Определят ги като българските Яни, Вангелис, Хаваши... Но музикантите от Music M. A. G. Project създават съвременна електронна авторска музика, която се откроява на българската музикална сцена със своята автентичност и оригиналност.
На 6 ноември от 19:00 ч. в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна предстои поредният голям аудио-визуален спектакъл на Music M. A. G. Project под надслов "Класика в бъдещето". На сцената ще се качи и камерен оркестър с диригент Георги Зайранов, а специални гости ще бъдат доайенът на българската електронна музика проф. д-р Симо Лазаров, Дамян Димов - един от най-добрите майстори на кавала, както и акордеонистът Йордан Кънев. Публиката отново ще може да се наслади на изключителния съраунд звук, обхващащ залата от всички страни, който, заедно със светлинното шоу и специалната сценография, превръща спектакъла в неповторимо преживяване.
Яница Кънева & Music M. A. G. Project - “See Me In The Silence” (live, 2020)
Създател на Music M. A. G. Project е варненският музикант Мирослав Гочев. Преди около 10 години започва да записва идеите си в своето домашно студио, а преди 5 години тези идеи прерасват в сериозен проект, който започва регулярно да се представя и на живо пред публика. Голяма заслуга за това има Яница Кънева, която, освен че е главно действащо лице на сцената, аранжира и разписва партитурите за струнния оркестър и за останалите музиканти на сцената.
Мирослав Гочев: Когато работиш със синтезатори в областта на електронната музика, на практика няма ограничения. Преди години, съвсем случайно, присъствах на един концерт, в който на живо чух съраунд звук. Останах изключително впечатлен и в резултат на това с Яница няколко пъти ходихме до Германия, за да гледаме още такива концерти. Участвахме и в различни форуми по темата, от които научихме много, за да дойде моментът, в който на родна територия си създадохме собствен екип, с който работим. И ето, че предстои за четвърти път да организираме концерт със съраунд звук.
Как определяте стила си?
Яница Кънева: Стилът ни е широкообхватен. В началото си беше чиста електронна музика. След като добавихме акустичните инструменти, започна да наподобява ню уейв. По-късно започнахме да правим по-пианистични неща, което привнесе смуут джаз звучене. Както и Мирослав спомена, в този тип инструментална електронна музика ограничения не съществуват, така че в музиката си влагаме всичко, което излиза от душата и от емоциите ни, без да се съобразяваме със стилови рамки. А освен всичко това, вплитаме и български фолклор и крайният резултат е наистина интересен.
М. Г.: И все пак в основата е чилаут звученето. Това е любимият ми стил за композиране и на тази база надграждаме, за да се стигне до цялостния завършен облик на Music M. A. G. Project.
Поглеждате ли към музикалните пазари извън България?
М. Г.: Със сигурност. Вече имаме предложение от наши приятели диджеи, чиято музика звучи в цяла Европа и които са част от сериозни лейбъли, да ремиксират наша музика. Особено са впечатлени от концертното изпълнение на "Росни ми, росни, Росице" от концерта ни през 2020 г. и скоро предстои да излезе ремикс на тази песен. А иначе за концерти извън рамките на България, имахме идея да представим музиката си на живо в Румъния и Германия, но Ковид пандемията осуети плановете ни. Разбира се, не сме се отказали от тези идеи и рано или късно ще ги осъществим.
От много години работите заедно. Успявате ли все още да се вдъхновявате един друг?
М. Г.: Яница ме вдъхновява много. Освен в Music M. A. G. Project, тя участва и в други музикални проекти, където е доста дива, и нейният начин на свирене и на себеизразяване чрез музиката няма как да не ме вдъхнови.
Я. К.: Самите концерти с Music M. A. G. Project са голямо вдъхновение за мен. Преди години, когато Мирослав ми сподели идеята си някой ден да се случи подобен концерт с наша музика, му отговорих, че е луд. Четири години и четири концерта по-късно със сигурност мога да кажа, че това е истинското вдъхновение.
