Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Една фамилна история" в картини

| обновено на 14.11.22 в 09:03
14
Ръцете на Калина Тасева
Снимка: Сандро Арабян

"Една фамилна история" събира в мащабна експозиция три поколения артисти със свое знаково присъствие в историята и в днешните дни на визуалните изкуства в България - Юлий Минчев, Калина Тасева, Десислава Минчева и Сандро Арабян в Градската художествена галерия - Варна. Откриването е на 11 ноември от 18:00 часа на ул. “Л. Каравелов” 1. Изложбата ще бъде експонирана до 11 декември.

След специалната покана от екипа на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, за представяне на всички художници от семейството, проф. Десислава Минчева е подбрала творби за изложба, която реди в мислите си от години насам. Нарича я “Една фамилна история”, защото със събраните от ателиета и колекционери творби проследява пътя в изкуството на своите уважавани родители и на сина си, както и своето творчество.

Майка й - голямата българска художничка Калина Тасева, която почина тази година на 94-годишна възраст и до последно не остави четките, е сред уважаваните имена в нашето изобразително изкуство, признат майстор на исторически и патриотични сюжети, на портрети, пейзажи и натюрморти.

Баща й - графикът Юлий Минчев, е представен в експозицията с творби от различни периоди в неговото творчество - от изящните тушови рисунки през линогравюрите му до абстрактните графични произведения. Той също рисува до последните си дни, почива през 2006 г.

Самата Десислава Минчева приема продължаването на пътя на достойните си родители като своя мисия. Един от първите възпитаници на Светлин Русев, тя се налага през годините като великолепен майстор на рисунката, живописния портрет и пейзажа, а своите умения предава на студентите от Националната художествена академия, където е професор по рисуване.

В дните преди изложбата проф. Минчева се обръща назад към годините и търси отговори на важни въпроси за себе си и за изкуството:

“Защо съм художник? Вече забравих отговора на този въпрос. Но повече от 50 години рисувам съзнателно – значи това е най-важното за мен".

Чуйте разговора на Светлана Вълкова с Десислава Минчева:

Възможно ли е да бъде разказана една фамилна история чрез картини, пък макар и във всички зали на Градската художествена галерия?

Опитваме се. Смятам, че това са четири различни живота, съдби, битиета, които по някакъв начин стоят и заедно. Защото сме били винаги заедно. Независимо че родителите ми вече не са тук, се опитвам да съхраня всички онова, в което те вярваха, което правиха, за мен затова тази изложба е толкова важна. Всичко друго малко или много е суета. Тук нещата са такива, каквито са - животът в пълната му цялост. 

Вие ли подбрахте творбите, които участват в изложбата?

Аз ги подбрах. Особено през последната година трябваше да изчистя ателието на родителите ми, после апартамента, т.е. всичко е минало през ръцете ми и съм прибрала каквото съм могла. Най-нормалното нещо беше аз да реша.

Какво избрахте в крайна сметка? Баща Ви е от Варна, но както казахте, няма мащабна изложба, правена тук.

Той беше много скромен човек. Абсолютно вече май не виждам подобен вид хора, въобще е правил малко изложби, камо ли във Варна. Единствено в галерия "Теди" в една мъничка зала, пак семейна изложба.

Това сега са неща, които съм прибрала от неговото бивше ателие, след смъртта му, после отидоха в ателието на майка ми и сега всичко това го прибрах. Лист по лист са ми минали през ръцете, подредих ги в чекмеджета. При това местене вече имах поглед върху всичко, което е правил. Интуитивно някак подходих към това, което смятах, че непременно трябва да се покаже. Има в началото няколко рисунки, на които държа. Това са оригинали, те са правени в много далечен период, той е пътувал и навсякъде е сядал и рисувал. 

Казахте, че няма такива художници вече.

Според мен няма. Аз имам едно-две неща в ателието си от Монголия, която смяташе за една от най-хубавите страни на света. Наистина това е друг поглед към изкуството,  на смисъла на правенето на рисунка. Тази спонтанност, плюс това е голям майстор. Може да ми е баща, но е голяма работа. Тези неща са ми много ценни, защото някак го виждам него. Другите са линогравюрите, които той цял живот реално прави. С помощта на Румен Серафимов сме ги разделили в две зали - по-ранни и малко по-късни неща. От всички възможни периоди от баща ми има графики. Така че да могат хората да се запознаят по-цялостно с това, което е правил. 

