На Деня на независимостта на България - 22 септември, гост в предаването "Златното сечение" е Румен Леонидов. Писател, журналист и преводач е и водещ на предаването "Премълчаната история" на програма "Христо Ботев" на БНР. Валерия Василева разговаря с писателя за историята на написването на неговото есе "Духохранилище" преди 19 години, за ценностите от миналото, за духа на съвремието и за премълчаното около Деня на независимостта, попаднал за половин век в сянката на антифашисткото въстание от 23 септември... Целия разговор с писателя Румен Леонидов можете да чуете в звуковия файл. Публикуваме и есето на Румен Леонидов - актуално и силно като послание днес, както и преди две десетилетия.
По турско в град Елена нямало черква. Местните хорица поискали разрешение от Стамбул, но оттам не им дали съгласието да си вкопаят храм, макар и в земята. Тогава отишли с прошение до валията в Русчук. И там им отказали.
Ония мъже обаче са били истински. Събрали се, повъртели се около чорбаджиите, подумали си като българи и един от най-богатите отсича: „Грабвайте се и започвайте строежа, аз ще имам грижата да оправя нещата!”
Събират се мало и големо, деца, жени и старци и за 40 денонощия изкопават дупката за черквата, изграждат стените й, вдигат я малко над повърхността и я освещават. Кога точно са изрисувани странните й стенописи не се знае със сигурност, но и днес първият еленски храм „Св.Николай”, макар и превърнат в музей, топли душата българска не с чутовен подвиг или с черешово гърмене, а с незабравимия праведен пример за единението на народа ни - чорбаджията с парите, бедняците с ръцете си, майсторите с майсторлъка си...
Турските власти веднага пратили хора да проверят като каква е тази работа, дето гяурите са я подхванали, но били пресрещнати отдалеко с по някоя и друга кесийка с жълтички, а на валията цяла капа пари била проводена... Доложи ли му, че еленчани градят не храм, а житохранилище...
Къде отвя вятърът на историята това семе, това животоспасително жито на духа? Защо остана само плявата? Защо превърнахме вярата в хляба в най-висшата потребност, а когато закъсахме и за хляб, вярата ни не възкръсва...
По турско ли българите са били по-гладни за своите светци, или днес сме по-жадни за залъка на ближния? Къде е разпятието - единствено във всекидневието ни, в което гаснем като лоеници, или в онова нарочно „въпреки всичко”, чрез което дишаме и ходим изправени по земята...
Толкова наведени май скоро не сме били, да крачим с поглед, забит в пръстта... Носим не хорски души, а озверение на българи срещу българи... Днес като никога нямаме никаква идея, която да ни обединява, нямаме кауза, която да ни сбира, нямаме обща цел за пожертвувание...
Превърнали сме се в биомаса от мърморещи човекоподобия, оплакващи се взаимно от цените и собствената си неоценена безценност. Защото си подменихме ценностите с целите. Докато търсим вината у другите, в съседите по двор и граница, в малцинствата, в другите етноси и народи, докато липсата си на воля оправдаваме с кретенизма на околната среда, няма да вдигнем храм нито в себе си, нито над себе си.
По-лошо е, че нашето отрицание на отрицанието не работи. А трябва. Иначе вреди на националната ни енергия, която е сбор от споминалите се народни будители, от съвестта на убитите ни учители, от стойността на българските ни стоици, светци и стражници – три синджира рожби на родината, доброволни носачи на съдбините й, сияйни синове и щерки на земята ни – всичко това плюс нашето лошо настроение и отвращение от солта на всекидневието, вкарва в небето над България само мрак, мизерия и мерзост...
Та кой, казвате, днес има нужда от житохранилището на българското семе? Живите, които спят като мъртви или мъртвите, чиито дух не спи?
Учени са открили, че най-силният магнит на света бил възглавницата рано сутрин. Най-силният магнит за събуждане е кафето, а за усмивки и добро настроение – сутрешната програма на Радио Варна. Новият ден ви очаква на любимите честоти във времето от 6.00 до 10.30 часа, в което Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Петър Венков..
По ваш сигнал проверка защо се бавят плащанията от държавата към социалните асистенти? Интерюв със заместник-кмета на Община Варна Снежана Апостолова. Дипломанти от Института за кулинарни изкуства във Варна представиха своите проекти под наслов „Иновация и креативност“. Правната комисия към Общински съвет-Варна даде положително..
Каква е съдбата на излезлите от движение автомобили, които все още са паркирани в много от варненските квартали – разговор по темата със зам.-кмета в Община Варна, Илия Коев; Репортаж от ул. „Д-р Пискюлиев“ във Варна, където от днес стартира асфалтиране на улицата, по която се извършваше ремонт дълго време. Това ще доведе до използването на..
„Сутрин като стана, нямам търпение да си легна“, беше написал някой в социалните мрежи тази сутрин. На тези, които нямат търпение да превключат на честотите на Радио Варна когато станат, Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Недялко Добрев обещават приятни сутрешни емоции във времето от 6.00 до 10.30 часа. Сладко да ви..
Специално интервю с Melissa Bonny (AD INFINITUM, KAMELOT). Представяне на дебютния албум на UNTOLD STORIES " Wind and Memories" – разговор с Даниел Елисеев. Димитър Димитров за новия албум на АТЛАНТИК "Atlantic In The Ocean Of Metal". В предаването ще звучи музика на: NIGHTMARE, К.П.М.Д., MASTER, H.E.A.T, GBH, VALHALORE, ALIEN WEAPONRY и др...
Страхил е малко село в община Вълчи дол, близо до границата с област Добрич, както и до някогашната граница с Румъния. Населението на селото е едва 17 души, предимно възрастни хора. Десетилетия назад обаче съвсем не е било така. Животът в село Страхил е процъфтявал, имало е работа и за младите. Нещо, което днес го няма. Много често, когато..