Културни дейци с искане за по-високи възнаграждения

Отворено писмо с искане за по-високи възнаграждения инициираха културни дейци в сектор "Сценични изкуства". Представители на Варненската опера, Драматичният театър "Стоян Бъчваров" и Държавния куклен театър в морската столица подкрепят петицията.

Емилия Петкова е председател на Съюзната организация на Съюза на артистите в България към Държавния куклен театър във Варна. "Нашите заплати не надвишават много минималната заплата, което не е никак приятно  - за културата у нас за съжаление дума не се обелва. Сякаш сме забравени. Ако ние не направим нещо, не можем да чакаме някого отвън да ни помогне", коментира за Радио Варна Петкова. Тя допълни, че с петицията културните дейци изискват да се направят стъпки към реформа в културната сфера и да се помисли за фонд "Работна заплата", тъй като "младите хора, които идват на работа, бързо се преориентират, за да си търсят по-доходоносни професии".

Емилия Петкова работи от 30 години в Държавния куклен театър във Варна. "Ние сме хора, които са учили толкова години. Не можем да ходим на други места и да работим, за да си търсим странични доходи", коментира тя.

Въпреки всичко, Емилия Петкова е категорична, че няма по-благодарна от детската публика.

"Хората казват, че ако бебето не плаче, няма да се сетят да го нахранят. Затова ние трябва да правим всичко възможно да ни чуят", допълни Емилия Петкова.

Какво още каза тя - чуйте в звуковия файл:

В отвореното писмо заетите в сектор "Сценични изкуства" подчертават:

• Заплатите на заетите в сектора са едни от най-ниските в страната. Дори да се спазват заложените в браншовите колективни трудови договори коефициенти за формирането им - те са на равнище поне 30% по-ниски от средната работна заплата за страната. Описаната ситуация е валидна както за високо квалифицираните художественотворчески специалисти, така и за останалите заети в културните институти. В голяма част от културните институти тези коефициенти не могат да се достигнат, което на практика означава, че заплащането на труда на заетите в тях е съизмеримо с фиксираните минимални възнаграждения в страната.

• Дългосрочното привличане на млади хора и професионалисти в културните институти е на практика невъзможно. Секторът не предлага достатъчно атрактивни възможности за реализация нито на излизащите от системата на висшето образование артисти и специалисти, нито на подготвени специалисти за специфичните технически длъжности в сценичните изкуства. Най-осезаеми са проявленията на този проблем в извънстоличните културни институти, където възможностите за допълнителни доходи и занимания на заетите в сектора са значително по-ограничени.

• Държавните културни институти все повече се отдалечават от реалните си регионални, социални и културни функции, опитвайки се да съществуват „на пазарен принцип“. За тази цел те разширяват необосновано обхвата на своята дейност, организирайки редовни гостувания в отдалечени региони, вместо да се фокусират върху мисията си по отношение на местните общности, които следва да обслужват. Друго следствие от насърчаването на чисто пазарния подход е тласкането на репертоарите на културните институти към комерсиално и лесносмилаемо съдържание (което по презумпция може да се самоиздържа). По този начин времевият, творчески и материален ресурс на културните институти се влага не с визия за развитие на аудиториите на територията на съответния регион и предлагане на качествен и разнообразен творчески репертоар, а единствено с цел осигуряване на достатъчно приходи от продажби.

1. Незабавно приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата, който да утвърди постоянен компонент за предоставяне на субсидия за изплащане на средства в размер на брутните трудови възнаграждения и за начисляване на дължимите осигурителни вноски на работещите в ДКИ. По този начин ще се осигури възможност за определяне и регулиране на възнагражденията в сектора без този процес да става заложник на преследването на чисто пазарни цели. За останалите средства, необходими за осъществяване дейността на ДКИ, финансирането би могло да остане под формата на Методика и обвързване с определени приходни резултати. По този начин ще се запази философията на настоящия модел на финансиране – „състезателния“ му характер, ще се предостави възможност на ръководителите на културните институти да увеличават числеността на състава при необходимост и при наличие на финансов ресурс. 

2. Незабавно увеличение с поне 50% на минималните стартови заплати заложени в браншовите колективни трудови договори на всички заети в сектор „Сценични изкуства“ и прекратяване на унизителната позиция на работещи бедни, в която са поставени заетите в държавните културни институти в България.

3. Въз основа анализ на необходимата численост на съставите за изпълнение на основния предмет на дейност и за да бъде гарантирана тяхната цялост, да се изработят охранни норми (санитарни минимуми или кадрови неснижаеми минимуми) за броя на служителите в съставите, под чиито количествени величини не е позволено да се остава;

4. Незабавно да бъде създадена работна група с участието на представители и експерти от Министерство на културата, Министерство на финансите, синдикални, браншови и работодателски организации, които във възможно най-кратки срокове да извършат ревизия и цялостна актуализация на модела на финансиране, Методиката и правилата към нея, в посока отчитане на демографските особености на регионите, в които оперират културните институти, нуждите им за поддръжка и издръжка на сградния им фонд, както и въвеждане на адекватни критерии за оценка на дейността, отразяващи степента на изпълнение на регионалната им мисия.

В случай, че не бъде предприета законодателна инициатива, културните дейци заявяват готовността си за активни протестни действия.

Цялата петиция можете да видите тук.