Писателката Неда Антонова представи най-новата си книга в Арт салона на Радио Варна по време на Алея на книгата в морския град. "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова. Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в красиво луксозно издание.
"Животът на всеки от нас се побира в десетина изречения. Има дни, дори години, минали, без да ни оставят спомен. Като че друг ги е живял вместо нас. Човек невинаги знае, че е жив. И идва ден, когато - за да се увери! - той си брои белезите: външни - от нанесените му рани, вътрешни - от раните, които той е нанасял.
Тази книга е такава: сборник белези от съществуването. Тук са подбрани дори синините, с които идните битки ще ме отличат."
Неда Антонова
– Какво е животът?
– Времето, през което Сърцето се превръща в Душа.
– Какво е Любов?
– И Господ не знае. Той само повтаря: "Обичайте се!"
– Какво е Надеждата?
– Нашето доверие в бъдещето.
– Какво е Времето?
– Реката, която тече през нас и се влива в Небето."
Из книгата
Светлана Вълкова разговаря с Неда Антонова:
Това е една по-различна книга. Изкристализирали бисерчета, мисли, които сте събирали цял живот. Лесно ли Ви беше да ги намерите тук-там в книгите, в съзнанието си и да ги направите на книга?
Лесно не бих казала, защото тази книга ми отне всъщност неволно четиридесет години. Това са неща, които са ми минавали през ума, или всъщност са преживявания, които са изкристализирали така в отделни изречения през всичките тези четиридесет години. Но аз имах, като всеки книжен човек, постоянството да ги записвам. И записвайки ги, разбира се, голяма част от тях отпаднаха. После се получи една книга, която се състои от отделни изречения, но те нямат връзка помежду си, тъй като всяко едно изречение е възникнало в основата или в атмосферата на едно точно определено преживяване. И всичките те, събрани, нанизани на конец, ако мога да кажа, изразяват целия ми досегашен живот.
Защо е важна за Вас тази книга? С какво?
Защото обичам живота си. Защото обичам всичко, което ми се е случило, макар че не всичко е било успех, не всичко е било радост, имало е и трудни моменти, имало е много трудни моменти. И въпреки всичко живота си аз го смятам за сполучлив. Обичам го. И с огромно удоволствие го синтезирах някакси в тези изречения, защото ще дойде вероятно време, когато вече много неща няма да помня, но ще си чета тази книга и ще се връщам в годините, когато животът е бил друг.
Казахте, че най-трудно Ви е било да формулирате, да разберете времето...
Да, защото никой не може да каже какво е това времето. Откъде идва времето? Къде отива? Какво прави с нас? Какво ние правим от него? И всъщност кой е по-силният от нас? Дали времето прави от нас това, което иска, или ние го употребяваме за наши идеи и цели, и нужди? И след като не успях да намеря за себе си формулата, сметнах, че то е нещо, което, минавайки през нас, се влива в небето.
Остават ли много въпросителни след тази книга за Вас? Или имате отговори?
Не бих казала, че въпросителните са много, защото годините ми са много и досега съм смогнала да отговоря за себе си на най-важните и случаи, и проблеми, и неща, които съм преживяла, така че сега смисълът на тази книга е да ми помогне по-спокойно да преживея старостта.
Защо избрахте това заглавие? Казахте, че много хора Ви питат, но отговорът е доста интересен. „Пепел от мислеща тръстика”.
Първо Блез Паскал е казал, че човекът е мислеща тръстика. В смисъл такъв, че устоява на всякакви бури и ветрове, без да се пречупи. А като се има предвид, че когато стъблата на тръстиката се изгорят, остава пепел, за мен тя символизира словото, което остава след човека, когато него вече го няма. Така че аз исках да имам това слово, едва ли не като документ, че съм живяла.
Колко дълъг е пътят от сърцето до душата?
От сърцето до душата пътят е винаги на еднакво разстояние, защото той е паралелен. Сърцето живее някак си емоционално, повече живее и повече преживява, а душата повече превръща в закони и в познание това, което сърцето е преживяло.
Целият разговор е в звуковия файл:Колкото по-ниска е скоростта, толкова по-малък ще е аквапланингът. Попадайки в голяма локва, колата при движение с висока скорост става неуправляема. Това обобщи за Радио Варна и предаването "Новият ден" рали шампионът Йордан Атанасов. Воланът трябва да се държи направо, а не да се завива наляво и надясно, посъветва още Атанасов във връзка с прогнозите на..
Сребърният медал на България от световното първенство по волейбол във Филипините донесе голяма радост на българските фенове. Един от героите на този успех е 21-годишният Борис Начев, който след отличното си представяне вече поема по нов път в кариерата - трансфер в италианския гранд Падуа Борис Начев получи почетен плакет на Варна..
„Варна е моят втори дом. Забравил съм колко пъти съм бил тук.“ – с усмивка казва проф. Шу-Минг Джу от Тайван, един от най-интересните и вдъхновяващи членове на журито на 19-ото издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин“. Проф. Джу е бивш актьор, продуцент, преподавател и авторитетен член на Азиатската асоциация за..
Интервю с David DeFeis (VIRGIN STEELE, екс-EXORCIST) VIRGIN STEELE са от онези самобитни банди, които никога не изневериха на пътя и себе си. Над 40 години по-късно групата е все още активна, записва и издава. Прави концерти със същата страст, която не се е променила от самото начало. Дори съвсем скоро бандата има фестивално участие на..
1-ви октомври е Международен ден на музиката. Отбелязва се от 1975 г. по инициатива на сър Йехуди Менухин, тогава председател на Международния съвет по музика към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), с решение на 15-ото Общо събрание на Международния съвет по музика от 1973 г. в Лозана,..
Корупцията не започва от нивото на служителите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Тя винаги е била организирана и контролирана на политическо ниво. Така коментира скандала с двамата служители ДАИ, пoискали подкуп от шофьорите на камиони, превозващи оборудването за концерта на британския певец Роби Уилямс, Богдан Милчев..
Двама състезатели от националния отбор на България попаднаха в идеалния отбор на Световното първенство по волейбол за мъже във Филипините. Капитанът Алекс Грозданов беше избран за един от двамата най-добри централни блокировачи. Александър Николов беше обявен за един от двамата най-добри посрещачи. Сред сребърните ни медалисти е и варненецът..