Актрисата Христина Джурова: Винаги се осланям на интуицията си

Христина Джурова е едно от новите лица на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Започна пътя си с летящ старт. Най-новото и превъплъщение и първа главна роля е Маргьорит Готие в „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, реж. Маргарита Мачева.

Преди „Дамата с камелиите“ Христина Джурова влиза в мюзикълите „Чикаго“ и „Цар Лъв“ на Държавна опера Варна, а на сцената на Варненския драматичен театър играе в романтичната комедия „Любовникът от ZanziБар“, класическата комедия „Двубой“ и „Инстинктът“ - първата пиеса, поставена тук преди 100 години. С „Кървава сватба“ от Лорка, „Амадеус“ от П. Шафър и „Тютюн“ по Д. Димов стават 9 роли за година и половина.

Наскоро бе отличена с ИКАР на САБ за поддържаща роля – Констанца Вебер, съпругата на Моцарт в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев.

Христина Джурова беше гост в предаването за култура „Гравитация нула“ с водещ Светлана Вълкова:

Много се радвам за наградата ИКАР, не я очаквах, притесних се, когато излязох на сцената. Колегите ми много ме подкрепиха, имах толкова много обаждания и поздравления! Радвам се, че съм част от варненското театрално семейство, освен колеги, станахме и приятели. Това е най-хубавото, което може да ти се случи в един театър.

Сложно ли беше да се подготвиш за ролята на Констанца Вебер в „Амадеус“?

За мен винаги е сложна всяка една роля, защото аз съм все още млада, да, трупам опит, но все още имам несигурности в себе си, което може би никога няма да спре. Всеки път се притеснявам дали съм подходяща за тази роля, дали ще оправдая очакванията на режисьора, дали ще се справя, дали съм готова за това предизвикателство. Със Стайко Мурджев за пръв път работех, той има специфичен стил и много се радвам, че се докоснах до неговия театрален свят, защото е много интересен. Много добре се разбирахме с него и имахме много интензивен и хубав процес.

Това ли е ключът към една роля – да разбираш това, което режисьорът изисква от теб?

Първо, трябва да се разбирате, със сигурност и за мен лично е важно да усещам този режисьор като близък човек, за да мога да му се доверя. Ние, актьорите работим с нашите емоции, с нашата душа и трябва да имаш доверие на човека отдолу, че няма да злоупотреби, защото ти си един оголен нерв.

Веднага след връчването на наградите трябваше да се върнеш във Варна за премиерата на „Дамата с камелиите“. Според мен се получи много органично представление. Но ролята там е много различна от това, което досега си изиграла. Важно ли е ти като човек да имаш допирна точка с героинята, за да се получи добре?

Важно е, разбира се. Понякога, когато се сблъскам с дадена роля, в първия момент мога да си кажа: О, това няма нищо общо с мен, какво ще прави с нея? Но винаги в процеса откривам нещо... Ние носим в себе си всички нюанси на човешката природа. Вярвам, че няма случайни неща. Щом тази роля е дошла при мен, значи е трябвало аз да я оживея на сцената.

Кое от образа на Маргьорит в „Дамата с камелиите“ беше близкото до теб?

Още с първия прочит сякаш емоционално разбрах тази жена. Разбрах нейния емоционален свят. Поне така си мисля. Тази нейна мечта за голямата любов... В същото време тя е една много силна жена, много смела, с достойнство, дори с достойнство умира. Струва ми се, че тези неща и аз ги нося в себе си. Мисля, че тази реплика много добре я определя: Тъй като ще живея по-малко от другите, съм се заклела да живея по-бързо.

Как се подготвяш за една роля?

Първо винаги се осланям на интуицията си. Първите си опити ги усещам най-истински. След това започва анализът на текста, без който не може, и, разбира се, режисьорското виждане за образа.

Този процес на подготовка предполагам не е само в театъра, а тече постоянно?

Да, много е смешно, пътувам в автобуса, вървя нанякъде и започвам да играя някакви неща, постоянно ми се случва. И с другите актьори е така. Мислите и чувствата ти са там, каквото и да правиш вече извън театъра, искаш да ставаш този човек, този персонаж. Обсебващо е.

Но това е хубаво...

Хубаво е, да, просто е магия.

Още за предизвикателствата на различните роли, за опита, за компромисите и стремежите на Христина Джурова, както и за родния Пловдив може да чуете в звуковия файл:

ХРИСТИНА ДЖУРОВА

Родена в Пловдив на 11.02.1996 г. Завършва Езикова гимназия „Иван Вазов“ в родния си град и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ с Актьорство за драматичен театър при проф. д-р Атанас Атанасов (2019). След успешното си участие в хитовата комедия „Любовникът от ZanziБар“ от Ели Саги, реж. Атанас Атанасов, на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна става част от трупата на театъра в края на 2020 г.

Роли на професионална сцена:

Маргьорит Готие от Ал. Дюма-син, реж. Маргарита Мачева, ДТ „Ст. Бъчваров“ (2022);

Невестата в „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К., ДТ „Стоян Бъчваров“ (2022);

Сесил Берну в „Инстинктът“ от Анри Кистмеркер, реж. Стоян Радев Ге.К, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2021);

Мария в „Тютюн“ по Д. Димов, реж. Бина Харалампиева, ДТ “Стоян Бъчваров“ (2021);

Констанца Вебер в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2021);

Рафики в мюзикъла „Цар Лъв“, реж. Петко Бонев, Държавна опера Варна (2021);

Амалия в „Двубой“ от Ив. Вазов, реж. Стоян Радев Ге.К., ДТ „Стоян Бъчваров“ (2019);

Джуди в „Сватба със закъснител“, реж. Николай Гундеров (2021);

Дамата в „Ганьоада“ реж. Бойко Илиев, Нов театър НДК (2020);

Певицата в „Любовникът от ZanziБар“, реж. Атанас Атанасов, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2020);

Лелани в „Ротердам“, реж. Никола Стоянов, МТ „Николай Бинев“ (2019);

Лиз в мюзикъла „Чикаго“, реж. Борис Панкин, Държавна опера Варна (2019);

Айна в „Семеен съвет“, реж. Атанас Атанасов, Театър 199 (2018);

Филмови роли и други изяви:

Мая в сериала „Аз и моите жени“, реж. Боя Харизанов, БНТ (2022);

Севдалина Асенова в сериала „Братя“, сезон 1, Нова ТВ (2020);

Участие в „Приказки за Черно море“ – мултисензорен спектакъл на Amaranth Productions, музика Страцимир Павлов, реж. Нейчо Петров - Реджи, Антоанела Петрова (2020) и др.

Награди:

Наградата на САБ ИКАР 2022 за поддържаща роля - ролята на Констанца Вебер в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев, ДТ „Стоян Бъчваров“ (2021);

Национална награда за хумор и сатира „Златен Кукерикон“ на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ за Млада надежда 2019 за ролята на Айна в „Семеен съвет“, реж. Атанас Атанасов, Театър 199 (2018) ;

Награда „Най-най-най” за драматична актриса на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” (2019);

Лауреат на две издания Националния конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература в Шумен (2020), (2018).