Този разказ започва с безметежен слънчев следобед в крайбрежно заведение и завършва със... страх.
Така се случи, че пътят ме отведе в едно от онези култови заведения, които задължително посещаваш, щом се окажеш на този бряг и на това място.
Перфектното заведение. На два метра от морето. Кротко полегнало в прегръдката на залива, готово за сладка следобедна дрямка в очакване на шумната морска вечер.
Заведение, в което местата се запълват само за минути, а ароматът на пържен сафрид и чернокоп на скара изведнъж се разстила над залива и кара слънцето да мига прегладняло.
Имам чувството, че докато кухнята работи, целият свят наоколо изглежда по-вкусен и примамлив. В мързелив слънчев ден, единствено корабчето за разходка спира тук за минути, а от него се изсипват двайсетина весели, гласовити и шарени туристи, за да се впуснат смело в кулинарни приключения. После корабчето потегля и всичко утихва. Вълните се унасят в ритмичен плясък и сладката слънчева дрямка отново обгръща красивия залив.
И така: едновременно с появата на поръчаните порции риба, долетя чайка, привлечена от апетитното им ухание. Тя кацна върху надстройката на корабче, на десетина метра от пиршеството и впери гладен поглед в чиниите пред нас.
Внимателно проследи движенията ни и проучи порциите. Рибка по рибка. После се приближи и кацна на метър от нас, отново с изследователска цел. Възрастна чайка беше и вероятно природата доста се е забавлявала, докато е формирала навиците й, лишавайки я от онази креслива грабливост, присъща на всичките й братовчедки. Страхлива чайка, която очакваше да постигне нещо само с поглед и, естествено, се провали.
Това ме накара да се замисля колко пътища блокира страхът. Колко хубави неща пропускаме единствено заради спирачките, които сами натискаме, за да не продължим по пътя. Не защото не искаме този път. Напротив: ах, как искаме да вървим по него! Но не смеем да го направим. От страх пред какви ли не глупости. Страх да не ни се присмеят. Страх да не бъдем обидени, отхвърлени, наранени. Страх нещо да не разтърси крехкия ни свят. Дори не се сещаме, че нито светът ни е толкова крехък, нито някой си мечтае вместо да се занимава със собствения си живот, да разтърсва нашия...
И най-важното: често не си даваме сметка, че понякога сами си причиняваме зло, в желанието си да се предпазим от другите, от хипотетичните удари, които те биха ни нанесли и от спънките, които биха създали. А пред нас може да няма никакви препятствия. Освен едно – онова, което самите ние старателно довличаме до старта, поставяме го пред себе си и си казваме: „Жалко... Толкова исках да вървя по този път, а няма как да стане“.
Всъщност... винаги има как. Стига да решим, че има защо.
И онази чайка можеше с лекота да грабне рибата. Пресен сафрид... Магнит за морски хора... И за чайки.
А тя не разпери крила, не се стрелна, не отнесе с един замах хапването. Поддаде се на страха.
Колко много възможности пропускаме заради страха!
А има друг начин, много по-добър: да пропускаме страха заради възможностите. Защото без измислените си страхове можем да се радваме на далеч повече приятни и смислени моменти и да дадем шанс на всички хубави неща да се случват много по-лесно и много по-често.
Комплексът за социални услуги "Слънчевата къща" отбелязва днес 10 години от своето основаване. През изминалото десетилетие, с много отдаденост и вяра, успяхме да изградим подкрепяща среда и да вдъхнем надежда на десетки младежи. Това е повод за равносметка и гордост, подчертаха за Радио Варна и предаването "Новият ден" управителят на "Слънчевата..
Православната църква почита паметта на св. Параскева Търновска, наричана у нас св. Петка Българска. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици по нашите земи. Смята се за закрилница на българския народ, на жените и семействата. Репортаж на Ваня Славова от църквата "Света Петка Епиватска" в село Аврен: В народната традиция този..
Над 70 младежи от 10 училища от различни краища на България, постигнали златно и сребърно ниво в Международната награда на херцога на Единбург – България, бяха отличени на церемония в резиденция Евксиноград край Варна. Патрон на програмата за страната е президентът Румен Радев, който връчи на отличените участници, постигнали златно ниво, значките..
Напоследък не веднъж наблюдавах следната история: родители купуваха апартаменти за вече порасналите си деца, които са си устроили живота в другия край на света и не планират да променят нито адреса, нито навиците си. Едните бяха в САЩ, другите - във Франция и третото пораснало дете живееше в Германия със своите деца и съпругата си. А тук родителите..
Варна получи голямата награда на журито в Националния конкурс „Read & Travel“ („Чети и пътувай“) — за „Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм за 2024 г.“. Отличието бе присъдено за Средновековния фестивал „Рицари в музея“, организиран по повод 580-ата годишнина от битката при Варна през 1444 г., водена от полския крал Владислав III..
По случай 120-годишнината от създаването на училището и във връзка с отбелязването на Международния ден на белия бастун – 15 октомври , Специалното училище за ученици с нарушено зрение " Проф. д-р Иван Шишманов" във Варна организира Дни на отворените врати на 16 и 17 октомври 2025 г. от 9:00 до 12:00 часа в сградата на..
След успешното провеждане на Европейския фестивал на плажните спортове в Бяла през месец юни, партньорските организации по проекта продължават активната си работа по дейностите, насочени към създаването на дългосрочна устойчивост и надграждане на резултатите от инициативата. Разработва се практическо ръководство за организиране на спортни събития. В..