Този разказ започва с безметежен слънчев следобед в крайбрежно заведение и завършва със... страх.
Така се случи, че пътят ме отведе в едно от онези култови заведения, които задължително посещаваш, щом се окажеш на този бряг и на това място.
Перфектното заведение. На два метра от морето. Кротко полегнало в прегръдката на залива, готово за сладка следобедна дрямка в очакване на шумната морска вечер.
Заведение, в което местата се запълват само за минути, а ароматът на пържен сафрид и чернокоп на скара изведнъж се разстила над залива и кара слънцето да мига прегладняло.
Имам чувството, че докато кухнята работи, целият свят наоколо изглежда по-вкусен и примамлив. В мързелив слънчев ден, единствено корабчето за разходка спира тук за минути, а от него се изсипват двайсетина весели, гласовити и шарени туристи, за да се впуснат смело в кулинарни приключения. После корабчето потегля и всичко утихва. Вълните се унасят в ритмичен плясък и сладката слънчева дрямка отново обгръща красивия залив.
И така: едновременно с появата на поръчаните порции риба, долетя чайка, привлечена от апетитното им ухание. Тя кацна върху надстройката на корабче, на десетина метра от пиршеството и впери гладен поглед в чиниите пред нас.
Внимателно проследи движенията ни и проучи порциите. Рибка по рибка. После се приближи и кацна на метър от нас, отново с изследователска цел. Възрастна чайка беше и вероятно природата доста се е забавлявала, докато е формирала навиците й, лишавайки я от онази креслива грабливост, присъща на всичките й братовчедки. Страхлива чайка, която очакваше да постигне нещо само с поглед и, естествено, се провали.
Това ме накара да се замисля колко пътища блокира страхът. Колко хубави неща пропускаме единствено заради спирачките, които сами натискаме, за да не продължим по пътя. Не защото не искаме този път. Напротив: ах, как искаме да вървим по него! Но не смеем да го направим. От страх пред какви ли не глупости. Страх да не ни се присмеят. Страх да не бъдем обидени, отхвърлени, наранени. Страх нещо да не разтърси крехкия ни свят. Дори не се сещаме, че нито светът ни е толкова крехък, нито някой си мечтае вместо да се занимава със собствения си живот, да разтърсва нашия...
И най-важното: често не си даваме сметка, че понякога сами си причиняваме зло, в желанието си да се предпазим от другите, от хипотетичните удари, които те биха ни нанесли и от спънките, които биха създали. А пред нас може да няма никакви препятствия. Освен едно – онова, което самите ние старателно довличаме до старта, поставяме го пред себе си и си казваме: „Жалко... Толкова исках да вървя по този път, а няма как да стане“.
Всъщност... винаги има как. Стига да решим, че има защо.
И онази чайка можеше с лекота да грабне рибата. Пресен сафрид... Магнит за морски хора... И за чайки.
А тя не разпери крила, не се стрелна, не отнесе с един замах хапването. Поддаде се на страха.
Колко много възможности пропускаме заради страха!
А има друг начин, много по-добър: да пропускаме страха заради възможностите. Защото без измислените си страхове можем да се радваме на далеч повече приятни и смислени моменти и да дадем шанс на всички хубави неща да се случват много по-лесно и много по-често.
Общинският съвет в Балчик одобри днес Белият град да подпише споразумение за сътрудничество с турската община Мармарис. „В резултат на подписания договор на 18 юни 2008 година за побратимяване между Община Балчик и Община Армуталан, Република Турция, през годините имахме активни контакти с нейното ръководство, а творчески колективи и спортни клубове..
Централната улица "Св. св. Констанитн и Елена" в кв. "Виница" е почистена до асфалт, обработена е против лед. Страничните улици обаче са истинско предизвикателство за автомобили и пешеходци. Тротоарите също са заледени и на по-стръмни улици са опасни, казват живеещи в района. Чуйте репортажа на Мартин Николов: Пътната обстановката във Варна днес е..
Дарителска кампания за създаване на образователни еко работилници в училища и детски градини провеждат от Академията за рециклиращо изкуство/Recycle Art Academy във Варна. Целта на тези работилници е децата да се учат да пазят природата , каза за Радио Варна Наталия Николова от организацията. Малчуганите ще научат повече за рециклирането,..
Ски пистата във Вълчи дол ще работи през почивните дни за всички любители на снежните забавления. Това съобщи кметът на общината Калоян Цветков. В момента пистата е покрита с естествен сняг, който тази нощ беше обработен. Днес ще бъдат поставени охранителни мрежи, които да отделят скиорите от децата с шейни. В следващите две нощи се очакват..
Тази сутрин в Добрич са били измерени рекордно ниските -20.1 градуса , според данните на НИМХ към 5.00 часа. Там е и най-студено в цялата страна. Досегашния рекорд за минимална стойност на тази дата е от 1984 година, когато са били отчетени -18.4 градуса. В момента в Добрич е -19 градуса , а снежната покривка е 27 сантиметра. Най-много сняг е..
Когато автобусът закъса и ти се наложи да се разходиш из снежна Варна и да повървиш 5-6 километра, виждаш и романтичната страна на изненадалата ни зима...през февруари. Леко си затваряш очите, мижаш (най-вероятно заради снежинките) за непочистените и необработените улици и тротоари и се радваш, че под обувките ти скърца сняг. Снимки: Даниела Стойнова..
Легендата на варненския и българския футбол Божил Колев представи книгата си "От Черно море и ЦСКА до световния футбол". Това стана на голямо тържество в присъствието на едни от най-големите футболисти от близкото минало. Божо Колев даде интервю за Радио Варна минути преди началото на презентацията.