POST FACTUM с Валери Великов, на 28 ноември

Още с включването на телевизора тази сутрин чух как водещите по една телевизия ми честитиха понеделника. Рекох си "На тия нещо им хлопа ефира".

Кой нормален човек се радва на предстоящия гърч на работа, та това са пет или даже шест дни тотален ужас?! Мъка ти е, че трябва да отидеш, мъка ти е докато си там, като се прибереш пак е мъка, защото продължаваш да мислиш каква мъка е било на работа. Въобще толкова е зле, че започвам да си мисли, че господ е измислил понеделника като наказание за всичките ни грехове.

Още по-лошо става, ако ти се случи нещо неприятно в понеделник и започваш да си мислиш, че така ще продължи през цялата седмица. Но дори и нищо да не се случи, само фактът, че е понеделник, си е напълно достатъчен за да ти съсипе настроението за цялата работна седмица. А така - със съсипано настроение - човек не може да е продуктивен. А щом няма да е продуктивен, защо въобще да ходи на работа?! „Не знаеш ли защо?”– пита празният ти портфейл. Поглеждаш тъжно портмонето, пускаш една дълбока въздишка, ставаш и тръгваш. Понеделник е. Денят на дългите кафета и още по-дългите въздишки.

Но спокойно. В 17 ще сложим точката на работният ден. Ако сте от администрацията вие тази точка сигурно сте я сложили още в четири и нещо. Което пък означава, че в момента сте в колата. Тоест етапът на тихите въздишки приключил и е дошло времето на шумните попържания. Спокойно все ще се приберете някога. Сигурно ще ви остане време колкото да се наспите и да съберете сили на нови въздишки. Този път във вторник. И те не са по-леки от понеделнишките.

Още в "Пост фактум":

Научно-практически семинар "Образование и ценности" се проведе днес във Варна. Това е поводът Даниела Стойнова да разговаря с Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Юлия Христова - преподавател в Общинския детски комплекс.

Един призрак броди из социални мрежи и сериозни икономически издания. Става въпрос за феномена на тихото напускане. Quiet Quitting е термин, който описва нагласата за работа на все повече хора. Тихо напускащите – това са работещите, които не намират особено поле за изява на работното си място и дават само абсолютно необходимото, без много-много да се раздават. На какво се дължи този феномен, който засяга немалко от младите хора – част от най-образованото и най-зле платеното поколение в последните стотина години. Ще чуете какво каза за БНР икономистът и журналист Димитър Събев.