Защо решихте да озаглавите предстоящия си концерт "Класика в бъдещето"?
Я. К.: Причините са няколко. Доста от нашите композиции след аранжирането им за струнен оркестър прозвучаха много класически. Тъй като аз съм ги аранжирала, всичко е писано изцяло по законите на класическата музика. Освен това, един от специалните гости на концерта е проф. д-р Симо Лазаров - той полага основите на електронната музика в България, за да можем всички ние след него да вървим по този път. Това също е препратка към миналото - пак говорим за класика, но в жанра на електронната музика. Така че името на концерта много точно описва това, което публиката ше види на 6 ноември.
М. Г.: Преди 45 години Симо Лазаров създава първото студио за електронна музика в България. Това се случва в Българското радио. А един от младежките ми спомени е една висока сцена в центъра на Варна. Когато се приближих, на нея видях един човек, а около него пушеци и страхотни електронни звуци. Това е първият и единствен път, в който съм виждал Симо Лазаров да музицира на живо. Тогава запомних неговото име, а след години имах честта и да се запозная лично с него. Оттогава поддържаме приятелски отношения и планираме да създадем нещо заедно. Все още това не се е случило, но пък го поканихме да участва на нашия предстоящ концерт - покана, която той с радост прие. Ще изпълни няколко свои композиции, в последната от които ще участваме и всички ние на сцената.
Още за специалните гости на концерта, за вдъхновението и за пътя дотук, слушайте в разговора с Яница Кънева и Мирослав Гочев в прикачения звуков файл.
Билети за концерта "Класика в бъдещето" на Music M. A. G. Project могат да се закупят на касите на Фестивалния и конгресен център, както и онлайн ТУК. Проектът се осъществява с подкрепата на Фонд "Култура" на Община Варна.
Италианските музикални легенди и любимци на няколко поколения меломани Ricchi e Poveri ще направят концерт във Варна на 22 ноември тази година! Мястото на дългоочакваното събитие е зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта, съобщават организаторите от "BGTSC". Звездният път на Ricchi e Poveri започва в Генуа през далечната 1968 година и в момента..
Днес е премиерата на „Вечерница“ – песента на Доно Цветков, създадена преди 40 години, прави премиера днес с ново звучене, нова история и нов глас, този на актрисата Анастасия Левордашка. Със своите 07:35 минути продължителност това е най-дългата песен в историята на българската популярна музика. „Вечерница“ преминава през няколко метаморфози през..
Центърът за подкрепа за личностно развитие – Общински детски комплекс , Варна, ще открие новата учебна година от 11 часа на 27 септември, събота, в двора на институцията. Деца, родители и гости ще бъдат посрещнати с хляб и сол, както и с тържествена музикално-артистична програма, включваща изпълнения на деца от различните школи на ОДК. Водосвет ще..
23 септември, вторник, Арт салон на Радио Варна, 18.00-19.00 часа Лилия Старева бе отличена с наградата „Христо Г. Данов“ за „Морски приказки“ (Издателство „Жанет 45“) в категорията „Автор на издание за деца“. Чуйте какво сподели тя за своите "Морски приказки" пред репортера ни Ваня Славова: Нощ на литературата завладява Варна в..
Двама виртуози от две поколения в един необикновен концерт ще се срещнат на сцената на 1 октомври, в Световния ден на музиката, за да открият новия 79-и сезон на Държавна опера Варна. Доайенът на диригентското изкуство маестро Емил Табаков и младият пианист Ивайло Василев, наричан „малкият Моцарт“, заедно с оркестъра на Варненската опера ще поднесат..
Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ се провежда във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров. На 20 септември ЖП гарата в..
Варненският художник Иван Минчев представя новата си самостоятелна изложба живопис, озаглавена „Джокер". Експозицията ще бъде открита на 19.09.2025 г. и ще може да бъде разгледана до 25 октомври в Зала Ателие „Георги Велчев" на Художествен музей „Георги Велчев", филиал на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна. Изложбата включва..