Днес се загледах в разкошна картина с езеро, свежи зелени поляни и в далечината – планини, огряни от слънцето. Към тях се виеше тясна пътечка, по която вървеше човек, вероятно взрян в елегантните снежни шапки на върховете.
Някой от впечатлената аудитория запита:
- Къде отиваш, човече?
Това ми припомни, че скоро и аз зададох същия въпрос, когато стартирах компютъра си и видях на екрана картинка с подобен сюжет.
- Къде отиваш, човече?
- Там.
Нали най-краткият логичен отговор винаги е „Там!“.
Само една дума, но натоварена с огромни очаквания, с надежди, с невероятен емоционален заряд, с предвкусване на приключения и интересни събития, с идея за вълнуващи, приятни преживявания... В това „там“ често влагаме цялото си разочарование от нещо, случило се в живота ни вчера или днес; от нещо, което трябва да бъде променено, поправено, подобрено и разхубавено. Някога, много отдавна, това „там“ беше целият останал свят, до който рядко имахме възможност да се докоснем; всичко далечно, което в ежедневието си нямаше как да достигнем и преживеем; всички непосетени места, несрещнати хора, неслучили се събития, невъзможни отношения, нереализирани планове, нематериализирани сънища. Там.
„Там“ според мен е една изключителна емоционална категория, в която като във винтидж шкаф внимателно отваряме стъклената витринка, още по-внимателно поставяме по рафтовете всичко далечно и труднопостижимо, прилежно го подреждаме и прецизно затваряме витринката, за да продължим с всекидневните действия, срещи, разговори, проекти и графици.
Понякога се поддаваме на изкушаващото въздействие на приятел, току-що завърнал се от желана далечна дестинация. След колоритния разказ оставяме мислите да се реят красиво и свободно, за да стигнат там – далече, далече. Дори, повлияни от свободата на фантазиите, отиваме до въображаемия винтидж шкаф, отваряме витринката, пренареждаме безценните образи и очаквания и отново се завръщаме към всекидневния живот. С мисълта, че един ден...
Един ден ще стигнем дотам, където всичко е по-лесно, по-красиво, по-добро, по-успешно. Тревата е по-зелена, планините са по-омайни, водата – по-бистра, хората – по-внимателни и приятелски настроени, чадърите на плажа – по-шарени, празниците – по-шумни, коктейлите – по-вкусни, емоциите – по-силни, събитията - по-ярки, а животът... Животът е ехей... Животът е по-така.
Там.
С две думи: „там“ е една много специална категория, която сполучливо съчетава всичко, интересуващо ни с другото, което не сме успели да видим и преживеем; с колоритните разкази за неща и дестинации, които не познаваме и по тази причина няма как да оспорим хиперболизирането и преукрасяването им. Плюс желанието ни нещата, които предстои да предприемем, да сътворим, да организираме; пътищата, които ще изминем; километрите, които ще пропътуваме; хората, с които ще делим залъка и мечтите си; всичко... абсолютно всичко да е много по-прекрасно от онова, което го предхожда.
Красиво е това „там“. Крехко като кристал. Ювелирно изработено като всяка фантазия. А най-хубавото в него е, че ни мотивира да запретнем ръкави и да реализираме проекти, да работим, да се стараем, да правим всичко възможно, за да се придвижваме напред по тясната криволичеща пътечка.
Прекрасно е това „там“!
Защото ни изкушава да проверим дали е истинско, дава ни енергия да продължаваме, да търсим, да искаме, да научаваме, да вярваме и да желаем.
Не! Сгреших. Всъщност това „там“ е непознато. Нямаме представа дали отговаря на очакванията, или не.
Но пътуването към него е великолепно и очарователно. Често трае цял човешки живот.
Колко много време само в една дума!
Там.
Над 70 младежи от 10 училища от различни краища на България, постигнали златно и сребърно ниво в Международната награда на херцога на Единбург – България, бяха отличени на церемония в резиденция Евксиноград край Варна. Патрон на програмата за страната е президентът Румен Радев, който връчи на отличените участници, постигнали златно ниво, значките..
Напоследък не веднъж наблюдавах следната история: родители купуваха апартаменти за вече порасналите си деца, които са си устроили живота в другия край на света и не планират да променят нито адреса, нито навиците си. Едните бяха в САЩ, другите - във Франция и третото пораснало дете живееше в Германия със своите деца и съпругата си. А тук родителите..
Варна получи голямата награда на журито в Националния конкурс „Read & Travel“ („Чети и пътувай“) — за „Най-оригинално събитие в областта на културния туризъм за 2024 г.“. Отличието бе присъдено за Средновековния фестивал „Рицари в музея“, организиран по повод 580-ата годишнина от битката при Варна през 1444 г., водена от полския крал Владислав III..
По случай 120-годишнината от създаването на училището и във връзка с отбелязването на Международния ден на белия бастун – 15 октомври , Специалното училище за ученици с нарушено зрение " Проф. д-р Иван Шишманов" във Варна организира Дни на отворените врати на 16 и 17 октомври 2025 г. от 9:00 до 12:00 часа в сградата на..
След успешното провеждане на Европейския фестивал на плажните спортове в Бяла през месец юни, партньорските организации по проекта продължават активната си работа по дейностите, насочени към създаването на дългосрочна устойчивост и надграждане на резултатите от инициативата. Разработва се практическо ръководство за организиране на спортни събития. В..
Българската академия на науките отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание. Акцент ще бъде и друга значима дата - 155 години от учредяването на "Периодическо списание" - първото научно издание на съвременна България, което продължава да съществува. Ще бъде връчена "Голямата награда за наука на БАН".
Електронният алманах на българските илюстратори ще бъде представен на Панаира на книгата във Франкфурт. Негов създател е екипът на сайта "Българска илюстрация". "Общо статиите наброяват близо 3 000. Това са най-активно работещите точки в страната. нашата цел, след като стартирахме тази година, работейки активно с тази идея, е в следващите няколко години..