А при майка Ви какво подбрахте?

Експозицията на майка ми няма характер на пълна ретроспекция, но и тя съдържа неща от 60-те години до ден днешен. Даже има една рисунка. Тя правеше много рисунки преди да започне да прави картините, което вече не се прави. Намерих от ателието хиляди рисунки. Това са подготвителни рисунки, те нямат претенция да бъдат произведения за изложба, но са голямо количество. Това показва възглед, отговорност.

Вашите са големи формати.

Разделихме ги на две части, условно наречени - "Хората" и "Природата". Искаше ми се да покажа големите неща, те са от последните 4-5 години. Според мен така някак си по-чисто стоят нещата. Интересът ми изобщо в последно  време е към тези две неща  - фигурите и пейзажите. Пейзажите на майка ми са емблематични за нашето изкуство. После, имаха голям учител Светлин Русев.  И аз много дълги години не смеех да правя пейзажи, защото не виждах какво мога да дам още в тази посока. Но по-късно се реших.
Синът ми пък показва фотографии предимно на баба си. Особено силни са снимките на ръцете и, те сами по себе си са произведения на изкуството...
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Елисавета Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Максим Стойков - младият културист, който постига с много труд мечтите си, продължава да носи гордост за България

Варненцът Максим Стойков се завърна от световния шампионат по културизъм, провел се на остров Киш в Иран, с две титли и три призови места.  Състезанието включваше участници от около 30 държави, като конкуренцията е била много сериозна, споделя Максим, който е  единственият представител на България в състезанието при младежите.  След завръщането..

публикувано на 03.10.24 в 11:32

Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE): Не мисля, че перфекционизмът въобще е даден на човечеството

Интервю с Peter "Peavy" Wagner (RAGE, REFUGE) Една от бандите, които определят стандартите в спийд и пауър метъла RAGE, навъртя четири десетилетия. За това и следващия гост в „От другата страна” е лидерът на немските метъляги Peter "Peavy" Wagner. Сега, ако трябва да обясняваме кои са RAGE и кой е Peavy, начи, не сте си написали домашното...

публикувано на 03.10.24 в 08:30
Атанас Костурков

Строителен предприемач: Най-достъпни са жилищата в големите блокове

Нестабилната икономическа и политическа обстановка в България се отразяват сериозно на строителния бранш. Това коментира за Радио Варна строителният предприемач Атанас Костурков. Той има поглед върху развитието на строителството на страната от 1989 година до днес и допълни, че най-трудно в момента е намирането на качествени кадри в сектора. На..

публикувано на 02.10.24 в 10:00

Рибари настояват за по-голям контрол при улова на рапани в Черно море

20 тона на година е количеството на уловената черноморска бодлива акула от български рибари. Уловът е много по-малък в сравнение с преди няколко години, когато е бил около 150 тона. Това съобщи за Радио Варна генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море Йордан Господинов, който е председател на Асоциацията на производителите..

публикувано на 02.10.24 в 08:37

Варна - ключова спирка на бизнес форум, посветен на добрите практики сред брокерите

Варна бе избрана за последна спирка на бизнес форумите в рамките на проекта Real Estate Business Forum Center Works. Темата тази година е „Стандарти на бъдещето в средата на живота“, а целта е да се обсъди визията на местната власт за устойчиво развитие на градовете. Това каза за Радио Варна Снежана Стойчева - управител на компанията..

публикувано на 01.10.24 в 14:51

Добо Мързов: Музиката е универсалното лекарство!

На 1 октомври, когато светът празнува Музиката, Ви срещаме с човека, за когото тя, Музиката, е спасение и смисъл. (бел. ред. Във всеки един ред, в който думата "Музика" се спомене в този текст, тя ще бъде изписана с главна буква - заради силата, която има, и заради заряда, който носи тя за събеседника ни и за всички, които я обичат).  Добо..

публикувано на 01.10.24 в 11:40

105-годишната Евдокия Чочева: В Стара Варна утрото започваше с песен...

105 години навърши на 29 септември Евдокия Чочева - варненка, родена в Гръцката махала, и пазеща духа на Стара Варна в сърцето си. Вероятно най-възрастната варненка е неуморима и с  буден интелект, вълнува се от политическите събития и слуша от сутрин до вечер любимото Радио Варна. Пристрастието ѝ към БНР идва от това, че нейната сестра - Недялка Цанева,..

публикувано на 01.10.24 в 08:00