Лесна работа: Панаири

Нали се сещате за обобщението, което се прави винаги в края на календарна година: за водещата реплика на отминалия период, за популярни думи и фрази, оглавили класацията в търсачките?

Големият шанс за първото тримесечие е на страната на основополагащата реплика „Момент, бе!“, съчетала изнервеност на един човек с необходимост на множество хора да получат хляб и зрелища.

Преди това, в една мартенска вечер, зрелищата бяха поети заедно с вечерята и с късното питие за лека нощ. Не се спирам на темата за кого съответната мартенска нощ е била лека и за кого не, а имам предвид, че интересът към зрелищата си е чиста човещинка.

И репликата „Момент, бе!“ е квинтесенция на дълъг период. Единият прави крачка напред, другият е разтревожен, публиката плакне очи в суматохата на събитията и се появява телцето на информацията – онази от кафенета, форуми и седенки. В началото телцето е крехко и неясно, после постепенно заяква, защото в краткия му житейски път всеки добавя по нещичко от себе си, украсява, гримира, дооформя, дооцветява, придава визията, в която той самият предпочита да вярва. И информацията се оказва обрасла с дълга, гъста, бухнала коса от несъществуващи детайли и не е много трудно човек да се обърка, да се припознае.

Тогава?

Всеки се оказва със собствено мнение, в което няма нищо лошо, стига въпросното мнение да се основава на потвърдени факти, преди напористо да отвори вратата на публичното пространство и да се хвърли в яростен двубой с противоположната гледна точка.

Но... „Момент, бе!“.

Животът е цветен, динамичен и повърхностен от гледна точка на кръчмарска информацията. Бързаме да не пропуснем нещо по пътя, преодоляваме каквото ни падне и изобщо няма време да търсим фактите, а какво остава да се интересуваме кои думи са свързани с тях и кои са си просто човешки фантазии и подмятания. Така във форумното кафе пространство се заформя яростна битка между мнения, предположения, думи.

Учтивите преглъщат културно, дори когато са по-близо до истината, но възпитанието им пречи да бъдат резки в тона и в термините. Хората от другия тип, колкото повече не знаят, толкова по-уверени се чувстват в категоричните си изявления.

И така репликата „Момент, бе!“ се превърна в заглавие на панаир.

За децата панаирът е увеселително място, където въртележката те понася в един прекрасен свят, после се люлееш до изтощение, викаш, смееш се и оставяш сладоледа да се разтече по брадичката ти, защото мигът е фантастичен, денят е великолепен и ти си обгърнат от неповторимо щастие.

После?

Животът променя значението и панаирът се превръща в много шум, дюдюкане и олелия, с които обикновено някой иска да се спаси от нещо, да привлече на своя страна повече привърженици и да се окъпе в любов... Е, не чак всенародна, но колкото повече, толкова повече.

Животът променя значения.

И постепенно с годините панаирът преминава от забележително и очаквано увеселение, в също толкова очаквана изложба на мостри, където се надяваме да сключим добри търговски сделки, а накрая се превръща в зрелище, което поглъщаме с вечерята. Или не го правим? Въпрос на избор.

Лично аз предпочитам проверени факти. Предпочитам също любими песни, хубави книги, разговори с близки хора и приятели и всички онези прекрасни неща, които добавят стойност към живота.

Определено предпочитам тях пред яростните кръчмарски двубои, превърнати в панаири от хора, които носят страха като значка на ревера... Панаири, от които нищо не следва.