"На село" в Царевци

Влязохме в напълно обновената над 150-годишна църква „Свети Свети Константин и Елена”. Зографисана от сръчните ръце на румънския художник Доринел Коман, църквата се намира в един двор с килийното училище и килимарска работилница. Те са местната гордост, която се пази и обновява. Строени са в далечната 1864 година. Другата гордост на местните жители са писмените доказателства, че селото им е било посетено от Христо Ботев, през Царевци е минавал и Васил Левски. Заговарям първо жените от фолклорната група, които ме посрещнаха.

Село Царевци е сменяло името си няколко пъти през годините. Легендата за неговото име разказа учителката по български език и литература Румяна Добрева:

„Легендата разказва, че в селото имало бей и около мястото, където той живеел била турската махала. Там са живеели мюсюлманите, а малко по-далече са живеели българите. Когато татарите ги нападнали, беят събрал всички заедно, за да може да ги защити. Татарите не успели да направят нищо лошо на българското население, и след това в резултат на действията на бея, всички се обединили и в негова чест нарекли селото Султанлар. По-късно името е променено на Султанци, а в наши дни се казва Царевци най-вероятно на името на жп-гарата, която се казва така.”

Ценна етнографска сбирка е подредена в стаите на килийното училище в село Царевци - дрехите на местните жители носени преди време, съдовете, които са ползвали – все малки частици от човешкия живот, носещи много спомени и една лека тъга по детството и младините, по онези времена, когато животът е бил по-спокоен, по-честен, по-труден и с повече стойност. Днес много малко хора знаят какво е да направиш сам храната си - от семенцето в пръстта до зеленчука на масата. Преди години не е имало срамна работа. Дори и хората без образование са били уважавани и почитани, заради неуморния си труд, спомня си Иванка Добрева, която е майсторка тъкачка и от нейните ръце са изтъкани на стан много килими, платна, чаршафи и постелки. Затова и в етнографската сбирка има специална стая, в която е запазен един стан, на който са тъкали жените в миналото.

Запазено и с активна дейност е читалището в село Царевци. Строено е през 1919 година и носи името на Христо Смирненски. Читалището е било пред разпадане, но преди около десетина години се извършва основен ремонт на цялата сграда. Днес сградата е слънчева и приветлива, с обновен салон, в който гостуват едни от най-известните и обичани български актьори – Искра Радева, Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев и др. Представят се спектакли, изнасят се концерти и хората се събират. Към читалището има певческа група, танцов състав, клубове, детски работилници. Празнуват се всички празници, творят се украси, четат се книги. Местните жители най-много обичали да четат любовни романи, разказа  секретарят на читалището Красимира Тодорова.

Кмет на село Царевци пети мандат е Младен Манолов. Той е родом от селото. Последното преброяване показва, че в момента в селото живеят 585 жители, от тях 85 с настоящ адрес. Разказа, че в момента училището се нуждае от ремонт. Децата в него са 38 и най-големите опасения са да не закрият училището. В детската градина има 13 деца. Иначе в селото работа се намира само в кооперацията, където работят към 45 души. Друга част от местните хора работят в заводите в Девня, на пристанище Варна-Запад, но повечето предимно млади хора търсят препитание в чужбина. Работят в Италия, Германия, Испания, Холандия и Англия. Пандемията променя рязко имотния пазар в селото и през последните две години започва интензивно купуване на къщи, разказа още кметът. 16 къщи са продадени за две години и най-хубавото е, че са ги купили млади варненски семейства.

Сега търсенето на имоти продължава, но цените вече сериозно са се вдигнали. Руски и български семейства минават на огледи, но вече са останали по-занемарени имоти, разказа още Манолов. От 10 000 и 15 000 лева, цената на къща вече е скочила на 45 000 – 60 000 лева, което е много за един селски имот при нас, коментира кметът. За изминалите 30 години от началото на демокрацията до сега са имали само един продаден празен парцел за 2000 лева, а в момента декара се продава за 10 000 – 12 000 лева, което също е много висока цена за парцел в селото.

Кооперацията в селото е в голяма помощ за неговото развитие. Председател е Кирчо Шарков. Занимава се с растениевъдство и животновъдство. Обработва 12 500 декара земя – основни култури пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Отглеждат около 400 глави българско черношарено говедо. Много сериозни и важни неща за развитието и трудностите пред които е изправена кооперацията разказа Кирчо Шарков. Затова разговорът с него очаквайте в едно от следващите предавания „На село”, което ще бъде специално посветено на земеделските производители и животновъди.

В село Царевци има лековит минерален извор. Балнеологичната оценка на здравното министерство от миналата година показва, че при използване за питейни нужди водата оказва благопирятно въздайствие при следните заболявания: стомашно –чревни, жлъчно – чернодробни, бъбречно-урологични и метаболитни. При използване за външно балнеолечение и балнеопрофилактика оказва благоприятно въздействие при артрозоартрити, коксартрози, ревматоиден артрит, дископатии, радикулити, плексити и други заболявания. Но само и единствено след лекарско предписание.

Сондажът е създаден през 80-те години на миналия век, разказа кметът на Аврен  Емануил Манолов. Малко след това се обмисля около него да се направи обществена баня, защото в част от къщите не е имало течаща вода, но след като този проблем е решен, отпада и идеята за баня в селото. Днес общината е стопанин на лековитата вода, след като държавата даде възможност на общините да стопанисват минералните извори. Затова от общината обмислят да облагородят района, да направят чешма, за ползване от хората, а след това да търсят инвеститор, който да изгради комплекс за отдих.

В Царевци животът е по-спокоен и уреден, заради усилието както на местните жители, така и на общинската управа. Ако не сте ходили към Авренския край – не отлагайте за друг път.