Днес се загледах в разкошна картина с езеро, свежи зелени поляни и в далечината – планини, огряни от слънцето. Към тях се виеше тясна пътечка, по която вървеше човек, вероятно взрян в елегантните снежни шапки на върховете.
Някой от впечатлената аудитория запита:
- Къде отиваш, човече?
Това ми припомни, че скоро и аз зададох същия въпрос, когато стартирах компютъра си и видях на екрана картинка с подобен сюжет.
- Къде отиваш, човече?
- Там.
Нали най-краткият логичен отговор винаги е „Там!“.
Само една дума, но натоварена с огромни очаквания, с надежди, с невероятен емоционален заряд, с предвкусване на приключения и интересни събития, с идея за вълнуващи, приятни преживявания... В това „там“ често влагаме цялото си разочарование от нещо, случило се в живота ни вчера или днес; от нещо, което трябва да бъде променено, поправено, подобрено и разхубавено. Някога, много отдавна, това „там“ беше целият останал свят, до който рядко имахме възможност да се докоснем; всичко далечно, което в ежедневието си нямаше как да достигнем и преживеем; всички непосетени места, несрещнати хора, неслучили се събития, невъзможни отношения, нереализирани планове, нематериализирани сънища. Там.
„Там“ според мен е една изключителна емоционална категория, в която като във винтидж шкаф внимателно отваряме стъклената витринка, още по-внимателно поставяме по рафтовете всичко далечно и труднопостижимо, прилежно го подреждаме и прецизно затваряме витринката, за да продължим с всекидневните действия, срещи, разговори, проекти и графици.
Понякога се поддаваме на изкушаващото въздействие на приятел, току-що завърнал се от желана далечна дестинация. След колоритния разказ оставяме мислите да се реят красиво и свободно, за да стигнат там – далече, далече. Дори, повлияни от свободата на фантазиите, отиваме до въображаемия винтидж шкаф, отваряме витринката, пренареждаме безценните образи и очаквания и отново се завръщаме към всекидневния живот. С мисълта, че един ден...
Един ден ще стигнем дотам, където всичко е по-лесно, по-красиво, по-добро, по-успешно. Тревата е по-зелена, планините са по-омайни, водата – по-бистра, хората – по-внимателни и приятелски настроени, чадърите на плажа – по-шарени, празниците – по-шумни, коктейлите – по-вкусни, емоциите – по-силни, събитията - по-ярки, а животът... Животът е ехей... Животът е по-така.
Там.
С две думи: „там“ е една много специална категория, която сполучливо съчетава всичко, интересуващо ни с другото, което не сме успели да видим и преживеем; с колоритните разкази за неща и дестинации, които не познаваме и по тази причина няма как да оспорим хиперболизирането и преукрасяването им. Плюс желанието ни нещата, които предстои да предприемем, да сътворим, да организираме; пътищата, които ще изминем; километрите, които ще пропътуваме; хората, с които ще делим залъка и мечтите си; всичко... абсолютно всичко да е много по-прекрасно от онова, което го предхожда.
Красиво е това „там“. Крехко като кристал. Ювелирно изработено като всяка фантазия. А най-хубавото в него е, че ни мотивира да запретнем ръкави и да реализираме проекти, да работим, да се стараем, да правим всичко възможно, за да се придвижваме напред по тясната криволичеща пътечка.
Прекрасно е това „там“!
Защото ни изкушава да проверим дали е истинско, дава ни енергия да продължаваме, да търсим, да искаме, да научаваме, да вярваме и да желаем.
Не! Сгреших. Всъщност това „там“ е непознато. Нямаме представа дали отговаря на очакванията, или не.
Но пътуването към него е великолепно и очарователно. Често трае цял човешки живот.
Колко много време само в една дума!
Там.
Две училища във Варна, по едно в Добрич и Опака, както и училищата в с. Приселци и с. Медовец ще преминат специализираната двугодишна програма на фондация „Заедно в час“ за надграждане на уменията на учители и директори. Общо 45 училища от 34 населени места в България стават част от випуск 2025/2027 на програмата. Това е рекорден брой участници,..
Професионален празник имат днес българските психолози. Той се отбелязва от 1995 година, по идея на студенти психолози, като е създадено и "Сдружение на младите психолози в България", наречено "4-ти Април". Професията на психолога стана много модерна през годините. Много млади хора я припознаха като своя, но и не малка част от тях се отказаха..
138 са дърветата в парковата част до сцена "Филиал" на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"-Варна. Едно от тях ще бъде премахнато по препоръка на еколозите на район „Одесос“. Те са преценили, че това дърво е станало опасно. Това каза за Радио Варна Янислава Шопова, кмет на район "Одесос". Тя коментира и наличието на два високи дънера до..
Разруха, боклуци и графити, навяващи асоциации с постапокалиптичен сериал - така може да се опише бившето военно поделение на Строителни войски във варненския квартал "Владислав Варненчик". Мястото тъне в разруха от години, парчета бетон са хиляди, остатъците от кенчета от бира, безалкохолни и енергийни напитки поне няколкостотин. Следите от престой на..
"Дух и форма" е заглавието на втората сборна изложба на преподаватели и служители на ЦПЛР - Общински детски комплекс, Варна, която ще бъде открита официално от 17:30 часа на 7 април във фоайето на първия етаж на Фестивалния и конгресен център. В експозицията са включени маслени платна, графики, акварели, фотографии, приложни занаяти и др...
Добротата е едно от най-хубавите човешки качества, които би било добре да проявяваме по-често. В изобилие от това качество притежава един млад германски шофьор на такси, който се прочу по света с една благородна инициатива. Оливер Бекман предлага безплатни превози с такси всеки петък и събота вечер, но услугата му е достъпна само за дами, с които..
Във Варна няма специализиран център за почасова грижа за пълнолетни с разстройство в аутистичния спектър. Това каза за Радио Варна Йорданка Ненчева, председател на Асоциация „Да съхраним жената“, която създаде Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с увреждания от аутистичния спектър „Живот под дъгата“. 25 деца на възраст..