Очаровани от тръпката

Юли е онази вълшебна прелест, чийто заряд ни държи в добра форма през следващите сезони... Когато лятото се обръща към нас с най-красивата си усмивка – топла и съвършена като пясъка, който ни прегръща, докато мързеливо се излежаваме на плажа; прохладна като сутрешните вълни, които закачливо докосват глезените ни, докато тичаме към изгрева и грижливо се опитват да отмият натрупаните през отминалите месеци и преживявания болки и страхове.

Юли.

Чадърите се трупат на плажа като на шарен парад и весело помахват с разноцветни козирки. Деца строят пясъчни замъци, очаровани от тръпката, която занапред ще търсят в живота – тръпката да твориш с отдаденост и удоволствие; да се радваш на всеки нов детайл, който ръцете ти извайват и после да очакваш следващата вълна, знаейки, че тя с един замах ще срине в пясъка целия ти проект, но все пак надявайки се, че може би няма да успее, няма да стигне до него, ще отмине и той ще остане непокътнат... Поне още една вълна време... Или две вълни...

Очарователната тръпка на целия живот – да сме осъзнали колко нетрайни са нещата, ситуациите, отношенията, но всеки път да се надяваме за още малко време... Време за нас, за празниците ни, за любовите ни, за приятелствата ни, за важните неща... Време да създадем, да построим, да се насладим, да помечтаем, да поръчаме, да осъществим, да платим, да разкажем, да имаме, да се смеем, да пътуваме, да планираме, да си спомняме...

Юли винаги е в центъра.

Като красива мислена граница между всичко, което сме преживели и научили до момента и всичко, към което с жажда пристъпваме. Защото е лято, а през лятото сме по-силни, по-свободни, по-смели, по-искащи и настояващи, по-самоуверени и вдъхновени. Заради изгревите, шумните заведения, музикантите по главната улица, детския смях по крайбрежната алея, туристическите корабчета, люлката, която луната спуска нощем пред замечтаните ни погледи и подкрепящата усмивка на слънцето след това.

Юли е детството, което тича босо по плажа и не се страхува от ноември. Юли са стиховете в погледа на влюбено момиче; китарата, която разлива незабравими акорди вечер над града; приятелите, с които седим притихнали следобед, взрени в отминали времена и празници, за които малко тъгуваме, но повече благодарим, че ги е имало, че са били наши, че ще можем винаги през юли да се събираме и да си ги припомняме.

Юли е всичко, което обичам. Спомените, плановете, пътуванията, далечните страни, моите места, моите хора, моите събития, изненади и подаръци. Като мила и неангажираща лятна равносметка. Сякаш шумните, пъстроцветни плажове са хълмове

на времето и аз, застанала там, преди да вляза в морето, обръщам поглед назад и пред очите и мислите ми минават всички прелестни мигове, които изпълват сърцето ми с радост и добро. После продължавам напред към август, към следващото приключение, към всичко ново и прекрасно, което ме очаква до края на лятото и след него, след пъстроцветните плажни чадъри, след музиката, усмивките и морето от весели шапки по главната улица ...

Юли: пълно презареждане, щастие, слънце и очакване лятото да продължи още по-вълнуващо и хубаво. И животът да продължи по същия прекрасен начин.