък означава грижа, човечност, състрадание, емпатия и обич. Означава, че сме хора.

Прекрасните млади хора, които запретнаха ръкави, веднага разработиха платформи, за да обединят всички желаещи да помогнат с другите, които се нуждаят от помощ, от подслон, работа, дрехи, вещи от първа необходимост, храна, успокоение. Прекрасните млади хора, които денонощно влагаха сили, средства, всеотдайност и сърца в това да направят днешния погрознял и рушащ се свят... да го направят по-добър, по-безопасен, по-възможен, по-дълголетен, по-обнадежден и силен.

Да закрепят устоите му, да оформят основите, да придадат смисъл и кураж на същността му и да укрепят изтънялото стебълце на доброто... Като нежно и нестабилно пролетно цвете, което се опитва да се изправи въпреки ледената буря, връхлетяла внезапно крехкия му свят.

Прекрасните млади хора, които нито за миг не спряха да се трудят, да търсят начини, да упорстват, да предлагат, да дават отговори, да подават ръка. Заедно. Уверени, че тази обич и грижа ще хвърлят мост към възможното утре.

Децата ни са сред тях. Синът ми и приятелите му са сред тях. Сред хората, които посрещаха изплашените майки, търсеха подслон за тях, даваха подслон, успокояваха децата, опитваха се да помогнат на пострадалите семейства да започнат отначало, да се впишат в един нов и неочакван свят. И най-важното за този свят беше, че той ги посреща с добро и загрижено сърце. А топлината и приятелската ръка винаги смаляват бедата, подтискат унищожаващия й смисъл, избутват я стъпка по стъпка встрани от пътя.

Бях с тези наши прекрасни деца, зная как преминаха дните им от началото на войната до днес. Свалям шапка на доброто в тях и на мира в сърцата им.

Народе, прекрасни са децата ни! Невероятни са.

Те носят обич, сила, кураж и добро, носят всичко онова, което ще ни преведе през премеждия, ще ни събере и мотивира, ще ни даде смисъл и ще укрепи вярата ни в продължението на пътя, в оцеляването на доброто и в запазването на живота.

Децата ни заедно. Прекрасните наши деца, които заслужават благодарност и обич.

Те са спасението.

И продължението.

И гордостта, и смисълът, и опората, и животът.

И целият наш свят.

Прекрасните наши деца.

Следвам ги с признателност и вяра, защото пътят на човечността е най-правилният път и нашите деца знаят това.

Имам право да кажа тези думи, защото думите са след делата, а делата на сина ми и приятелите му бяха достойни, истински, човешки.

Прекрасни са децата ни! Всяка секунда от пътя дотук си е струвала. И зная, че пътят ще продължи, всичко ще продължи по правилния начин.