Звукови гледки от село Селце

Навремето, когато Каварна беше в продължение на години рок столицата на България – сещате се – концерти, фестивали, най-големите и любимите банди на света свириха там, много често, по няколко пъти в годината преминавах с колегите пътя от Варна до Каварна. През Оброчище, покрай Балчик и хоп - на стадиона или на градския площад, където свири поредната световна рок банда. Разбира се, това беше в едни други времена. Но всеки път – както на отиване, така и на връщане прелитахме покрай табелата за село Селце. Разклонът за селото е между Балчик и Каварна и е по-близо до бившата рок столица. Някакви си 8 километра според онлайн картите. Никога обаче не се отбихме там. Дори само да хвърлим по един поглед. Все пак село с името Селце не е често срещано.

Ето, че сега, години по-късно, се отбихме от главния път, който води до границата с Румъния и влязохме в Селце. Каква ни беше изненадата, когато се озовахме в гора, в преносния смисъл, разбира се, от ветрогенератори, които не се виждат от главния път и зеленчукови градини. Следващите минути ще Ви разкажем подробно за Селце-то със съдействието на неговите жители. Там бяхме с Даниел Симеонов. .

В България има две села с името Селце. Едното е в старозагорско, близо до Мъглиж, който беше пръв, а след него се бяха наредили Стара Загора, Нова Загора, Чирпан, Лом и т.н. по Гео Милев. За Селце, старозагорско може някой друг път да Ви разкажем. Ние бяхме в село Селце, близо до Каварна, област Добрич. Отваряме най-популярната онлайн енциклопедия и там има точно пет реда за селото. Крайно недостатъчна информация. За това първо се срещнахме с кметския наместник Павлина Димитрова. Пети мандат тя ръководи делата на населеното място.

"Аз си обичам работата. Харесва ми това да мога, да съм полезна на някого, да помагам на хората. Без значение дали ми е работа или не. Административната работа си е нормална."

В село селце няма църква, няма магазин, няма забележителности, а до преди близо 20 години е нямало и читалище. Това обаче не го прави по-малко интересно населено място.

"Създадохме читалище през 2005 година. Понеже тук никога не е имало през годините читалище. И за това  е сравнително младо и новосъздадено от 2005. Развиваме дейност - имаме група за автентичен фолклор, правим си празници, тържества, ходим по фестивали."

Навремето в Селце, независимо, че според регистрите живеят по-малко от сто души е имало и футболен отбор. Стадионът е до сградата на кметството, разказва Павлина Димитрова.

"Това е един от поминъците в този район и смятам, че трябва да продължава да е поминък и прехрана за дори и младите хора, които растат. Да развиват бизнес, са се случват нещата. Просто трябва да продължим по някакъв начин. Да не изоставяме поминъка на предците си."

Георги Колев е зеленчукопроизводител. Част от оранжериите в селото са негови. През по-голямата част от годината е на полето, заедно с работниците си. Дал е над 25 години от живота си на земеделието и продължава да го прави. Трудно е, но нищо не е загубено.

Каварненското село Селце не е кой знае колко голямо село. Близо 100 души, големи и широки дворни места. Работа има, стига да ти се работи. Жителите на селце са отзивчиви. Не всички, но, ето, Симеон Илиев веднага слезе от колелото, когато ме видя.

"Селото се намира в сърцето на Добруджа. Така че ние сме закърмени с това и колкото и да е тежко, за нас това до известна степен е удоволствие. Все пак това е майчицата, която ни храни."

В село Селце се живее с много труд, отвръща на поздрава ни Тодорка Дженкова. Със съжаление споделя, че трудолюбивите хора намаляват.

"Остаряха много. Това, поколение, което сега работи, е много мързеливо. Ние сме зеленчукопроизводители, обаче, е страшна работа."

Село Селце не е голямо село. Но почти всички, които живеят тук са земеделци. То и няма как да е при положение, че земята е плодородна и дава. Стига да ти се работи, разбира се. Срещам Йордан. Пред голям двор, то в Селце малки дворове няма, близо до ферма за охлюви. Роден е в селото.

"Ние се разбираме с хората. Тук в селото да ти кажа с една дума, всичко е роднина. Така са дошли от Румъния, така са населени, така е било и с нашите родители. Всички са били едно."

В село Селце е минала и голяма част от живота на Бончо Калчев. Той е над 70 и сам обработва двора си, разположен на близо три декара. Произвежда си всичко и с бяла коса и голяма бяла брада прилича на философ.

"Няма урок, бе братче. Съдбата, каквото ти е писала, това става. Написано няма. Писал го е онзи отгоре. Той, каквото каже, такова става."

Докато сме живи, ще мърдаме и ще се справяме заключва философски последният ни събеседник от село Селце Бончо Калчев.

Селото наистина си струва да бъде посетено. Дори и само да се разходите из уличките и да размените по няколко думи с хората, които са го избрали за дом и място за прехрана. Има какво да се научи за живота като цяло.