Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Даниел Вълчев за дебютния си роман "Неделният продавач на книги"

| обновено на 21.03.22 в 11:34
Снимка: sundaybookseller.com

Дебютният роман на Даниел Вълчев, бивш вицепремиер, юрист и преподавател,  „Неделният продавач на книги“, вече радва читателите.

Мистериозната история на разказвача, който издирва своя изчезнал брат. Роман, който обединява литература, наука, философия и се опитва да потърси отговори на някои от вечните въпроси на живота.

Чуйте интервюто на Даниела Стойнова с Даниел Вълчев:


Голяма крачка напред, господин Вълчев. Знам че все още не употребявате понятието писател за себе си, но все пак това е роман, а както е казал Стендал: „Романът е едно огледало, с което вървиш по пътя и то отразява и калта в локвите и небесата, така че не можем да обвиняваме този, който го носи, в каквато и да е безнравственост“. Тази книга лично мен, признавам си, освен че я прочетох леко, като топонимия е близка на всеки варненец. Когато варненци я прочетат, ще си представят определени места. Освен това - това е топонимия на духа. За мен беше една машина на времето.

Знам, че много дълго отглеждахте този роман в себе си. Сигурно са били необходими много проучвания?

Аз гледам огледалото да го държа така, че калта много да не се отразява. Иска ми се все пак, както се пееше в една песен на Кирил Маричков „въпреки че сме създадени от кал, да не се ровичкаме само в калта".  В някаква степен, аз винаги съм вярвал, че човек сам избира в каква реалност да живее и в този смисъл може да я направи по-хубава. А що се отнася до това дали хората от Варна биха разпознали себе си -  безспорно да, тъй като действието се развива във Варна. Това все пак е моят град, това е градът, в който аз съм израсъл и по някакъв начин няма как да не се отразят някакви мои спомени, преживявания. Но тази книга не е за това. Тази история можеше да се случи навсякъде. Просто на мен Варна ми е по-близка от всеки друг град. Радвам се наистина, че повечето хора, които ми споделят, че са прочели книгата, казват, че тя се чете на един дъх. Аз така исках да се чете. На мен ми се струва, че доброто изкуство, добрата литература (без да се лаская, че аз принадлежа към тези области кой знае колко), доброто изкуство е това, което някак неусетно те кара да почувстваш нещо, да ти внуши нещо, а не с някаква голяма мъка.

Аз си спомням едно време като бях ученик, във Варненския театър имаше едно такова поколение режисьори, едни все измъчени постановки -  даваха Ромео и Жулиета на тъмна сцена (…)

Е, това е от времето на соца, когато тези преживявания бяха други.

Искахме да се покажем по-модерни, но по един измъчен начин. На мен ми се иска, винаги ми се е искало и такива книги и харесвам-  хем да се забавляваш, докато четеш, да ти е интересно, докато четеш и хем накрая да ти остави нещо, както казваше поетът Борис Христов „драскотина в паметта ти“. Ако това съм успял да постигна, значи книгата е успешна. Пък що се отнася до това, че има много различни науки - има малко математика, физика, аз наистина се готвих. Да речем - Теоремата на за непълнота на Гьодел или „Котката на Шрьодингер“ или пък принципа на Хайзенберг, не са ми толкова близки,  но пък аз винаги съм се интересувал за тази връзка между физическия свят и философията.  Така намерих една книга на относително млад учен -  Росен Люцканов, посветена на Гьодел и признавам, не я прочетох много леко. Човек трябва да се подготви.

За мен беше интересно нещо, което вече и учените споделят. Както се казва - линейната ни представа за времето – затваряме го в рамките на календара, някак си вече това съвсем е остаряло и наистина ни се струва, че живеем в паралелни реалности. Тези принципи, които ги има в книгата, тази магия - сякаш едновременно се случва и минало и настояще и бъдеще. Може би в крайна сметка в психологическия смисъл е точно така.

