На село в Манастир

Затворената вече църква в село Манастир не е единственият проблем на местните хора. Когато им гостувах, за да разбера как живеят днес, на какво се радват, какво ги натъжава и какви промени искат – те не пестиха думите си и макар, че са се наслушали на управленчески обещания и не вярват на политически изявления, заявиха, че няма да спрат да казват колко е важно да се обръща повече внимание на хората, които живеят по селата. А те не искат много, само най-важните неща.

Гостувах на жителите на село Манастир във вторник без да знам, че това е денят, в който жените от селото се събират да си поговорят, да се посмеят и да си поплачат, да си попеят и да се разделят до следващия път. Днес разделят живота си на две – преди и след пандемията, но признават, че въпреки че  извънредното положение е отменено, още се притесняват от коварната болест. Споделиха по женски за типичния и характерен за техния край курбан, който готвят. Месото е от шиле и не се слага нищо друго освен вода и сол.

Отделно от жените се събират мъжете. Намерих ги седнали на една пейка в центъра до спирката. С неохота започнаха да говорят за живота в селото и тъкмо да тръгне разговора, пристигна автобусът от Провадия и от него слезе Иван Йорданов Иванов . Оказа се, че този ден съм имала късмет, защото успях да разговарям с най-възрастния мъж в село Манастир. Иван Иванов ще стане на 91 години тази година. Родом е от Манастир, работил е като шивач, а след това в магазин за железарски инструменти в центъра на селото. 

В центъра на Манастир се намира читалището на селото. Хубава, стабилна, двуетажна сграда, строена през 1974 година – читалището удивлява с всичко, което се намира в него. Има уникална зала със сцена в отлично състояние с 350 места за сядане. 14 000 са книгите в библиотеката и се подновяват по малко всяка година. Гордостта на местните жители са две зали – едната с етнографската сбирка, другата с много ценни предмети – част от историята на селото. Но най-уникална е легендата за името на село Манастир. Разказа я секретарят на читалището Минка Георгиева:

Преди много години в землището на село Манастир живеел много богат човек, който имал всичко – ниви, конюшни пълни с коне, много животни и злато, красива жена, но нямал деца. Веднъж, когато бил на лов край близката буйна река, видял една жена, която искала да се хвърли във водите. Той я спрял и я попитал защо иска да направи това. А тя му отвърнала, че има много деца, но няма с какво да ги нахрани, защото е много бедна. Богаташът възкликнал:” Ти имаш най-голямото богатство на света!”. Скочил от коня, извадил от пояса кожена торбица пълна с жълтици и й я подарил, за да  нахрани челядта си. За благодарност жената му казала: „ Господарю, качете се горе в скалите където е манастира, там има една килия – господарката трябва да мине 9 пъти през тази килия в точно определено време, когато слънчев лъч огрява отвора и опложда пещерата и ще зачене.” И наистина така станало. Господарката родила красиво момиченце, което нарекли Монастирица на името на манастира. Расла-порасла Монастирица станала красива мома и ергените от съседните села започнали да говорят за красивата манастирка – Монастирица.  И от там е името на село Манастир и първите документи в турски регистър, които са намерени показват, че името не е променяно от 1571 г.

По главния път за Девня, преди да излезеш от село Манастир се намира консервна фабрика в селото. Строена преди двайсетина години продължава да работи и днес, като произвежда много специална храна, разказа собственикът й Атанас Кузев.

Последният разговор е с кмета на Манастир Николай Стоянов. Той е родом от селото, помни какво е било и вижда какво е сега. Кмет без бюджет – така е на село, но хората разчитат на него да намери пари за ремонтите, които са необходими. И макар, че на всички е ясно кой дава парите, първият който отнася критиките е кметът.

Здраве за всички и до нови срещи. Така си тръгваме от село Манастир по разбития път с надежда, че следващият път ще останем приятно изненадани, когато се върнем отново там.