В предаването „Радио Варна представя” своеобразно ще бъдем до всички български места по целия свят, където се чува българска реч, където се говори родния език и където се пази и съхранява българската книжовност.
Тази седмица се проведе Международен форум посветен на кирилицата „ ...И ний сме дали нещо на света”, инициатор на който беше вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. Целта на форума бе да постави акцент върху българския принос за спасяването на делото на Кирил и Методий и техните ученици, създаването и разпространението на кирилицата в славянския свят. Защото по думите на Илияна Йотова е недопустимо историята да се подменя и преиначава услужливо, за да обслужва политическа конюнктура или геостратегически интереси. „Дали сме букви и писменост на Европа преди повече от 12 века, когато Европа се събужда за ролята си на световен лидер, когато религията е била основна територия на книжовността. Още тогава българският език изправя ръст и се съизмерва с латинския и гръцкия, с езиците на империята.”, подчерта вицепрезидентът.
Не можем да говорим за кирилицата без да почетем приноса на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, заяви и президентът на България Румен Радев, който откри международния форум. По думите му благодарение на покълната в Преслав и Охрид старобългарска книжнина, България се превръща във втори център на цивилизацията след Византия.
Международният форум събра известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и български медиевисти. Срещата ми с тях беше в Историческия музей в Провадия, където се съхраняват камъни с ръкописи открити в Княжеския манастир „Света Богородица”, до провадийското село Равна.
Княжеският манастир „Света Богородица” е построен по поръчение на княжеския двор, показват историческите справки. Църквата му е осветена на 23 април 897 г., четвъртата от управлението на цар Симеон І. В него са намерени над 280 надписа върху камък на старогръцки и старобългарски / кирилица и глаголица/ езици, над 1000 рисунки на животни, ловни сцени, кръстове, фигури на светци и шамани, конници, кораби, геометрични и растителни мотиви, 138 керамични съда /български и вносни от Византия/.
В Равна има руническо писмо, чиито носители са прабългарите, гръцко, латинско писмо, а също така кирилица, глаголица и двуезични надписи.
В България, а и в целия славянски свят, такова количество надписи и рисунки от ранното средновековие, събрани на едно място, се намира за първи път. Открит е и оловен печат за кореспонденция на цар Симеон І. В манастира са обособени – църква, баня, училище, жилищни и сервизни помещения. Комплексът има водопровод, канализация, а в най-важните помещения – хипокауст /отопление под пода/.
През август 1978 година иманяри започват да търсят скъпоценности с булдозер и попадат на стари зидове и красиви орнаменти изработени от мрамор. Откритието взривява научната общност и на следващата година започват археологически проучвания, които продължават 11 години. Днес мястото е почти неоткриваемо и заличено от природата. Но всички открити експонати се съхраняват в Историческия музей в Провадия, където преди няколко дни бяха българистите от чужбина, водени от проф. Казимир Попконстантинов, човекът който основно извърши проучването в Равна.
Заедно със своя колега от Гърция проф. Мердзи Мекис прочетоха един от най-важните надписи първо на латински, а после на старогръцки. В разговора ще чуете и проф. Красимир Станчев, който преподава славянска филология в Рим.
Забележително и уникално е това, което видяхме в Историческия музей в Провадия, споделиха за Радио Варна учените – българисти. Проф.Роланд Марти от Германия:
Проф. Красимир Станчев от Италия, който е преподавал старобългарска литература в Софийския университет, а след това славянска филология в Трети Римски университет:
Един от най-старите българисти в света е проф. Александър Наумов, преподавал български език и литература в Краков, славянски езици във Венецианския университет, сега е пенсионер и живее в Супрасълския манастир в Полша:
Какво е усещането да представиш толкова важни и ценни открития пред свои колеги и приятели от Европа – отговори проф. Казимир Попконстантинов:
България днес стои някак самотно в Европа в отстояването на истината за историята, езика и азбуката, на която страната ни е родина. От няколко десетилетия българистиката в чужбина постепенно се смалява и изчезва, с напредването на възрастта на самите българисти, споделят учени. Повечето от професорите, които чухте преди малко в предаването, вече са пенсионери, а млади хора, които да заемат местата им - няма. Очевидно държавата ни не е успяла с годините да стимулира у младите студенти, преподаватели и учени да се посветят на българистиката, сподели с горчивина доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ към БАН. Тя коментира и опитите да бъдат пренаписани историческите факти за произхода на кирилицата:
„Цялата общественост” – това каза доц Трайкова, защото всеки един от нас е важен в отстояване, съхраняване и опазване на българската култура, книжовност и писменост. И най-важното – да знаем историята си.
Снимките в публикацията са от посещението на българистите от Европа в Историческия музей в Провадия.Писателите Захари Карабашлиев и Мария Касимова - Моасе са ментори на 10 ученици от 8 до 12 клас в рамките на проекта на фестивала "Варна Лит". Той е финансиран от Национален фонд "Култура" - "Ателие за творческо писане". Учениците ще имат задача да напишат текст за сцена, който после ще бъде реализиран от театралните школи в града, обясни Даниела Цочева..
Започна приемът на заявки за участие в 34-то издание на Европейския младежки поп-рок конкурс „Сарандев“. Кандидатите могат да подават необходимите документи и записи в Младежкия център в Добрич до 14 април. Информация на кореспондента ни Мая Райнова.
Това, което не струва пари, но трудно даваме – любовта, ознаменуваха снощи приятели на поезията и виното за седми път в Каварна. Творци от крайморските общини на Добричка област се включиха в поетичната вечер "Любов, налей ми чаша вино" с вулкан от слова и гроздови елексири по повод празника на лозаря и деня на влюбените, организиран от каварненското..
Изложбата "Опиянение" е подредена до 15 април в галерия "Арт Маркони" във Варна. Спорната експозиция живопис и пластика е с участието на Ангел Веселинов, Васил Петров, Димитър Манолов , Димитър Кавръков, Ивайло Евстатиев, Лора Маринова, Любен Пашкулски , Мая Манолова, Милко Матеев, Миряна Пеловска, Огнян Георгиев, Светлин Ненов,..
Изложба „Българското Възраждане във Варна“ ще бъде открита от 13:30 ч. в Духовно-просветния център "Св. Архангел Михаил" във Варна (ул. "27 юли" № 9). Темата е избрана в чест на три важни годишнини – 165 години Първа българска община и Първо Българско училище и 160 години Първа българска църква във Варна – "Св. Архангел Михаил". В средата на 19. век,..
Всяка среща с варненската публика за мен е абсолютен празник. Когато дойда във Варна, тук попадам на едно общество от четящи, любопитни, мъдри и много емоционални хора. Това подчерта за Радио Варна съвременната българска писателка Мария Лалева, която е специален гост в зимната "Алея на книгата", открита днес в морската столица. Във Варна..
Народно читалище "Просвета 1927 г." във варненския квартал "Аспарухово" чества своята 98-годишнина през 2025-а. Събитието ще бъде отбелязано с редица инициативи през цялата седмица, съобщиха за Радио Варна читалищният секретар Любка Тодорова и библиотекарят Ж ивка Минева. Дни на отворените врати се провеждат днес и утре, а на 14 февруари..