Хората, които не са чели книгата не бива да останат с впечатление, че това е от онези книги, които нито знаеш къде си, нито какво става, има купища нахвърлени думи с някаква претенция. Всъщност аз съм се опитал да разкажа една относително семпла история. В смисъл, тя се развива в нашия сват, в ежедневието, всеки може да си представи героя. Това е една история, която е занимателна, търси се нещо, което е крайно неясно и така се наслагват нещата. Мечта ми беше да напиша нещо, което се чете много леко, но след това оставя много силен послевкус (…)




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Рали шампионът Йордан Атанасов: При висока скорост колата става неуправляема, особено ако попадне в голяма локва

Колкото по-ниска е скоростта, толкова по-малък ще е аквапланингът. Попадайки в голяма локва, колата при движение с висока скорост става неуправляема. Това обобщи за Радио Варна и предаването "Новият ден" рали шампионът Йордан Атанасов. Воланът трябва да се държи направо, а не да се завива наляво и надясно, посъветва още Атанасов във връзка с прогнозите на..

публикувано на 03.10.25 в 07:20

Световният вицешампион по волейбол Борис Начев: Просто си обещахме, че ще дадем всичко от себе си

Сребърният медал на България от световното първенство по волейбол във Филипините донесе голяма радост на българските фенове. Един от героите на този успех е 21-годишният Борис Начев, който след отличното си представяне вече поема по нов път в кариерата - трансфер в италианския гранд Падуа Борис Начев получи почетен плакет на Варна..

обновено на 02.10.25 в 18:22

Проф. Шу-Минг Джу: Варна е моят втори дом, а кукленият театър – вечно изкуство

„Варна е моят втори дом. Забравил съм колко пъти съм бил тук.“ – с усмивка казва проф. Шу-Минг Джу от Тайван, един от най-интересните и вдъхновяващи членове на журито на 19-ото издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин“. Проф. Джу е бивш актьор, продуцент, преподавател и авторитетен член на Азиатската асоциация за..

публикувано на 02.10.25 в 07:30

David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST): Бъди внимателен за вълци в овча кожа

Интервю с David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST) VIRGIN STEELE са от онези самобитни банди, които никога не изневериха на пътя и себе си. Над 40 години по-късно групата е все още активна, записва и издава. Прави концерти със същата страст, която не се е променила от самото начало. Дори съвсем скоро бандата има фестивално участие на..

публикувано на 01.10.25 в 18:47

Музикантът, педагог и диригент Любомир Александров: Музиката е нещо съкровено и искрено, така и трябва да се изпълнява

1-ви октомври е Международен ден на музиката. Отбелязва се от 1975 г. по инициатива на сър Йехуди Менухин, тогава председател на Международния съвет по музика към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с решение на 15-ото Общо събрание на Международния съвет по музика от 1973 г. в Лозана,..

публикувано на 01.10.25 в 11:05
Богдан Милчев

Богдан Милчев за случая със служителите на ДАИ: Корупцията винаги е била организирана и покровителствaна от най-високо ниво

Корупцията не започва от нивото на служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Тя винаги е била организирана и контролирана на политическо ниво. Така коментира скандала с двамата служители ДАИ, пoискали подкуп от шофьорите на камиони, превозващи оборудването за концерта на британския певец Роби Уилямс, Богдан Милчев..

публикувано на 01.10.25 в 08:05
Борис Начев (първият отляво) със семейството си

Цветалина Начева, майка на сребърния медалист и волей национал от Варна Борис Начев: От малък го учим, че освен ръст, трябва да имаш воля и добро сърце

Двама състезатели от националния отбор на България попаднаха в идеалния отбор на Световното първенство по волейбол за мъже във Филипините. Капитанът Алекс Грозданов беше избран за един от двамата най-добри централни блокировачи. Александър Николов беше обявен за един от двамата най-добри посрещачи. Сред сребърните ни медалисти е и варненецът..

публикувано на 30.09.25 в 08:00