Тази събота в предаването На село ви отвеждаме в Стефан Караджа.
Голямо село,част от Община Вълчи дол, което за съжаление се смалява чрез обезлюдяване.
Поради липсата на работа, хората масово търсят препитание в големия град или в чужбина.
Предаването днес ще е с тъга от есента, от мизерията и калта на битието, но пък музиката ще компенсира тази тъжна нашенска селска реалност.
Пръв ни посреща секретарят на читалището Трифон Пенчев:
Последва посещение в Основното училище, където учат 65 деца, от които само две българчета:
Най-истинските и неподправени истории на село са разказани винаги от обикновените хора. Тези, които срещаме случайно. Те нямат представа, че някоя медия има интерес към тях, защото медии в село Стефан Караджа, не са стъпвали през последните години.
Животът е като на стоп кадър, само че без цветността на миналото, а с овехтяло настояще, фиксирано от безработица, безпаричие и безпътица...или път към чужбина. Срещам две женички пред кметството:
Такава е ситуацията в много нашенски села, забравени от всички, тънещи в тишината на времето, което е безвремие, но и дупка, за която никое управление не прави нищо.
Останете с нас след малко влизаме и при кмета:
Илхан Салимов, кмет от 2005 година.
Бяха...за селата с добро често се говори в минало свършено време... това предаване за селото днес се превърна в леко тъжен сюжет от суровата есенна действителност, от калта, в която като цяло масово са българските села, с някакви изключения. Розовите спомени от детството избледняват, на тяхно място остават призрачни сгради: големи, но празни читалища, заключени параклиси, срутени църкви.
Вярата остава само у някои от хората. А надеждата е, че все още се раждат деца, дори в Стефан Караджа.
Така завършва предаването, от екипа ни: Ваня Славова и Добромир Мързов, спокоен съботен ден!
Облачно
Превалявания
Значителна облачност със сняг
Сняг
Облачно
Дъжд / Сняг
