"Пътешествието 2 - с Марто и Сарандев не само на море"

"Пътешествието 2 - с Марто и Сарандев не само на море" - част едно

публикувано на 20.08.22 в 09:05

Преди два месеца или ако трябва да сме по-конкретни – в средата на юни с колегата Румен Сарандев осъществихме "Пътешествието 2". Но този път не се придвижвахме само по Северното черноморие, а навлязохме дълбоко в сърцето на Добруджа. И стигнахме малко след Силистра. Срещнахме се със страхотни, отзивчиви и любезни събеседници. Някои от срещите бяха предварително уговорени, други – случайни. Посетихме какви ли не и какви ли да места. И ви ги представяхме и на Вас – слушателите на Радио Варна.

В нашата мила родна страна има райони, които стоят в страни от дневния ред на по-голямата част от народонаселението. Но там също живеят хора и те имат своите неволи и радости. Първата спирка е Кардам. Кардам се намира на няколко километра от границата с Румъния. До там освен по добри и не толкова добри пътища може да се стигне и с влак. ЖП гара "Кардам" всъщност е последната жп гара в тази посока преди румънската граница. Навремето тук е било много оживено, връща се в спомените си Георги Андреев, пенсионер който живее там.

Според разписанието на БДЖ тук на ден пристигат два влака – един сутрин и един вечер. И веднага потеглят обратно. Един от машинистите, които редовно пътуват до Кардам е Калоян Киров, който е трето поколение машинист.

С Калоян Киров успяхме да разговаряме точно две минути. Иначе влакът за Варна щеше да закъснее. ЖП гарата в Кардам е посторена от Румъния, когато Южна Добруджа не е била част от България. Днес там началник гара е Атанас Атанасов. Той работи тук от 2008 година. Преди това е бил ръководител движение на същата гара.

Радослав Панайотов е ръководител движение и работи с оборудване, което е безотказно близо 50 години.

Можем да стоим и да разговаряме за влакове и композиции и още, но се насочваме към близкото село Йовковци, което се намира само на някакъв си километър от Румънската граница и граничния пункт "Кардам". Отидохме там, защото местите ни разказаха за камъка на Йордан Йовков. Ако селото не Ви е толкова добре познато, само ще Ви спомена романа на Йордан Йовков "Чифрликът край границата". Интересен факт от живота на Певеца на Добруджа е, че през 1897 година в Йовково се заселват родителите му. За съжаление къщата отдавна не същестувва. Но на мястото й днес има камък с паметна плоча. До който се стига с доста лутане и питане. Както и ние с Румен Сарандев направихме. До там ни отведе Меджметин Асанов.

Докато село Йовково е все още живо село, не можем да кажем същото за Огражден. Където живее само Илия Тодоров – последният жител на Огражден.

До там не се стига лесно. Пътят отдавна няма асфалт. На места коловозите са почти непреодолими за лек автомобил. А в селото – ами всичко е изоставено. Картата на България обаче още стои. Там, където някога е имало училище. Сградата отадвна не същестува.

Преди в село Огражден е имало 70 души. Имало е магазин, всяка седмица кино. Сега е останал само той – Илия Тодоров – единственият регистрира жител на село Огражден.

Пътешествието на Марто и Сарандев не само на море ни отведе още по-навътре в сърцето на Южна Добруджа до малкото селце Оногур. Тук обаче се крият много интересни забележителности, които се оказва, че не са толкова популярни. Посрещна ни кметският наместник Метин Осман.

Интересното за базиликата, е че за първи път в българските земи и дори в балканския ареал християнската археология се натъква на синтрон, който е достигал голяма височина - най-вероятно 2.70-3 метра.

Един от местните жители, който може да разказва надълго и нашироко за Оногур е Репет Езетов. Живее тук със съпругата си.

Според Репет Езетов Оногур е създадено през 19 век. От преселници.

След като си пожелахме отново да се срещнем, се отправихме към летището до силистренското село Кайнарджа. Там ни посрещна пилотът Диян Димов. Летището се използва за селскостопнаска дейност – и по-скоро пръскане и торене на меделските култури, за обучаването на пилоти, както и за туристически разходки в каньона на Сухата река.

И ние се възползвахме от възможността да полетим. Ако имате търпение, бихте могли да видите полетът във фейсбук страницата на Радио Варна.

Когато човек се загледа в населените места в Южна Добруджа със сигурност ще му направи впечатление, че една част от тях носят войнишки имена – на генерали, полковници, фетлтфебели, поручици, че и на цели полкове.